Определение № 39331 от 23.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39331 гр. София, 23.09.2025 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110102171 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба с вх. № 95692 от 18.03.2025 г., подадена от ищеца – „Т. С.“ ЕАД, с искане за допълване на определение № 10136 от 28.02.2025 г. в частта за разноските, като искането е да бъдат присъдени на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с оглед оттегляне на исковете поради извършено в хода на делото цялостно плащане на претенциите на ищеца от страна на ответника.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – И. В. Н., изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че не е дала повод за завеждане на делото. Излага, че единственото извършено от ищеца процесуално действие е подаване на искова молба. Счита, че не е доказано ищецът да е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи, тъй като лицето е в трудово правоотношение с ищеца.

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е направено от легитимирана страна в преклузивния за това срок. Разгледана по същество молбата по чл. 248 ГПК е основателна, като аргументите за това са следните:

С определение от 28.02.2025 г. съдът е прекратил производството по делото по молба на ищеца от 27.02.2025 г., на основание чл. 232 ГПК – оттегляне на исковете. В молбата от 27.02.2025 г. (л. 104 от делото), както и в молба от 04.12.2024 г. (л. 82 от делото) ищецът е посочил, че сумите са изплатени, с изключение на юрисконсултско възнаграждение.

Въпреки прекратяване на делото поради оттегляне на исковете, разноски следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д.

№ 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по 1 ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.

В горния смисъл е и Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. В настоящия случай не е спорно, че сумите, предмет на иска в това число разноските за държавни такси, са платени в хода на делото.

Този факт не е оспорен от ответника, а и се потвърждава от подадената от него молба от 15.03.2023 г. (л. 61 от делото). Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след образуване на производството, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото.

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Неоснователни са доводите на ответника, че тъй като юрисконсултът – процесуален представител на ищеца, се намира в трудово правоотношение с него, за което получава възнаграждение, юрисконсултско възнаграждение не се дължи, поради липса на доказателства ищецът да е сторил допълнителни разходи за представителството от юрисконсулт. Именно, тъй като юрисконсултите и другите служители с юридическо образование работят по трудово или служебно правоотношение към съответните юридически лица, последните им заплащат трудово възнаграждение, респ. – заплата, а не уговорено за конкретното дело адвокатско възнаграждение. Поради това, за разлика от общите разпоредби на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които изрично изискват съответните разноски, включително за адвокатско възнаграждение, да са заплатени (направени) от страната, специалната разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК изисква по делото да е установено единствено, че страната – юридическо лице е била представлявана в съдебното производството от юрисконсулт, респ. – от друг неин служител с юридическо образование съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК, като не е необходимо, а и не би било възможно, да се представят доказателства за 2 направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което да е заплатено по конкретното дело. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС.

Само за пълнота следва да се посочи, че с решение № 10 от 29 септември 2016 г. по конституционно дело № 3 от 2016 г. (обн. ДВ бр. 79 от 7 октомври 2016 г.), е отхвърлено искането на омбудсмана на Р. Б. за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; посл. изм., бр. 43 от 7.06.2016 г.). В решението Конституционният съд приема, че лишаването на страна в процеса от разноски за процесуална защита при позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че правоотношението и с процесуалния представител е служебно или трудово и разкрива особености (задължения и разходи), предвид качеството на работодателя при формиране на възнаграждението, би било нарушение на правото на защита и на правовата държава. Премахването на присъждано в полза на изправната страна възнаграждение, когато е била представлявана от юрисконсулт, би довело до несправедливост и несъответствие с принципа за равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от Конституцията) и би довело фактически до тяхното неравенство.

На ищеца следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 50 лв.

В случая, с определението съдът е пропуснал да се произнесе по тези разноски, поради което молбата за допълването му е основателна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 10136 от 28.02.2025 г., постановено по гр. дело № 2171/2023 г. по описа на СРС, 119 състав в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА И. В. Н., родена на 20.06.1982 г. в гр. К., Р. федерация, паспорт № ***********, издаден на 21.07.2021 г. от Р. федерация, да плати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********** сумата от 50 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред С. градски съд.

Съдия при С. районен съд: _______________________

3