Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13471 от 08.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20606/2024
Вид
Решение № 13471
Подписан
08.07.2024
Състав
Полина Любомирова Амбарева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13471 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110120606 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от С. В. Б. против „И 2000“ ООД обективно кумулативно съединени конститутивни искове ,с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършеното със Заповед №139/14.02.2024год. ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ при ответника и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ - за заплащане на сумата 12 886,95 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, а именно за периода от 14.03.2024 г. до 14.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /11.04.2024год./ до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата излага твърдения, че по силата Трудов договор № 9109/24.01,2023 г. било възникнало валидно трудово правоотношение с ответника ,като същата изпълнявала длъжността „Счетоводител,оперативен“ ,за което на 25.01.2023год. й била връчена и длъжностна характеристика.Сочи че на основание чл. 70 КТ бил предвиден срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя ,който срок изтекъл ,като тя била извършвала трудовите си задължения съвестно,отговорно,качествено и в най- добър интерес на работодателя.Сочи ,че към нея не били отправени никакви забележки или оплаквания.В подкрепа на това сочи ,че трудовото й възнаграждение било увеличено ,като била поощрена ,като за м.декември 2023год. получила допълнително възнаграждение-бонус.

Посочва, че със заповед на работодателя Заповед №139/14.02.2024год., трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ поради липса на качества 1 на служителя за ефективно изпълнение на работата. На ищцата било връчено Предизвестие № 00002,което не било спазено,поради което й било заплатено обезщетение.

Счита, че уволнението за незаконосъобразно ,тъй като заповедта била формално мотивирана ,с бланкетни доводи ,които не отразявали действително притежаваните от ищцата качества за изпълнение на работата й.По същество твърди че не са налице посочените в уволнителната заповед доводи за липса на качества у ищцата за ефективно изпълнение на трудовите й задължение. Заявява, че в заповедта липсва посочване на конкретно неизпълнение или несправяне с работата.Направено е и възражение за злоупотреба с право ,предвид ,че се твърди ,че работодателя се домогва посредством формалното изпълнение на нормативните изисквания за мотивиране на уволнителното основание да заобиколи закона и по незаконосъобразен начин да прекрати едно валидно трудово правоотношение. Сочи се че в процесната заповед липсва датиране на твърдените недостатъци,но изглежда, че тяхната липса е от самото възникване на трудовото правоотношение,като в предвидения 6-месечен изпитателен срок ответникът не успял да ги констатира,напротив – същата била поощрена с увеличение на възнаграждение и допълнително възнаграждение.

При тези твърдения моли уволнителната заповед да бъде отменена като незакосъобразна, както и да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност при ответника.

Претендира осъждането на ответника да заплати обезщетение за оставането претендира осъждане на ответника да й заплати сумата в размер от брутно трудово възнаграждение за оставането й без работа за пет месеца или за периода от 14.03.2024 г. до 14.08.2024 г., доколкото за месеца от 14.02.2024 г. до 14.03.2024 г. - неспазения срок на предизвестието, вече й е било заплатено обезщетение.Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. ищецът ,редовно призован ,не се явява ,представлява се от адв.Димитров ,който моли съда да уважи предявените искове.Претендира разноски ,съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В депозирания в срока за това отговор на исковата ответникът „И 2000“ ООД не оспорва, че с ищцата са се намирали в трудовоправна връзка, която е прекратена със заповед на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.Сочи ,че с уволнителната заповед е спазена писмената форма за действителност на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор ,като е посочено и основанието за това , в нужната индивидуализация ,като работодателя е изложил аргументи по следните признаци : „трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици“.

Сочи ,че на ищцата,съобразно длъжностната характеристика, е възложено да оформя документи, свързани с финансовата дейност, като същата отговаря за състоянието и достоверността на счетоводните документи и сметки, които обработва и води , включително носи отговорност за настъпили вреди от несвоевременно или неточно извършени счетоводни операции, като при изпълнение на длъжността си е пряко подчинена на главния 2 счетоводител,който бил външно дружество.Прекият контрол на счетоводителите бил възложен на служител от дружество с длъжност Финансов контрольор.Сочи и че същата следвало да знае и реда и изискванията за извършване на инвентаризации, счетоводни засичания и операции, включително да работи с компютърни и други автоматизирани системи за извършване на счетоводна дейност.Твърди ,че за периода от датата на постъпване на работа

24.01.2023г до датата на прекратяване на трудовото правоотношение,неизпълнението на трудовите задължения от ищцата били от различно естество, подборно вписани в прекратителната заповед.Сочи и че не се оспорвали личните й достойнства и човешки качества, а единствено и само липсата на професионални качества за точно такава дейност на оперативен счетоводител, работещ със строго индивидуализиран софтуер с определени изисквания към техническите умения и знания свързани с напредналите технологии.За това твърди ,че били налице достатъчно фактически констатации,както от прекия й ръководител ,така и от обслужващата счетоводна кантора,за несправяне с конкретни трудови задължения.Сочи и че работодателя е констатирал побавното навлизане в процесите и спецификата на работа на ищцата още в началото ,но й била дадена възможност за навлизане в работата,въпреки това ,след почти цяла година ищцата не се е подобрила,като е взел в предвид и проблемите й от личен характер.Оспорва и твърденията ,че на ищцата преди уволнението й било предложено прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,като сочи ,че между страните били водени разговори с оглед ситуацията ,като ищцата настояла да не бъде спазен срока на предизвестие.По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.Претендира деловодни разноски.

В с.з. ответникът се представлява от адв.Б. ,която моли съда да отхвърли предявените искове като претендира разноски ,за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото ,че между страните е съществувало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор Трудов договор № 9109/24.01,2023 г. ,като С. В. Б. е изпълнявала длъжността „Счетоводител,оперативен“,считано от 24.01.2023год.

Договорът е сключен за неопределен срок, като на основание чл.70 от КТ е уговорен изпитателен срок от 6 месеца ,договорен в полза на работодателя.Служителя може да прекрати договора с едномесечно предизвестие,а съгласно т.34,б.“б“ ,при едностранно прекратяване на договора от страна на работодателя ,той дължи едномесечно предизвестие.

Не се спори и че с ДС от 01.01.2024год. е изменено брутното й трудово възнаграждение на ищцата 2 577,39лв.,с включен клас прослужено време ,съответна нетна заплата в размер на 2000лв.,считано от 01.01.2024год.

На 13.02.2024год. на С. Б. е връчено Предизвестие № 00002,с което на основание чл.328,ал.1,вр. чл.326,ал.2 от КТ е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на 3 трудовото й правоотношение ,считано от 13.02.2024год.,на основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ ,считано от 14.03.2024год.

Със заповед №139/14.02.2024год. на работодателя трудовото правоотношение на С.

В. Б. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ ,като на лицето е определено да се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220,ал.1 от КТ в размер на 2038,49лв.,за които не се спори че са платени и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни,на основание чл.224,ал.1 от КТ в размер на 1405.85лв.

Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, работодателят е посочил, че липсват лични качества на служителя за ефективно изпълнение на работата – липса на позитивна нагласа към работния процес; на компютърни умения ; на фокус върху работата и разсеяност, на аналитични умения,внимание към детайлите и умения за критично мислене и липса на самостоятелност при изпълнение на служебните задължения.

След прекратяването на трудовото правоотношение ищеца е останал без работа ,което се установява от препис от трудова книжка № 434 ,като съда направи справка в оригинала на същата .

Спорно по делото е дали е осъществен фактическия състав ,в основа на който е прекратено трудовото правоотношение на ищеца ,съгласно чл.328,ал.1,т.5 от КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

От страна на ответника са представени Докладни записки ,вх.№23/11.12.2023год.,вх.

№25/21.12.2023год. ,вх.№26/04.01.2024год. и вх.№27/18.01.2024год.,изготвени от служител на длъжност „финансов контрольор“ в „И 2000“ООД,адресирани до управителя на дружеството ,отнасящи се до констатирани грешки и пропуски при работата на оперативния счетоводител С. Б. .Посочено е че същата неправилно отразява плащания по сметки в програмния продукт Селматик ЕРП,че не може да борави с утвърдени процедури за работа със същия,затруднения при работа с Ексел ,поради което й е осъществено обучение за работа с контретен доставчик,но след това отново били констатирани пропуски и грешки.

Съгласно извадка от входящ дневник,посочените докладни записки са постъпили на съответните дати ,което е отразено във входящия дневник.

По делото са снети и гласни доказателства.

Свидетелката ССС,заемала длъжността „финансов контрольор 4 при ответното дружество в периода 2023год. до средата на м.01.2024год., сочи в показанията си ,че познава ищцата от м.01.2023год.,която избирала екипа си за работа ,провела интервюта с кандитатите ,вкл. с ищцата за длъжността „оперативен счетоводител“.Свидетелката сочи ,че наблюдавала пряко работата на С. Б. , тъй като последната й била пряко подчинена до средата на м.ноември,когато работата на свидетелката била поета от друг колега.Сочи,че в началото работата й била много добра,показала добри познания в областта на счетоводството,била много спокоен човек.Имала затруднения с разбирането на програмата Ексел,като според свидетелката ,понеже била по-възрастна ,се наложило да й се даде повече 4 време да навлезе в системата ,като й била създадена програма за нейното обучение с Ексел и ЕРП ,но те й създавали проблеми.

Сочи ,че задълженията на ищцата били да въвежда фактури,покупките на дружествата и да извършва разплащания в банката.Тези данни се въвеждали в софтуера ,като програмата била лесно направена ,изисквали се базови умения,всичко било на „бутони“ ,не се изисквала счетоводна грамотност ,а прецизност и внимание към документа,който трябва да бъде въведен.

Свидетелката сочи ,че през месец ноември функциите й били поети от друг колега ,но до дотогава тя обучавала ищцата ,като напредването й било бавно ,бил и даден и подълъг период за адаптация.Сочи ,че в началото ищцата й е сторила по-добронамерена,за това и бил този по-дълъг период на обучение ,но през месец септември тя станала понеспокойна и сприхава ,започнала да допуска грешки,които преди не допускала.Изчезнала и самата й вътрешна мотивация като през месец юни работила интензивно ,но след това се наблюдавал спад в желанието й за работа.През м.септември имала видими промени в настроените и поведението ,което продължило до края на работата на свидетелката при ответника.Според същата ,ищцата била разочарована от решението й да напусне,поради което направила извод и че това също може да й е подействало демотивиращо.Според нея демотивацията й за работа се отразило пряко в самата дейност, започнала да греши в отразяването в софтуерния продукт,не въвеждала правилно разходите,датите и разплащането,което водело до грешки навсякъде по веригата ,в счетоводството ,в справките на търговците.