Решение № 1022 от 04.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 04.06.2019г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2332 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба вх. № 143401/05.11.2018г. на „О.б.б.“ АД, правоприемник на „С.“ ЕАД, за откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност на дружеството „Л.“ ЕООД.

В молбата на молителя е изложено, че между страните, съответно „С.“ ЕАД, преди настъпилото правоприемство, са сключени четири договори за кредит – Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00033 от 16.03.2016г., с допълнителни Анекс № 1 от 28.03.2017г. и Анекс № 2 от 19.04.2018г., Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена кредитна карта с гратисен период № СК 16-9/10.03.2016г. с Анекс № 1 от 12.04.2018г., Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS 17-00626 от 13.06.2017г. и Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ MS 17-00717 от 05.07.2017г., с допълнително сключен Анекс № 1 от 19.04.2018г. По договорите са били учредени залози по ЗОЗ.

Поради нередовното обслужване на задълженията от страна на кредитополучателя „Л.“ ЕООД, молителят е упражнил правото си и е обявил вземанията по договорите за предсрочно изискуеми, за което длъжникът е бил уведомен с писмо изх. № 10954-2018/10.08.2018г., получено лично от управителя на дружеството Н.Х.Х.на 18.09.2018г. Последните плащания по кредитите са били – по Договор MS 16-00033 – 927. 66 евро на 26.04.2018г., по Договор СК 16-9 - 884.96 лева на 16.05.2018г., по Договор MS 17-00626 – 330. 66 лева на 26.04.2018г. и по Договор MS 17-00717 – 11. 07 лева на 16.05.2018г. Към 31.10.2018г. задълженията на длъжника са били общо 309 610. 17 евро по първия от договорите за кредит, уговорен в евро, и 851 378. 06 лева по останалите договори, при които кредитите са били уговорени в лева – главница, договорна лихва, наказателна лихва (неустойка) и разноски. За част от вземанията са били подадени заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като са образувани ч.гр.д. № 1900/2018г., ч.гр.д. № 1901/2018г. и ч.гр.д. № 1902/2018г. на Районен съд – гр.

Монтана.

При изложеното молителят счита, че длъжникът е неплатежоспособен. Налице са презумпциите по чл. 608, ал. 2, но и по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, при липсата на заявявани за обявявани годишни финансови отчети от 2015г.

Първоначално молителят е посочил начална дата на неплатежоспособността 26.04.2018г., а в последствие, при приключване на съдебното дирене – 31.12.2018г.

Също в първоначалната си молба по делото молителят е изложил твърдения, че са налице предпоставките на чл. 630, ал. 2 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му едновременно с откриване на производството по несъстоятелност. При приключване на съдебното дирене, и с оглед на събраните доказателства за липса на средства за несъстоятелността и пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ, искането по чл. 630, ал. 2 от ТЗ на молителя не е било поддържано, а е било поискано постановяването на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, при възприемане, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски в несъстоятелността.

От молителя е поискано и постановяването на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

Поискано е и присъждането на направените по делото разноски.

Длъжникът „Л.“ ЕООД не е дал становище по молбата.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза, и като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от фактическа страна следното:

„Л.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище, към датата на образуване на настоящото производство, в района на Софийски градски съд. Дружеството е било пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2010г. Предмет на дейност на дружеството, освен другото, е производство, добив и продажба на меса, колбаси, месни изделия и деликатеси, съответно дружеството има основна дейност от КИД – производство на месни продукти без готови ястия.

Към датата на приключване на устните състезания по делото

„Л.“ ЕООД има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително към молителя, правоприемник на „С.“ ЕАД – по договори за банков кредит.

Обстоятелството по делото не се оспорват, както и не се е оспорвало, че вземанията по договорите са били обявени за предсрочно изискуеми с изрично изявление на кредитора, считано от 18.09.2018г., при дължими към края на месец октомври 2018г., съответно към датата на образуване на делото, поне 309 610. 17 евро по Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00033 от 16.03.2016г., с допълнително сключени Анекс № 1 от 28.03.2017г. и Анекс № 2 от 19.04.2018г., и 851 378. 06 лева във връзка с останалите договори - Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена кредитна карта с гратисен период № СК 16-9/10.03.2016г. с Анекс № 1 от 12.04.2018г., Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS 17-00626 от 13.06.2017г. и Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ MS 17-00717 от 05.07.2017г., с допълнително сключен Анекс № 1 от 19.04.2018г.

За задълженията по договорите, освен този от

10.03.2016г., са били учредени обезпечения по договори за особен залог, сключени с длъжника и вписани в ЦРОЗ (№ 2016031802503, № 2017070701183, № 2017070701223 и № 2017061401595), съответно по договор, сключен с трето лице (вписване № 2016031802581 в ЦРОЗ). По договорите е било пристъпено към изпълнение на 16.08.2018г. и на 17.08.2017г.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-финансова експертиза, общият размер на задълженията на ответника към банката към 31.12.2018г. са били 870 527. 56 лева и 317 843. 13 евро – просрочени главница, договорни лихви и наказателни лихви, както и разноски и законни лихви, а към 31.03.2019г. – 899 246. 21 лева и 332 150. 01 евро. Заключението е въз основа на извършена проверка в счетоводството на банката и също не е оспорено по делото, както и не са били оспорени задълженията.

Публичните задължения на ответното дружество за данъци и осигурителни вноски, включително лихви, са в размер поне на 108 848. 97 лева. В този смисъл е изготвената и представена по делото справки от НАП за актуални задължения към 25.02.2019г. Задълженията са със срок (падеж) на плащане от 2016г. и след това. По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника.

За задълженията върху имуществото на ответника са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК през 2018г., също конкретно посочени в изготвена от НАП справка (Постановление за налагане на обезпечителни от 05.06.2018г. и 15.06.2018г.), съгласно писмо от 14.02.2019г., като има образувано производство по предварително изпълнение (*********/2018г.). Няма данни за частни държавни вземания на дружеството.

Ответното дружество има задължения и към персонала, но не се установява да се касае за неизпълнени задължения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, които да не са изплатени повече от 2 месеца. Няма по делото такива данни.

Ответното дружество не е подавало за обявяване годишни финансови отчети от 2015г. Последният заявен за обявяване и обявен такъв е бил за 2014г.

Дружеството е подавало годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2015г.- 2018г., както и е представило ОПР и ГФО за същите финансови години. Документите са представени на вещото лице по делото от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана.

Други документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество не са събрани, включително не са били представени и от дружеството и след изричното указание на съда в съдебно заседание на 19.03.2019г. и на 16.04.2019г., че ако такива документи не се представят, съдът ще приеме, че коефициентите за ликвидност на дружеството за съответната година не са в норма, съответно то е неплатежоспособно.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза, изследвала състоянието на ответното дружество въз основа на представените от ТД на НАП документи, но и при отчитане на размера и изискуемостта на задълженията по договорите за кредит и размера на публичните задължения към НАП, които са били отразени в счетоводния баланс съответно с 52 хил. лева и 15 хил. лева по-малко, към 31.12.2018г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил съответно 0. 51.

Коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са били съответно 0.26, 0.016 и 0.016 – под норма. Коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост, също са били под норма – с отрицателни стойности (-0. 348 и -2.87).

Дружеството е имало отрицателен нетен (работен) капитал. Финансовият резултат от обичайната дейност на дружеството е бил загуба (1 099 хил. лв.). Съгласно посоченото от вещото лице, от края на 2018г. ответното дружество е в трайна невъзможност да погасява краткосрочните си задължения с притежаваните от него краткотрайни активи.

Коефициентите на обща ликвидност на ответника към

31.12.2017г. са били 1.113, към 31.12.2016г. – 1.95, а към 31.12.2015г. – 0.95.

Стойностите на коефициентите на обща ликвидност за тези години са били в допустими граници. В периода стойностите на коефициента на финансова автономност и на коефициента за задлъжнялост на ответника са били извън допустимите граници. Към края на 2017г. дружеството е било декапитализирано, както и финансовият резултат е бил загуба.

Към 31.12.2017г. и към 31.12.2018г. имуществото на ответника не е било достатъчно за удовлетворяване на всички задължения към кредиторите му.

За ответното дружество не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с ликвидно имущество.

Липсват данни за недвижими имоти, притежавани от ответника. В този смисъл е писмо изх. № 11-00-288/05.02.2019г. на Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието.

Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 5022 от 15.01.2019г., освен собствен на ответника товарен автомобил марка „Форд“, модел Транзит, рег. № *******, година на производство 2000г., върху който е наложен запор от публичен съдебен изпълнител.

Данни за други активи като налични понастоящем не се съдържат и в заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза. Към 31.12.2018г. дружеството е отчело наличие на парични средства от 52 000 лева, от които 4 000 лева касова наличност и 48 000 лева по заплащателни сметки, но няма данни за такава наличност понастоящем.

Същевременно по данни на молителя след пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ и образуваното изпълнително дело, е започнала продажба на движими вещи, предмет на особените залози, както и търговската дейност на предприятието на длъжника е била преустановена. Молителят е заявил още, че е във владение на вещите, съответно има достъп до сградата, където длъжникът е осъществявал дейността си (материалната база на длъжника му е поверена като пазач), но няма данни за налични парични средства там.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 21.05.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в едноседмичен срок на сума от 3 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор.