Решение № 2976 от 08.07.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17073/2019
- Вид
- Решение № 2976
- Подписан
- 08.07.2020
- В сила
- 11.03.2021
- Състав
- ДАНИЕЛА ДУШКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.159, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл. 250 · Кодекс на труда
- чл. 9, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И
Е
2976/8.7.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова при секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17073 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищец Д.Н.П. с
ЕГН ********** срещу ответник ГД „Национална полиция“ при
МВР - гр. София при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата от 1637.34 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 233.37 часа, за периода 21.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 132.28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа – 01.11.2016 г. до подаване на молбата – 22.10.2019 г.
Твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба от които ищецът черпи права са следните:
През периода от
21.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по силата на което заема длъжност
„старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление Варна към Дирекция Жандармерия, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/ в МВР.
Съгласно
Закона за Министерство на вътрешните работи ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на ГДНП по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От 14.10.2016 г. съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н.
Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно
И при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължи в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласи чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.
Предметът на иска произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който:
Ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти.
Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.
Това е пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл.179.
Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка.
Изрично уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Служителят претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.
Основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за главницата е формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР.
За периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1632 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 се равнява на 1865.37 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до своеобразен извънреден труд от 233.37 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия процесен период е в размер на 1446.93 лева главница. Поради изпадане в забава на ответника, ищецът е предявил и акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, както и иск за обезщетение за забава от падежа до подаване на молбата, на осн.чл.86 ЗЗД.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноските за производството от страна на ответника.
В срок по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба чрез процесуален представител.
Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Не оспорва твърденията, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) обаче не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефищент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл 247 и чл. 250 от КТ.
Счита, че предявените искове за заплащане на процесната сума за допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от 22:00 часа до 06:00 часа в размер на 233.37 часа за посочения в исковата молба период, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата са неоснователни и моли за отхвърлянето им.
За процесния период, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумиране изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
С Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДЗ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016 г. до 02.08.2016 г., тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - е влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чг. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
За останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 август 2018 г.).
За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
Разпечатката съдържа 53 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d87e2b1-d61b-467f-a1aa-1b562891171c