Решение № 979 от 14.05.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 979 гр. Пловдив, 14.05.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА и прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов а.н.д.

№ 541 от 2021 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Постъпили са касационни жалби от М.И.С. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч. старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив против Решение № 2279 от 09.12.2020 г., постановено по а.н.д. 992/2020г. по описа на Административен съд Пловдивски, XXIX състав, с което ГД „ИН”-София е осъдена да заплати на М.И.С. обезщетение в размер на 1 885 лева.

С касационната жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства. Твърди, че са останали недоказани реално претърпени вреди, които да са в резултат от бездействие на ГДИН – София. Моли, да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, алтернативно, обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която ГД „ИН” е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения размер от 1 885 лева.

В касационната жалба, подадена от адв. Г.М. се сочи, че решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че неправилно е прието от първоинстанционния съд наведеното от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че същото е направено ненавременно, едва в хода на съдебните прения. Твърди, че с т.4 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълкувателно дело №4 на ОСГТК на ВКС са уредени въпросите относно преклудиране възможността на ответната страна да направи възражение за изтекла погасително давност, а именно с отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция на М.С..

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.

Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбите за допустими, а по същество за неоснователни.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на М.И.С. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М. против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочените в исковата молба периоди, в за предварителното му задържане в Следствен арест –Пловдив, както и задържане за изтърпяване на наказания лишаване от свобода в Затвора - Пловдив и в Затвора София – ЗО „Кремиковци“, за сума в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основал на поставянето му в неблагоприятни условия:

- в

Затвора Пловдив - в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м. жилищна площ; липса на вентилация; лоша хигиена и битови условия – неработещи кранчета в тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници; лошо качество на предоставяната храна, която не съдържала достатъчно калории; лошо състояние на помещението баня с лошо качество на водата; липса на достатъчно осветеност в помещенията поради малкия размер на прозорците и на достатъчно чист въздух, което довело до дихателни проблеми и кашлица; наличие на мухъл в помещенията; липса на външна изолация на стените на затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата; отказ от предоставяне на завивки; недобра хигиена по отношение на спалното бельо, което води до заразяване на спалните помещения с дървеници и бълхи и недостатъчна дезинсекция; липса на санитарен възел и пренаселеност в наказателна килия;

- в Следствен арест – пренаселеност, липса на санитарен възел в килията; липса на вентилация; наличие на насекоми и мухъл; отказ от предоставяне на бръснарски и тоалетни принадлежности, както и спално бельо;

- в ЗО „Кремиковци“ при Затвора София – недостатъчна жилищна площ на един лишен от свобода; липса на достатъчно светлина в стаята; некачествена храна; наличие на насекоми в стаята и спалното бельо; наличие на мухъл по стените и тавана на килията; липса на отопление; липса на тоалетна в наказателна килия.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С оглед депозирана молба, с която е направено изменение на първоначално предявения иск, съдът е уточнил, че искът следва да бъде разгледан само относно периодите, както следва: за престоя на ищеца в Затвора Пловдив /за шест отделни периода/ - за периодите от

02.07.1997 г. до 15.12.1999г., от 15.05.2001 г. до 18.04.2002 г. и от 05.08.2008 г. до 11.11.2009 г., от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г., от 03.10.2017 г. до 26.10.2017 г. от 10.12.2019г. до 11.05.2020 г.; за престоя в Ареста –

Пловдив от 22.11.1996 г. до 02.07.1997 г., от 11.01.2001 г. до 27.04.2001 г., от 29.05.2008 г. до 05.08.2008 г., от 26.07.2017 г. до 03.10.2017 г. и от 02.11.2019 г.до 10.12.2019 г. ; за периода на престоя в ЗО „Кремиковци“ при Затвора София от 18.04.2002 г. до 26.03.2004 г.

С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 1 885 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 15 000 лева като неоснователен.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че при престоя на М.С. *** за шест периода, а именно 22.11.1996 г. – 02.07.1997 г., 11.01.2001 г. – 27.04.2001 г., 29.05.2008 г. – 05.08.2008 г., 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. и 02.11.2019 г. – 10.12.2019 г., както и от 06.11.2014 г. до 07.11.2014 г., от писмените доказателства е установено, че преди 2009 г. арестантските помещения в гр. Пловдив са се намирали в сградата на служба „Полиция“ на ет. 6 и ет.7, като няма данни относно тяхната големина и битовите условия, а единствено относно осигуряването ползването на тоалетна, каквато е имало по една на всеки от етажите. След м.юни 2009 г., когато е открита новата сграда на ареста, находяща се на територията на Затвора Пловдив, в исковия период 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. ищецът бил настанен в помещения, които са отговаряли на изискването за разполагаема площ на един лишен от свобода от 4 кв.м., и били оборудвани с легла с постелъчен инвентар възглавници, чаршафи и одеяла, маса за хранене, табуретки и имали прозорец с размери 150/150 см. с отваряемо крило за вентилация. Всяка от килиите била снабдена със собствен санитарен възел, с течаща постоянно студена вода и топла вода сутрин и вечер всеки ден, с изградена система за диференцирано дневно и нощно осветление по стандартите за осветеност, като се осигурявало и извеждане за ползване на баня най-малко два пъти седмично по график. Дезинсекция и дератизация се извършвала периодично от фирма, съгласно договори, сключени с ГДИН.

За времето на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив за периодите от 02.07.97 г. - 15.12.99 г.

, от 15.01.01 г. до 18.04.2002 г. и от 05.08.2008 г. до 11.11.2009 г. доказателства относно мястото на изтърпяване на наказание и за условията, при които е бил настанен липсват. За периода от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г. ищецът е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив в помещение със самостоятелен санитарен възел, два отваряеми прозореца на стаята с размери 0,45х1,10 м и 0,50х1,10 м., както и един отваряем прозорец в санитарното помещение. По време на този престой в помещението общо били настанявани между 9 и 13 човека в различните дни от престоя му, като по същото време ищецът С. бил устроен на работа, като изработил 46 дни. В периода от 03.10.2017 г. до 26.10.2017 г. ищецът бил настанен в помещение с площ 28,52 кв.м., с отделен санитарен възел, както и два отваряеми прозореца на помещението с размели 0,98х1,15 м. и 0,48х1,15 м., както и отваряем прозорец в санитарния възел, като по време на целия период на престой на ищеца в това помещение в него пребивавали шестима лишени от свобода. В периода от 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г. С. бил настанен за три дни в приемно отделение при Затвора Пловдив, а от 13.12.2019 г. до края на периода в спално помещение с площ от 28,19 кв.м., със санитарен възел с отваряем прозорец в същия с размери 0,30х1,10м, както и два отварями прозореца на спалното помещение с размери 0,50х1,10м. и 0,95х0,95м., в което за периода на престой на ищеца били настанявани между 6 и 9 лишени от свобода. За всеки лишен от свобода имало осигурено легло и шкаф. От 10.04.2020 г. ищецът започнал работа в строителната бригада към домакинския щат на Затвора Пловдив. Във всеки санитарен възел в стаите на затвора било осигурено наличието на течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването й по два пъти седмично, а като работещ по време на изтърпяване на наказанието си ищецът С. имал право да ползва банята ежедневно след приключване на работа.

Почистването и дезинфекцията на банята било възложено на лишени от свобода по график, а почистването на спалните помещения се извършвало от съответния дежурен лишен от свобода. Отоплението в затвора се осъществявало посредством парно отопление, като за целта в спалните помещения имало монтирани радиатори.

В периода на престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на затвора по график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи, каквито дейности били документирани с протоколи. По време на целия му престой в Затвора – Пловдив за ищеца не били регистрирани оплаквания от медицинско естество и същият не бил настаняван в наказателна килия. Предоставяната му храна била съответна на предвиденото в утвърдените от Министъра на правосъдието и съгласувани с Министъра на здравеопазването таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, както и заменителната таблица, като предлаганата храна била разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на утвърдените таблици, като всички количества на хранителните продукти достигали необходимата дневна дажба с изключение на киселото мляко за пролет 2020 г., зима 2019 г. и пролет 2016 г., както и зеленчуците през пролетта на 2016 г., когато приемът на посочените храни бил леко занижен. Същевременно обаче, това леко занижаване на прием на кисело мляко и съответно зеленчуци било компенсирано с приема на други млечни храни – прясно мляко, сирене, кашкавал и извара, както и влаганите в ястията картофи и предоставяни в повече плодове.

През време на престоя му в Затвора Пловдив ищецът не бил депозирал молба и съответно не бил получавал отказ от предоставяне на завивки от затворническата администрация, нито отказ за изпиране на постелъчния инвентар в пералнята на затвора.