Решение № 192 от 20.10.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Троян, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20264340100410 по описа за 2026 година за да се произнесе - съобрази:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на М. Л.

Ц. и Л. Л. Ц.а /Й./, двамата с настоящ адрес в гр. * против „Еос матрикс“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Р. Т. и Т. В., с правно основание на чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците твърдят, че в полза на „Обединена българска банка“ АД е била издадена Заповед за изпълнение № 400/03.06.2009 г. по ч. гр. дело № 592/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Троян, по силата на която е разпоредено ищците да заплатят на кредитора сумата от 14 269,17 лева главница по Договор за кредит от 18.01.2008 г., обезпечен с поръчителство както и 675,42 лева договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 31.05.2009 г., 8,00 лева наказателна лихва за просрочени главници за периода от 28.11.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и 304,05 лева съдебно-деловодни разноски и 658,86 лева адвокатско възнаграждение. По издадения изп. лист е образувано изп. производство, което е висящо и по него са предприемани изпълнителни действия от ДСИ при Районен съд-Троян до 2014 г., когато по молба на взискателя „ОББ" АД , същото е предадено на ЧСИ Р. Д., peг. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч, за продължаване на изпълнителните действия по него и преобразувано под № 20148800400247.

Ищците считат, че не дължат процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.

1

В процеса ищците са представлявани от адв. Г. Д. от САК, която мило съда да уважи така предявения иск.

Ответното дружество е депозирало писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Сочи, че искът е недопустим и неоснователен. Излагат се подробни доводи, че давностния срок не е изтекъл, тъй като многократно е бил прекъсван поради действия по двете изпълнителни дела. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

В с. з. не се явява представител на ответника. Изразено е писмено становище по същество.

От приобщените по делото писмени доказателства: незаверено копие от ИД № 20148800400247 по описа на ЧСИ Р. Д. рег. № 880, Протокол от Търговски регистър, удостоверение за сключен граждански брак на Л. Л.

Ц.а/понастоящем Й./, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В полза на „Обединена българска банка“ АД е била издадена Заповед за изпълнение № 400/03.06.2009 г. по ч. гр. дело № 592/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Троян, по силата на която е разпоредено ищците Л. Л. Ц.а /Й./ и М. Л. Ц. да заплатят солидарно на кредитора сумата от 14 269,17 лева главница по Договор за кредит от 18.01.2008 г. обезпечен с поръчителство, както и 675,42 лева договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 31.05.2009 г., 8,00 лева наказателна лихва за просрочени главници за периода от 28.11.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и 304,05 лева съдебно-деловодни разноски и 658,86 лева адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.06.2009 г. по частното гражданско дело № 592 от 2009 г. на ТРС, на 29.07.2009 г. „ОББ“ АД е подала молба и е било образувано изпълнително дело № 286/2009 г. по описа на ДСИ при РС Троян.

Видно от приложените доказателства, изпълнителното производство е висящо и по него са предприемани изпълнителни действия от ДСИ при Районен съд-Троян до 2014 г., когато по молба на взискателя „ОББ" АД, същото е предадено на ЧСИ Р. Д., peг. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч, за продължаване на изпълнителните действия по него и преобразувано под № 20148800400247.

В производството по ИД № 20148800400247, по описа на ЧСИ Р. Д. са предприети изпълнителни действия по молба на взискателя „ОББ“ АД.

С молба с вх. № 6181/10.04.2018 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /понастоящем ЕАД/, дружеството е конституирано като взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 31.01.2018 г.

Последните действия по изпълнението са издаването на призовка за принудително изпълнение с изх. № 5993/30.03.2020 г. до длъжника М. Ц. и 2 призовка за принудително изпълнение с изх. № 5992/30.03.2020 г. до длъжника Л. Ц.а, в които е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците, които не са връчени на длъжниците нито чрез призовкар, нито по пощата. Опис на движими вещи не е извършен.

Установява се, че считано от 30.03.2020 г. до момента не е постъпила нито молба от взискателя за изпълнителни действия, нито такива са предприемани от съдебният изпълнител.

Установява се още от приложеното копие на изпълнителното дело, че чрез запор на заплатите на длъжниците са постъпвали суми по погасяване на задължението.

Съгласно гореизложеното и предвид задължителната съдебна практика, ищците считат вземанията по изпълнителния лист, въз основа на които е образувано ИД 201488000400247, по описа на ЧСИ Р. Д., per. № 880 за погасени по давност на основание чл. 110 във връзка с чл. 116, б. „в" от ЗЗД и правото на кредитора за удовлетворяване на вземането си чрез изпълнителното производство за погасено.

Ответното дружество оспорва предявения иск, но не се аргументира с конкретни обстоятелства и факти по делото. Цитирана е съдебна практика, която е константа, но не е конкретна по настоящия казус.

Фактическата обстановка по делото е възприета от съда от писмените доказателства по делото и приложеното копие на изпълнителни дела, което обосновава следните правни изводи:

С оглед възраженията на ответника, съда намира, че е компетентен да разгледа делото, тъй като безспорно предмет на същото е договор за кредит, което определя и качеството на ищците като потребители. Съгласно специалната подсъдност, предвидена в чл. 113 от ГПК – искове на и срещу потребители се предявяват по настоящ, а при липса на такъв, по постоянен адрес. В случая адреса на ищците е в гр. Троян.

По допустимостта на иска: Предявения отрицателен установителен иск е депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор. В случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост на специалния установителен иск по чл. 439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание, предвид изложените твърдения в исковата молба.

Налице е и пасивна легитимация за ответника, предвид, че прехвърляне на изпълняемото право касае приемство в изпълнителния лист, а не приемство в изпълнителния процес.

По отношение основателността на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК: Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното 3 основание. За уважаването на иска по чл. 439 от ГПК следва да се установи, че след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу ищците, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти. Твърдението на ищците е, че е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което вземането за процесната главница е погасено по давност. Ответника съответно оспорва твърдението с аргумента, че давността е била прекъсвана многократно през време на изпълнителния процес, поради което не е изтекла.

Или по делото е спорен въпроса дали е изтекъл давностния срок.

По правния въпрос за изпълнителните действия, прекъсващи погасителната давност по отношение на присъденото вземане, съществува задължителна съдебна практика с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 на ТР се приема, че съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като са изброени действията, водещи до прекъсване, а именно насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, насрочване на опис или извършването на продан и други. Отправеното от взискателя искане да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. От материалите по представеното изп. дело се установяват описаните горе действия на взискателя по изпълнението.

В случая е налице хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече давност, като за нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. В настоящия случай не се доказа след 2020 г. да са предприемани изп. действия по отношение на ищците.

Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2020 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. За казуса от 2020 г. до датата на завеждане на иска са минали повече от пет години без да са били поискани нови изпълнителни действия, дори и като се отчете, че давностният срок за погасяване на процесните вземания е спрял да тече от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. и давността следва да се удължи с периода, за който не е текла, са изминали повече от 5 години без да са били поискани нови изпълнителни действия.

С оглед горното следва да се приеме, че непогасената част от процесната главница не се дължи от ищците, в който смисъл и предявените иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

4

Останалите суми по лихви и разноски безспорно са акцесорни по отношение на главницата и следват произнасянето по отношение на същата.

Предвид този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати на ищците претендираните съдебни разноски, а именно 291,83 евро заплатена държавна такса и 861 евро заплатено адв. възнаграждение. Ответника е направил възражение за прекомерност на адв. хонорар, което съда намира за неоснователно, тъй като същия е определен при условията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. и е в минимален размер, съгласно посочените разпоредби.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Еос матрикс“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представител Р. Т. и Т. В., че М. Л. Ц., ЕГН ********** и Л. Л. Ц.а /Й./, ЕГН **********, двамата с адрес:

*** /съд. адрес: ***, адв. Г. Д. от САК/, не дължат при условията на солидарност непогасената част от сумата от 14 269,17 лева - главница по Договор за кредит от 18.01.2008 г., обезпечен с поръчителство както и 675,42 лева - договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 31.05.2009 г., 8,00 лева наказателна лихва за просрочени главници за периода от 28.11.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и 304,05 лева - съдебно-деловодни разноски и 658,86 лева - адвокатско възнаграждение, предмет на изпълнителен лист, по който е образувано № 20148800400247 на ЧСИ Р. Д., peг. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч, поради изтекла погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право.

ОСЪЖДА „Еос матрикс“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представител Р. Т. и Т. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. Ц., ЕГН ********** и Л. Л. Ц.а /Й./, ЕГН **********, двамата с адрес: *** /съд. адрес:

***, адв. Г. Д. от САК/ сторени съдебно-деловодни разноски в размер на:

291,82 – двеста деветдесет и едно евро и 82 цента - държавна такса и 861,00 – осемстотин шестдесет и едно евро – адв. възнаграждение.