Решение № 204 от 24.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500412 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №679 от 19.05.2023г., постановено по гр.дело №1478/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените от А. И. Б. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. Г. ******, срещу С. Н. К. в качеството й на нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие АРС, с адрес на кантората: гр.А., ул. Ц. *****, обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени вреди с правно основание чл.73,ал.1 от ЗННД във връзка с чл.45 от ЗЗД и с лихви за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на общо 66291,45лв., от която: сумата от 42490лв. – част от продажната цена на имота, ведно със законната лихва върху нея в размер на 5382,07лв. за периода 03.11.2021г.-01.02.2022г.; сумата от 1025,58лв. – платена нот.такса, ведно със законната лихва в размер на 129,91лв. за същия период; сумата от 158,60лв. – такса за вписване на нот.акт, ведно със законната лихва в размер на 20,09лв.; сумата от 3964,38лв. – местен данък за придобиване на недв.имот, ведно със 1 законната лихва в размер на 502,15лв.; сумата от 11200лв. – претърпени от Н.

Т. имуществени вреди – ДТ и адв.хонорар в производството по гр.дело №1464/2016г., ПОС, 22 гр.с., ведно със законната лихва в размер на 1418,67лв., и А. И. Б. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. Г. ******, е осъден да заплати на С. Н. К. в качеството й на нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие АРС, с адрес на кантората: гр.А., ул. Ц. *****, сумата от 2520лв. – съдебни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят А.

И. Б., който чрез пълномощника адв.О. Д. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност, според които анализът на установените по делото факти обосновава извода праводателят му В. Б. да е била титуляр на вземането по договора за прехвърляне на вземания от 03.02.2022г. спрямо ответника, част от което до размер на сумата от 42490лв. като върната на купувача Н. Т. продажна цена представлява част от пропуснатата от нея полза да реализира печалба в размер на 87490лв. от продажбата на имота, а останалата сума от 23801,45лв., върната на купувача Т. за заплатени от него такси и разноски, представлява претърпяна от нея загуба, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното действие на ответника К., която в качеството си на нотариус е извършила нотариална заверка на нищожно пълномощно, въз основа на което са сключени и двата поредни договора за покупко-продажба на имота, като, дори и да се приеме тя да отговаря до размера на удостоверения материален интерес, то следва да се има предвид същия и по двете сделки. По подробно изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на предявените искове, както и за присъждане на направените в производствата разноски.

Въззиваемата страна С. Н. К. е депозирала чрез пълномощника адв.В. Д. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които жалбоподателят за първи път с въззивната си жалба пояснява връщането на продажната цена да представлява пропусната от В. Б. полза от невъзможността да реализира печалба от продажбата на имота, а разсъжденията му от какво произтича неговото вземане да не могат да бъдат взети предвид, тъй като то е предмет на цесия и в договора за цесия е цитиран като основание на вземането нотариалния акт за покупко-продажба 2 от 19.06.2014г., в който няма купувач Т., а продажната цена на имотите предмет на сделката е 10000лв., като договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд имот нито е нищожен, нито се разваля по право въз основа на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя, и самата тя не е участвала в производството по гр.дело №1464/2016г. на ОСПловдив, поради което постановеното решение няма никаква сила спрямо нея. Оспорва като невярно и релевирано за първи път с въззивната жалба обстоятелството, че Б. е върнала на Т. цялата продажна цена, в това число „печалбата 87490лв.“, доколкото част от тази цена в размер на 55000лв. е върната на Т. от самата нея като обезщетение и в резултат на това плащане у продавачите Б. е останала цялата продажна цена от 97490лв., в това число реализирана печалба от 87490лв. след приспадане на цената от 10000лв., поради което дори и Б. да е платила на Т. процесната сума от 66291,45лв. тя все още е неоснователно обогатена с разликата от 21198,55лв. между нея и реализираната печалба от 87490лв., т.е., дори и тя да е заверила неистинско пълномощно, цедентът не е изгубил от това, а е с печалба, на каквато няма право. Поддържа и изобщо да не става въпрос за пропусната полза от неосъществено сигурно увеличаване на имуществото, с оглед липсата на действително пълномощно. Претендира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът А. И. Б. твърди на 05.06.2014г. ответникът С. Н. К. в качеството й на нотариус да е удостоверила подписите и съдържанието на пълномощно от името на Ф. М. в полза на упълномощения С. А. С., което с влязло в сила на 03.11.2020г. след триинстанционно разглеждане на спора решение по гр.дело №1464/2016г. на Окръжен съд-Пловдив е прогласено за нищожно, предвид установеното с графическа /почеркова/ експертиза да не е подписано от упълномощителя Ф. М., чиито имена да не са изписани от него и който към дата на заверката да не е бил в Република България, прогласена е недействителността на сключения с това пълномощно договор за продажба на недвижим имот от 19.06.2014г. с НА №***, том *, рег. № ****, н. д. № *****г. на нотариус С. П. и е признато за установено по отношение на 3 продавача на имота В. Б. и купувача Н. Т., че Ф. М. е собственик на имотите предмет на сделката. Тъй като с влизане в сила на съдебното решение, с което купувачът е съдебно отстранен, договорът за продажба се счита развален по право, а причина за разваляне на процесния договор за продажба е нищожното удостоверяване на подписите и съдържанието на пълномощното от ответника, продавачът В. Б. е претърпяла имуществени вреди в размер на сумата от общо 66291,45лв., съставляваща левовата равностойност на заплатената от нея на купувача Н. Т. по банков път на 03.02.2022г. сума от общо 33894,28 евро, и включваща: част в размер на 42490лв. от заплатената от Т. по договора продажна цена, ведно със законната лихва в размер на 5382,07лв. за периода 03.11.2020г.-01.02.2022г.; заплатената нотариална такса от 1025,58лв., ведно със законна лихва в размер на 129,91лв. за периода 03.11.2020г.-01.02.2022г.; такса от 158,60лв. за вписване към Агенция по вписванията, ведно със законната лихва в размер на 20,09лв. за периода 03.11.2020г.-01.02.2022г.; данък от 3964,38лв. за придобиване на недвижим имот към О. П. ведно със законната лихва в размер на 502,15лв. за периода 03.11.2020г.-01.02.2022г.; сумата от общо 11200лв., представляваща претърпени от Т. вреди в производството по гр.дело №1464/2016г. на ПОС, представляващи държавни такси и адвокатски хонорари, ведно със законната лихва в размер на 1418,67лв. за периода 03.11.2020г.-01.02.022г. С договор от 03.02.2022г. В. Б. прехвърлила това си вземане спрямо ответника К. на ищеца Б., който по силата на даденото му пълномощно и на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД уведомил ответника от името и за сметка на цедента за извършената цесия, посредством връчено лично на 13.05.2022г. уведомление. Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати горепосочените суми.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.99 от ЗЗД във връзка с чл.73,ал.1 от ЗННД във връзка с чл.45 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът К. е оспорила твърдението с договора за цесия от 03.02.2022г. цедентът В. Б. да е прехвърлила на ищеца свое изискуемо и ликвидно вземане, считайки да не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, на което се позовава ищецът.

Изложила е твърдения на 31.05.2019г. да е постигнала спогодба с Н. Т. – 4 купувачът по сделката от 22.07.2014г., като се е задължила да му заплати още същия ден сумата от 55000лв. като обезщетение за имуществени вреди – част от платената от него цена по договора за покупко-продажба, което и сторила чрез банков превод, а същият се е отказал от всякакви други претенции спрямо нея, включително за остатъка от претендираната с връчена й на 10.05.2022г. покана сума от 97490лв. Поддържа, че сделката, при която е използвано завереното от нея пълномощно, е тази от 19.06.2014г. с удостоверен материален интерес от 10000лв., до който размер, съгласно чл.73,ал.1 от ЗННД, е ограничена имуществената отговорност на нотариуса.

Счита, че с последващата продажба на имотите от 22.07.2014г. за сумата от 97490лв. съпрузите Н. и В. Б. са реализирали печалба от 85490лв., на каквато нямат право, независимо дали са били наясно или не с неистинското упълномощаване, тъй като не са придобили собствеността на имотите и не са могли да ги отчуждят валидно при продажбата им на Н. Т., поради което именно те са тези, които дължат връщане на платената им цена изцяло и няма как да я претендират от нея, като, заплащайки на купувача Т. сумата от 55000лв., тя им е създала възможност да си запазят част от получената цена, освен сумата от 10000лв., платена по първата сделка с мнимия пълномощник С., още и печалба от 45000лв. Твърди починалият Н. Б. да е имал и други наследници освен съпругата му В. Б., при което, връщайки част от цената на имота и заплащайки на Т. и други суми, тя е изпълнила чуждо задължение.

Заявява възражение за изтекла на 05.06.2019г. погасителна давност, считано от 05.06.2014г., когато е заверила пълномощното. Поддържа претенциите за лихва за минало време да са неоснователни поради недобросъвестно отношение на цедента спрямо интересите на купувача Т., както и тази лихва и претендираните щети с основание разходи по сделката, да не са включени в имуществената отговорност на нотариусите, съгласно чл.73 от ЗННД.

С обжалваното първоинстанционно решение е прието въз основа на писмените доказателства и приложеното гр.дело №1464/2016г. на ПОС за установено от фактическа страна, че на 05.06.2014г. ответникът К. в качеството й на нотариус с рег.№*** на НК е удостоверила с рег.

№3783/05.06.2014г. и рег.№3784/05.06.2014г. съответно подписите и съдържанието на пълномощно, с което Ф. Й. М. е упълномощил С. А. С. да го представлява пред трети лица с редица права, сред които и правото да се разпореди както намери за добре, като продаде за цена и при условия по 5 негова преценка собствения на упълномощителя първи надпартерен етаж от триетажната жилищна сграда в гр.П., ул. С. К. № *, ведно с таванския етаж, избено помещение и ид.части от дворното място, въз основа на което пълномощно с НА №*************г. на нотариус С. П. с рег.№*** на НК, описаните имоти са продадени на Н. А. Б. по време на брака му с В. Д. Б. за сумата от 10000лв., изплатена преди подписване на договора, при данъчна оценка от общо 160376,50лв., а с НА №*********г. на нотариус С. П., Н. и В.

Б. са продали същите имоти на Н. Т. Т. за сумата от общо 97490лв., изплатена изцяло по банков път преди подписване на договора, при данъчна оценка от общо 158575,60лв. Н. А. Б. е починал на 26.01.2015г. и за свои наследници е оставил съпругата си В. Б. и сина М. Б. който направил отказ от наследството му. С Решение №1404/16.11.2018г. по гр.дело №1464/2016г. на ПОС е прогласено за нищожно, поради липса на съгласие, пълномощното с нотариална заверка от 05.06.2014г., и е уважен предявения от Ф. Й. М. срещу В. Б. и Н. Т. установителен иск за право на собственост върху разпоредените имоти, в която част решението е влязло в сила на 03.11.2020г. Същото в частта му, с която е прогласена недействителността на договора за покупкопродажба от 19.06.2014г., като непотвърден от продавача, представляван от мним пълномощник, е обезсилено с Решение №184/12.11.2019г. по в.гр.дело №317/2019г. на ПАС, влязло в сила, съгласно Определение №735/03.11.2020г. по гр.дело №1602/2020г. на ВКС. Т. изпратил на Б. нот.покана рег.