Решение № 87 от 01.08.2024, Районен съд - Елена

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Елена, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20244130100086 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Постъпили са искова молба и молба от „А1 Б.“ ЕАД гр. С., представлявано от А. В. Д. и М. М., против К. И. В. от с. Ч.. В същите са изложени обстоятелствата, на които се основа предявения иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата К. И. В. от с. Ч., че дължи на ищеца „А1 Б.“ ЕАД гр. С. сумата 352.29 лв., представляваща цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.06.2022 г. до 15.12.2022 г. (период на изискуемост на задължението от 20.07.2022 г. до 13.02.2022 г.), начислена съгласно условията на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ********, приложенията към него и Общите условия, сумата 33.83 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 352.29 лв. за периода от 20.08.2022 г. до 18.09.2023 г., сумата 258.12 лв., представляваща неустойки, начислени за едностранно прекратяване на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ******** по вина на абоната при условията на ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № * към Договора, сумата 55.99 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 748.12 лв. за периода от 1

14.02.2022 г. до 18.09.2023 г., сумата 384.02 лв., представляваща цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 23.12.2021 г. до 22.06.2022 г. (период на изискуемост на задължението от 26.01.2022 г. до 26.08.2022 г.), начислена съгласно условията на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер *********, приложенията към него и Общите условия, сумата 53.21 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата от 384.02 лв. за периода от 26.02.2022 г. до 18.09.2023 г., сумата 1351.74 лв., представляваща цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 23.12.2021 г. до 22.07.2022 г. (период на изискуемост на задължението от 26.01.2022 г. до 26.08.2022 г.), начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамков договор № ********* по партида № *********, сумата 163.85 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1351.74 лв. за периода от 26.02.2022 г. до 18.09.2023 г., сумата 984.83 лв., представляваща неустойки, начислени за едностранно прекратяване на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ********* по вина на абоната при условията на ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № * към Договора, сумата 110.99 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 984.83 лв. за периода от 10.07.2022 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на ч. гр. д. № 320/2023 г. по описа на РС – Елена до окончателното им изплащане.

Претендира се присъждане на направените разноски в заповедното производство и исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата К. И. В. не е подала писмен отговор в указания едномесечен срок.

Ищецът „А1 Б.“ ЕАД гр. С., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Същият, чрез юрисконсулт М. М. К., е подал молба, с която взема становище, че поддържа исковата молба. Моли да се уважи предявения иск.

Ответницата К. И. В., редовно призован, се явява в съдебно заседание.

Същата взема становище, че признава предявения иск в частта, касаеща сумата 352.29 лв., представляваща цена на месечни абонаментни такси и 2 ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.06.2022 г. до 15.12.2022 г. (период на изискуемост на задължението от 20.07.2022 г. до 13.02.2022 г.), начислена съгласно условията на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ********, приложенията към него и Общите условия, сумата 33.83 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 352.29 лв. за периода от 20.08.2022 г. до 18.09.2023 г., сумата 384.02 лв., представляваща цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 23.12.2021 г. до 22.06.2022 г. (период на изискуемост на задължението от 26.01.2022 г. до 26.08.2022 г.), начислена съгласно условията на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер *********, приложенията към него и Общите условия, сумата 53.21 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата от 384.02 лв. за периода от 26.02.2022 г. до 18.09.2023 г., сумата 1351.74 лв., представляваща цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 23.12.2021 г. до 22.07.2022 г. (период на изискуемост на задължението от 26.01.2022 г. до 26.08.2022 г.), начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамков договор № ********* по партида № *********, и сумата 163.85 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1351.74 лв. за периода от 26.02.2022 г. до 18.09.2023 г. Излага, че посочените суми не ги е заплатила и ги дължи на ищеца. Счита, че иска в тази част е основателен и доказан. Ответницата К. И. В. оспорва изцяло иска в частта, касаеща сумата 258.12 лв., представляваща неустойки, начислени за едностранно прекратяване на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ******** по вина на абоната при условията на ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № * към Договора, сумата 55.99 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 748.12 лв. за периода от 14.02.2022 г. до 18.09.2023 г., сумата 984.83 лв., представляваща неустойки, начислени за едностранно прекратяване на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ********* по вина на абоната при условията на ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № * към Договора, и сумата 110.99 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 984.83 лв. за периода от 10.07.2022 г. до 18.09.2023 г. Намира, че същият, в посочената частта, е 3 неоснователен и недоказан. Оспорва го както по основание, така и по размер.

В тази насока излага съображения.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са представени и приети писмени доказателства.

Предвид установената от доказателствата фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, са налагат следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК – установителен иск за съществуване на вземането, е процесуално допустим. Същият, разгледан по същество, е отчасти основателен и доказан.

По отношение на претендираните вземания приложими са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

I. С оглед събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между страните са съществували договорни отношения по силата на сключен между тях Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ********, приложения към него и Общи условия. За периода от 16.06.2022 г. до 15.12.2022 г. ищецът предоставил на ответницата електронни съобщителни услуги, които последната потребила. За цената на месечните абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги били издадени фактура № 0452291641/20.07.2022 г. на стойност 95.28 лв., фактура № **********/22.08.2022 г. на стойност 85.43 лв., фактура № 0455292726/19.09.2022 г. на стойност 85.43 лв., фактура № 0456810874/19.10.2022 г. на стойност 43.90 лв., фактура № 0458304584/18.11.2022 г. на стойност 34.82 лв. и фактура № 0459793042/19.12.2022 г. на стойност 34.82 лв. Единствено по първата фактура ответницата извършил частично плащане в размер на 8.30 лв., като по нея останала незаплатена част от 86.98 лв., а по последната фактура било извършено кредитиране в размер на 19.09 лв., с оглед на което е налице незаплатен остатък от 15.73 лв. С оглед неизвършване на плащане на паричните задължения, а именно: остатъка по фактура

№

0452291641/20.07.2022 г., по фактура № **********/22.08.2022 г., по фактура № 0455292726/19.09.2022 г., по фактура № 0456810874/19.10.2022 г., по фактура № 0458304584/18.11.2022 г. и остатъка по фактура № 4

***/19.12.2022 г., падежите по които са настъпили, в общ размер на сумата 352.29 лв., ищецът начислил върху посочената сума мораторна лихва в размер на 33.83 лв. за периода от 20.08.2022 г. до 18.09.2023 г. Същият потърсил правата си по съдебен ред, снабдявайки се със заповед № *67/17.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 320/2023 г. по описа на Районен съд – Елена, издадена въз основа на подадено заявление на 27.09.2023 г. Към настоящият момент посочените суми не са заплатени и са дължими от ответницата на ищеца.

По описаните по-горе факти и обстоятелства не съществува спор между страните. Освен това ответницата признава предявения иск в частта, касаеща сумата 352.29 лв., представляваща цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16.06.2022 г. до 15.12.2022 г. по договор № ********* за електронни съобщителни със системен партиден номер ******** и приложенията към него, както и в частта, касаеща сумата 33.83 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 352.29 лв. за периода от 20.08.2022 г. до 18.09.2023 г.

С оглед изложено предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в посочените по-горе части се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

Следва да се уважи и претенцията на ищеца за законна лихва върху исковата сума за главница от 352.29 лв., считано от 27.09.2023 г. – датата на образуване на ЧГрД № 320/2023 г. на ЕлРС, до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че претенцията на ищеца по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за едностранно и предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги (договор № ********* за електронни съобщителни със системен партиден номер ******** и приложенията към него) в размер на 258.12 лв., за което са издадени сметка № 0559565376/03.10.2022 г., сметка № 0559638046/12.10.2022 г., сметка № **********/12.10.2022 г. и сметка № 0559638049/12.10.2022 г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Съображенията за това са следните:

Уговорената във договора неустоечна клауза предвижда вземане в полза на мобилния оператор при предсрочното му прекратяване. Съдът счита, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави в съответствие с чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № */15.06.2010 г. по 5 тълк. дело № */2009 г. на ОСТК на ВКС съдът следи служебно за недействителността на договора, поради нарушаване на добрите нрави и без да е релевирано възражение от страната. Неустоечната клауза ще е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации по процесния договор се характеризират с това, че мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението на същия да ги заплаща, но само когато такива са предоставени, респ. когато е осигурен достъп до съответната мобилна мрежа. При предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и уговорена неустойка, доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си, респ. без да предоставя мобилни услуги.

Неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора е уговорена без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният няма никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. Следователно уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договора излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, води до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и абоната, създава условия за неоснователно обогатяване на първия и за нарушаване принципа за справедливост. Визираната неустоечна клауза поставя в неравноправно и подчинено положение потребителя на услугата спрямо търговеца - доставчик и доколкото те не са уговорени индивидуално са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.