Решение № 91 от 01.04.2026, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 1943/2025
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 01.04.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Огнян Христов Гълъбов
Цитирани разпоредби
- чл.344 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.128 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.128 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.224 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. гр. Димитровград, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101943 по описа за 2025 година
Предявени са от Г. Е. Д., против „Смарт Кепитал Файненс“ООД, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ- за признаване за незаконно уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е останал без работа след уволнението, както и искове с правно основание чл.224 ал.1 от КТ- за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и по чл.128 ал.2 от КТ- за неплатено трудово възнаграждение.
В исковата молба ищецът твърди, че работел в ответното дружество съгласно Трудов договор № 30/13.09.2024г. на длъжност „т***". С допълнително споразумение от 01.06.2025г. към Трудов договор №30 от 13.09.2024г. било уговорено изменение на трудовото възнаграждение в размер на 1400 лева. Посочва, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед №2/09.10.2025г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда - по взаимно съгласие. Твърди, че между страните нямало уговорка за прекратяване на договора по този ред, нито била налична предходна кореспонденция и писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателя по своя инициатива и без съгласието на работника издал процесната Заповед без изискуемите от закона предпоставки за това и най-вече без неговото съгласие. Същото работодателят направил в период, в който фирмата започнала да изпитва затруднения и работниците не получавали трудовите си възнаграждения. Твърди, че към момента на издаване на процесната Заповед ищецът не бил получил трудовите си възнаграждения за месеците август и септември 2025г., както и до датата на твърдяното прекратяване 09.10.2025г. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не бил изплатил на ищеца две месечни заплати, като не 1 върнал на работника и трудовата му книжка. Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението, постановено със Заповед №2/09.10.2025г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Иска да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Иска съдът да осъди ответното дружество да заплати на Г. Е.
Д. обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 10.10.2025г. до 10.02.2026г., поради незаконното уволнение до приключване на делото, но за не повече от 6 месеца, в размер на 3346,64 евро, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл.224 ал.1 от КТ парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към 09.10.2025г. за 10 работни дни за 2025г. в размер на 252,48 евро. Иска съдът да осъди ответното дружество да заплати на Г. Е. Д. трудовото му възнаграждение за периода от 01.08.2025г. до 09.10.2025г. в размер на 1363,01 евро, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното на 17.03.2026г. съдебно заседание по делото, на основание чл.214 ал.1 от ГПК, пълномощникът на ищеца измени размера на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от ГПК, като увеличи исковата претенция от 3346,64 евро на 4294,85 евро, намали размера на иска по чл.224 ал.1 от КТ от 252,48 евро на 193,27 евро и намали размера на исковата претенция по чл.128 ал.1 от КТ от 1363,01 евро на 860,95 евро, които изменения съдът допусна.
Ответникът „Смарт Кепитал Файненс“ООД“ООД не депозира отговор на исковата молба. Редовно призован за проведените по делото съдебни заседания, не изпраща представител, не ангажира доказателства, нито оспорва изложеното от ищеца в исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца Трудов договор №030/13.09.2024г., сключен между ответното дружество и ищеца, Г. Е. Д. е започнал работа в „Смарт Кепитал Файненс“ООД, считано от 16.09.2024г., на длъжност „т***“, с трудово възнаграждение от 1100 лева и право на платен годишен отпуск от 20 дни.
На 09.10.2025г. работодателят е издал Заповед №002 за прекратяване на трудов договор №030/13.09.2024г. В заповедта изрично е посочено, че трудовия договор се прекратява на основание чл.325 т.1 от КТ- по взаимно съгласие на страните. Заповедта е подписана единствено от работодателя и отдел „Човешки ресурси“, но не и от работника.
Липсва и дата, на която тази заповед е била връчена на ищеца.
Съгласно приетото като доказателство по делото писмо от 20.11.2025г. на Дирекция „Инспекция по труда“-Хасково, ищецът е уведомен, че по негов сигнал е била извършена проверка в ответното дружество. При проверката било установено, че трудовото му възнаграждение за м.август 2025г. е начислено в размер на 1086,37 лева, но същото не му е 2 било изплатено, като липсва подписа му за това във ведомостта. За м.септември 2025г. е начислено трудово възнаграждение в размер на 597,50 лева, което също не било изплатено от работодателя. При проверката не били представени от страна на ответното дружество документи, удостоверяващи писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта не съдържа подпис от страна на ищеца.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице К. Н., което съдът приема като безпристрастно и обективно дадено, размерът на дължимото обезщетение, което е по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 09.10.2025г. до 17.03.2026г. е в размер на 4294,85 евро. Неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2025г. е 6 дни, като обезщетението за това е 193,27 евро. Неплатеното на работника трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври е в размер на общо 860,95 евро.
Няма данни за изплащане на горепосочените суми от страна на работодателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че ищецът е работил в ответното дружество по безсрочен трудов договор, на длъжност „т***“, считано от 16.09.2024г. Не се спори по делото и относно това ,че със Заповед №002/09.10.2025г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с работника на основание чл.325 т.1 от КТ- по взаимно съгласие на страните.
Спорно по делото е спазени ли са всички законови изисквания на КТ при прекратяване на трудовото правоотношение и действително ли е било налице постигнато между страните взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение; Дължи ли ответното дружество на работника обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и в какъв размер; Дължи ли работодателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и в какъв размер;Изплатено ли е било дължимото трудово възнаграждение на работника до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение и ако не- в какъв размер е дължимата сума.
На първо място, съдът намира ,че за да се прекрати трудовото правоотношение между страните на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ е необходимо страната която желае това да отправи до другата писмено предложение. Страната към която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не се установява работникът или работодателят да са отправяли писмено предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Липсват доказателства относно изразено становище от другата страна по направеното предложение. Самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение въобще не е подписана от работника, за да се приеме, че той е получил същата и е имал възможност да изрази съгласие или несъгласие с изложеното в нея.
3
С оглед на изложеното, съдът счита ,че по делото не се доказа, че работодателят е спазил процедурата по чл.325 ал.1 т.1 от КТ, за да може след това да прекрати трудовото правоотношение на ищеца без предизвестие, по взаимно съгласие на страните. В случаят не се установи постигнато между ответното дружество и работника взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което съдът счита ,че извършеното уволнение на Г. Е. Д. от „Смарт Кепитал Файненс“ЕООД следва да се признае за незаконно и съответно да се отмени.
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е незаконно, искът по чл.344 ал.1 т.2 от КК също се явява основателен. Поради това и Г. Е. Д. следва да бъде възстановен на заеманата от него до прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност, а именно „т***“ в „Смарт Кепитал Файненс“ЕООД.
На следващо място, предвид уважаването на горепосочените обективно съединени искове, съдът намира за основателен и предявения от ищеца иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ- за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението за периода от 09.10.2025г. до 17.03.2026г.
По настоящото дело съдът прие, че уволнението на ищеца от ответното дружество е било незаконно, поради което на същия се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа. По делото не се оспори от страна на ответника, че Г. Е. Д. е останал без работа за периода от 09.10.2025г. до 17.03.2026г. /датата на проведеното последно съдебно заседание по делото/ , поради което на същия се дължи обезщетение по реда на чл.344 ал.1 т.3 от КТ.
Размерът на това обезщетение беше установен от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и безпристрастно дадено.
Според това заключение, за процесния период на ищеца се дължи обезщетение в размер на 4294,85 евро, което съответства на размера на предявения от ищеца иск по чл.344 ал.1 т.3 от ГПК, след направеното в съдебно заседание от 17.03.2026г. изменение на размера на исковата претенция. С оглед на изложеното, съдът намира, че иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не беше оспорено от страните и съответно прието от съда, безспорно се установи, че полагащия се на ищеца отпуск за 2025г. е 15 дни, от които ползвани са 14 дни отпуск.
Неизползвания отпуск е 6 дни /5 дни от предходни години и един ден от 2015г./. За 6 дни неизползван платен годишен отпуск са дължими 193,27 евро. Поради това, предявения от ищеца иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На последно място, според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за м.август и м.септември 2025г. при брутно трудово възнаграждение на ищеца от 1400 лева му е начислено трудово възнаграждение за получаване в размер на общо 860,95 евро, като от ведомостите за заплати няма данни тази сума да е била заплатена на работника. С оглед на това, съдът намира за изцяло основателен и предявения от ищеца иск с правно основание 4 чл.128 ал.1 от КТ за сумата от 860,95 евро.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Димитровград държавна такса за уважените от съда пет иска в размер на общо 282,91 евро, възнаграждение за вещо лице в размер на 230,08 евро, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските на ищеца по настоящото дело за адвокатско възнаграждение- 434,60 евро.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно, извършеното със Заповед №002/09.10.2025г. за прекратяване на трудов договор №030/13.09.2024г. на „СМАРТ КЕПИТАЛ ФАЙНЕНС“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“****, представлявано от управителя ***, прекратяване на трудовото правоотношение на Г. Е. Д., с ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“***, и ОТМЕНЯ Заповед №002/09.10.2025г. за прекратяване на трудов договор №030/13.09.2024г. на „СМАРТ КЕПИТАЛ ФАЙНЕНС“ООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя ***, с която е прекратено трудовото правоотношение на Г. Е.