Решение № 114 от 24.04.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1205/2025
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 24.04.2026
- В сила
- 24.04.2026
- Състав
- Тотка Калчева, Диляна Господинова, Галина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 54 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. София, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове:
Галина И.
Диляна Господинова при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901205 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. И. Б. срещу решение № 253 от 07.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1648/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 1-ви граждански състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 37 от 21.03.2024 г., постановено по т.д. № 131/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, 11 състав, са отхвърлени предявените от Й. И. Б. искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД да заплати на ищцата сума над 51 000 лв. до 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания, както и сума над 3 988, 73 лв. до 5 141, 42 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на телесни увреждания, които вреди са получени в резултат на ПТП, настъпило на 31.01.2023 г., по вина на водача на лек автомобил, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради 1 нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е определил справедлив размер на обезщетението, което се следва на пострадалата за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП. Заявява се, че съдът не е взел предвид всички доказани в производството факти, които са свързани с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и не е отчел правилно значението им за интензитета на търпените вреди. Не е съобразено, че ищцата е получила тазобедрени фрактури и на двата долни крайника, което й е причинило тежка психотравма и бързо развитие на заболяването деменция, както и че перспективата за възстановяване от уврежданията е неблагоприятна. Въззивният съд не е зачел в достатъчна степен и икономическите условия в страната към момента на увреждането – 2023 г. Касаторката счита, че е необоснован изводът на апелативния съд, че нейното поведение по движение върху пътното платно в момента на настъпване на произшествието е противоправно. Той е направен, без да е взето предвид, че мястото, където тя е била ударена от лекия автомобил, представлява междублоково пространство в жилищен район и че там няма пешеходни пътеки, на които да бъде извършено пресичането.
Съдът не е отчел и това, че с оглед фактите, установени от събраните по делото доказателства, за скоростта на движение на автомобила, за скоростта на придвижване на пешеходката и за мястото на настъпване на удара между тях, може да се заключи, че когато пешеходката е тръгнала да пресича пътното платно, автомобилът все още е бил паркиран и не е бил приведен в движение, поради което тя е нямало как да се съобрази с неговото движение. Касаторката намира, че поведението, с което въззивният съд е приел, че тя е допринесла за настъпване на вредите, изразяващо се в това, че ненужно е удължила времето за пресичане на пътното платно и е спряла без необходимост на него, не е въведено от ответника като факт, на който основава възражението си за съпричиняване. Освен това по делото не се и доказва пострадалата пешеходка да е нарушила правилото на чл. 113, т. 2 ЗДвП, тъй като е установено, че тя е забавила хода си при пресичане на пътното платно, защото й е прилошало, а не без причина. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения да ги представлява адвокат в касационното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът по касационната жалба ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД не заявява становище по нейната основателност.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Предмет на разглеждане в настоящото исково производство са обективно 2 съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от увреденото лице Й. И. Б. срещу застрахователно дружество ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, което е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на моторното превозно средство /МПС/, за което е сключена застраховката. С оглед частта от решението на въззивния съд, която се обжалва с подадената касационна жалба, делото по тези искове е висящо пред касационния съд само за част от размера, до който те са предявени – искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е висящ за сумата над 51 000 лв. до 70 000 лв., а искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е висящ за сумата над 3 988, 73 лв. до 5 141, 42 лв.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че от заключенията на изготвената в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза и на изготвената във въззивното производство комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпване на ПТП-то на 31.01.2023 г., от което се твърди да е увредена ищцата, е противоправното поведение на водача на лек автомобил „Инфинити QX70“, който преди да започне движението си назад и по време на това движение не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да бъде създадена опасност за останалите участници в движението, в резултат на което е ударил ищцата, която се е движила по пътното платно, като го е пресичала. Въззивният съд е счел, че по делото е доказано, че при произшествието ищцата е получила телесни увреждания, представляващи тазобедрени фрактури на двата долни крайника. Съобразил е, че за лечение на тези увреждания пострадалата е претърпяла операция, като болничният престой е бил от 14 дни. Взел е предвид, че от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че към момента на прегледа ищцата не е възстановена напълно и няма благоприятна прогноза да се постигне това, което се дължи и на възрастта й от 87 години. Отчел е и това, че през първите месеци от произшествието пострадалата се е нуждаела от денонощна грижа, че е преживяла негативни емоции, като чувство за безпокойство, плачливост, честа емоционална дистанцираност. Направил е извод, че тези промени в психическото състояние са и на фона на личностови промени от дементен тип, както и че проблемите на ищцата с паметта и дезориентацията не са предизвикани от уврежданията при произшествието, тъй като са били налице и преди това, като само са се задълбочили след инцидента. С оглед на тези обстоятелства и съобразявайки възрастта на пострадалата към датата на настъпване на увреждането от 87 години, както и на икономическите условия в страната към същия момент - 31.01.2023 г., въззивният съд е определил, че 3 справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от получаване на описаните увреждания възлиза на сумата от 60 000 лв. Счел е, че по делото се доказва, че ищцата е направила разходи за лечение на получените телесни увреждания в размер на 4 692, 62 лв., за които в представените документи е вписано точно за какво са платени паричните средства. Намерил е, че по делото не е доказано, че разходът от 448, 80 лв. е извършен във връзка с лечението на получените от ищцата при ПТП-то телесни увреждания, защото в издадената за тази сума фактура е записано, че тя представлява стойността на лекарства, без да е уточнено какви са те.
Ето защо е заключено, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за тази сума е неоснователен и трябва да се отхвърли. Въззивният съд е приел, че от мащабната скица в комплексната експертиза се установява, че в момента на удара ищцата е пресичала пътното платно на кръстовище, като не е била на продължението на тротоар, което означава, че пресичането не е осъществено на предназначеното за това място и това е нарушение на правилото, предвидено в чл. 113 ЗДвП. Счел е също, че дори и да се приеме, че ищцата в момента на произшествието е престоявала на пътното платно, то нейното поведение пак е противоправно, защото е в нарушение на чл. 113, т. 2 ЗДвП, която норма предвижда, че при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Така установеното противоправно поведение на пострадалата е в причинна връзка с настъпилото ПТП и получените увреждания, поради което възражението на ответника, че тя е допринесла за тях, е основателно. Въззивният съд е съобразил това поведение на пешеходката, поведението на водача на автомобила, както и това, че съгласно чл. 116 ЗДвП последният е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора, и е определил, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е 15 %, а този на водача е 85 %. С оглед на това дължимите на ищцата обезщетения за претърпените вреди са намалени с 15 %, в резултат на което обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 51 000 лв., а обезщетението за имуществени вреди възлиза на сумата от 3 988, 73 лв. Поради частично разминаване на изводите на първата и въззивната инстанция решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която предявените искове са уважени за сумата над 51 000 лв. до 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за сумата над 3 988, 73 лв. до 5 141, 42 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и исковете до тези размери са отхвърлени. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
С определение № 3101/ 05.11.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два въпроса.
4
По първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
Първият въпрос, по който решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване, е: Как следва да се прилага от съда принципът на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт, в хипотезата на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
По поставения въпрос има формирана съдебна практика. Това е задължителната практика, обективирана в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС /ППВС № 4/1968 г./, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са и следните: Решение № 242/12.01.2017 г., постановено по т.д. № 3319/2015 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 17 от 16.01.2025 г., постановено по т.д. № 1808/2023 г. по описа на ВКС, I I т.о., Решение № 1 от 26.03.2012 г., постановено по т.д. № 299/2011 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 50104 от 23.02.2023 г., постановено по т.д. № 1689/2021 г. по описа на ВКС, II т.о. В ППВС № 4/1968 г. са дадени задължителни указания по прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при търпени от едно физическо лице неимуществени вреди от причинени телесни увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. В практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, наред с общите критерии, изброени в ППВС № 4/1968 г., следва да се отчита и общественото разбиране за понятието „справедливост“ на определен етап от развитието на обществото, което се прави въз основа на конкретните обществено-икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждането, като за ориентир служат и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към този момент. В цитираната практика се посочва също, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен както да посочи обстоятелствата, които са релевантни за това, но също така да направи оценъчен извод как те влияят на интензитета на търпените вреди. Настоящият съдебен състав споделя разрешението на правния въпрос, дадено в цитираната практика.
Разпечатката съдържа 23 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d8870b6-0d82-4c60-a3fd-2546df1743fd