Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 03.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 763/2025
Вид
Решение № 285
Подписан
03.06.2026
Състав
Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • §7, ал.1, т.6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за общинската собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Иванка Иванова

Пепа Маринова-Тонева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно търговско дело № 20251001000763 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство Сдружение спортен клуб „Искър“-София (СК Искър) и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 25.08.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 09.09.2025 г.- първият присъствен ден след изтичане на срока в неприсъствен) обжалва с въззивна жалба вх. № 104524/09.09.2025 г. в цялост Решение № 5205/09.08.2025 г. по гр.д. № 12138/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-6 състав, с което предявеният от него срещу Столична община отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е отхвърлен изцяло като неоснователен.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, чрез пълномощник адвокат И. С. с надлежно учредена власт, съобразно пълномощно приложено на стр.6 от първоинстанционното дело, както и пълномощно за пред настоящата инстанция приложено към въззивната жалба, към която е приложен и вносен документ от 08.09.2025 г., удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса за въззивно 1 обжалване.

Предвид горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

По същество въззивникът поддържа, че обжалваното решение е необосновано, неправилно, постановено в протИ.речие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че неправилно съдът е установил фактическата обстановка по делото. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд приема, че ищецът обосновава своето право на собственост само на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Поддържа се, че първото основание за собственост е, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот като дружество идентично с Дружество за физическа култура и спорт Искър (ДФС Искър), по което твърдение първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви. Поддържа се, че съдът изобщо не е изследвал и не се е произнасял по така заявените твърдения, съображения и мотиви, обосноваващи правото на собственост на ищеца върху процесната спортна зала, като в обжалваното решение се съсредоточава само върху произнасяне по допълнително предявеното придобивно основание по чл.79, ал.1 от ЗС. Поддържа се извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Сочи, че в съдебното решение съдът е посочил, че ищецът не представя доказателства за учредено в негова полза право на строеж от държавата. Твърди, че задължение за доказване на това обстоятелство, не е вменявано на ищеца с разпределената му от съда доказателствена тежест, поради което и на основание чл.266, ал.3 от ГПК заявява доказателствено искане за допускане на писмени доказателства, представени с въззивната жалба. Във въззивната жалба се развиват изключително подробни съображения във връзка с релевираните възражения, които са по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което уважи изцяло исковата претенция. Претендират се всички разноски направени и пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник Столична община чрез неговия процесуален представител юрисконсулт С. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно към отговора на въззивната жалба.

2

Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Не взема становище по заявеното искане за допускане на писмени доказателства. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски по делото.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 5205/09.08.2025 г. по гр.д. № 12138/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-6 състав, се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба като отмени изцяло обжалваното решение и уважи предявения от дружеството иск по подробни съображения изложени във въззивната жалба и уточняващата молба.

Съображения излага и в представено по делото писмено становище.

Претендира направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемия-ответник, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Сдружение спортен клуб „Искър“ - София против Столична община за установяване в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на зала за обща физическа подготовка, находяща се в гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ № 4.

Правният интерес от предявяване на иска ищецът обосновава, като заявява свое право на собственост върху процесния недвижим имот на две основания: главно: учредено валидно право на строеж и построяване на сградата със собствени средства, евентуално-изтекла придобивна давност, считано от 30.06.1992 г., евентуално от 01.06.1996 г. (уточнителна молба вх. № 90499/09.10.2023 г.) с построяване на сградата и предаването й на ищеца за съхранение и стопанисване то приемателна комисия по Наредбата за държавно приемане на обектите по капитално строителство.

3

Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото от въззивния съд уточнение, съгласно молба вх.№ 30212/10.11.2025 г., депозирана пред настоящата въззивна инстанция.

От събраните пред първоинстанционния съд и пред настоящия въззивен съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

С решение № 9/18.02.1985 г. към Протокол № А-6 на Председателството на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт, Централен съвет, е дадено съгласие да се изгради в столицата дружество за физическа култура и спорт-втора категория на територията на район „Искър“ с основно ведомство Министерство на машиностроенето. За осигуряване нормалната дейност и функциониране на новоизграденото ДФС в район Искър, е прието ДС на БСФС да оказва финансова и друга помощ. Ежегодно новото ДФС да набира средства от собствени приходи, от РНС и ведомствата и 10% от постъпленията на Спортния тотализатор в района.

С удостоверение от 09.04.1992 г. на БСФКС, Съюзен съвет, се удостоверява, че на територията на община Искър е учредено Дружество за физическа култура и спорт „Искър“ със седалище и район на дейност в Община Искър.

На 23.06.1992 г. е проведено учредително събрание, като решенията на същото са обективирани в Протокол № 7. Дадено е съгласие ДФС да продължи да носи името си „Искър“, приет е устав, който е обсъден и приет с Протокол по т.1 и т.4 от 18.06.1991 г., ДФС „Искър“ (уставът е приет като доказателство по делото стр.247-251 от първоинстанционното дело) да се представлява от М. В. Н.. Дружеството да направи постъпки за юридическа регистрация.

Такива са направени с молба от 23.07.1992 г., въз основа на която е образувано фирмено дело № 19910/1992 г.

Видно от удостоверение към фирмено дело 1992/19910 от 10.06.2009 г. на Национална информационна система за фирмена информация Делфи, СК „Искър“ е вписан по посоченото фирмено дело като юридическо лице с нестопанска цел-сдружение с обществено полезна дейност с наименование „Спортен клуб Искър“. Вписването е извършено въз основа на Решение от 05.02.1993 г. на СГС, постановено по фирмено дело № 19910/1992 г.

4

С решение по Протокол № 9 от проведено на 16.10.1992 г. Общо събрание на ДФС „Искър“, при следния дневен ред: обсъждане предложение за реорганизация на ДФС „Искър“ в СК „Искър“, обсъждане на проект за устав на СК „Искър“, са взети следните решения: утвърждава на територията на столичната община Искър дружество за физкултура и спорт, като приема дружеството да носи името спортен клуб „Искър“, избрани са управителен и контролен съвет, избран е председател М. В. Н.. С разрешение за строеж № 3/14.02.1990 г. на ОбНС Искър, на ДФС „Искър“ е разрешено, съобразно одобрените (съгласувани) проекти на 16.11.1989 г. на Гл.архитект на общината, да построи Зала за ОФП.

На 12.07.1990 г. е определена строителна линия и нИ..

На 02.10.1989 г. между Поделение 62560 и Инвеститорска дирекция на Общ.НС „Искър“ е сключен договор за строителство на обект: „Зала за общо физическа подготовка“ на ДФ „Искър“. С анекс към договора от 04.07.1991 г. изпълнението на инвеститорските функции се поемат от ДФ „Искър“ с краен срок на предаване на обекта-30.11.1991 г. С ново допълнение към договора от 19.03.1992 г. страните уговарят нов краен срок за завършване на обекта30.04.1992 г. С акт образец 15 от 29.04.1992 г. завършеният обект е предаден и въведен в експлоатация. С протокол № 16 от 30.06.1992 г. държавна приемателна комисия освобождава изпълнителя от отговорност и предава обекта на инвеститора за съхранение и стопанисване.

За установяване на владението на ищеца пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства.

Свидетелят П. К. В. установява, че е бил служител на ДФС „Искър“, постъпил на работа на 10.02.1996 г. Свидетел е на построяване на сградата, като той лично ходил по всички институции, които е трябвало да дадат съгласие за строежа на залата. Носил съгласувателни писма и към енергоснабдяване, и към „Софийска вода“ и към телефонната централа в „Младост“. Положен бил и много доброволен труд във връзка с прокарване на телефоните и направата на тартанова писта в самата зала. Залата била завършена през 1992 г. Вътре имало кабинет, счетоводство, волейболна и баскетболна зала, имало зала за тенис на маса. Залата била предадена от ГУСВ на СК „Искър“. Имало нов закон и това наложило физкултурните дружества да бъдат преименувани в спортни клубове и тогава ДФС „Искър“ било 5 преименувано на спортен клуб. Свидетелят установява, че спортният клуб е правоприемник на ДФС „Искър“, защото се запазил целия колектив с всички работещи вътре в него, запазила се структурата, сменило се само името.

Установява, че освен парите от БСФС, ходели за финансово съдействие и до министъра на икономиката, организирали томбола.

Разпитан свидетелят С. Е. Х. установява, че е член на сдружението клуб Искър от месец май 2008 г. Познава залата от 90-те години, от когато я посещава. Същата се е ползвала винаги и само за спорт до 2016 г., когато било преустановено ел.снабдяването, поради което залата можела да се ползва само през светлата част на деня. Въпреки опитите от страна на представителите на сдружението да се пусне електричеството, това не било възможно, тъй като не бил намерен документа за собственост на сградата, акта за суперфиция. При липсата на ток, сградата не можела да бъде охранявана, поради което започнали чести набези и периодично разбивана и ограбвана. Многократно били подавани сигнали до полицията. Свидетелят установява, че нито държавата, нито общината са имали претенции към залата. От новия председател на сдружението Светослав, който е син на предишната председателка М. Н. знае, че сградата е построена с доброволен труд, организирали томболи от които събирали средства за построяването й.

Свидетелят Б. С. С. установява, че от близо седем години работи в СО, район Искър на длъжност главен експерт регистрация и контрол на търговската дейност. През 2022 г. свидетелят минавал случайно и видял, че няма никаква метална врата, достъпът до залата бил свободен. Информирал за това в общината и след известно време бил направен оглед и снимки, при които било констатирано, че вътре всичко е разбито и порутено. Свидетелят установява, че през 2019 г. на база документи, налични в общината направил предложение до кмета на Столична община за провеждането на конкурс за отдаване под наем на процесната зала.