Решение № 96 от 05.11.2021, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Търговище, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500202 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №260026 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1795/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявените от „Ъпдейт Нийдед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София1000, район „Триадица“, ***, ет.2, представлявано от Б.

Н. М., със съдебен адрес: гр. *********, ул. „********“ №****, вх. ****, офис ****, адв. А. Н. от АК-Търговище, против П. Цв. Ил. от гр.Търговище, ул.“********“ № **** и Г. Д. М. от гр.********, ул. “********“ № ****, ет.

****, ап. ****, иск с правно осн. чл.109 от ЗС да бъдат задължени ответниците да поправят причинените вреди и преустановят навлизането в имота на ищеца, с площ от 57 кв.м., като засипят и трамбоват частта от изкопа, навлизаща в имота и да изградят за своя сметка съборената ограда с площ от 30 кв.м., в срок от десет дни от влизане в сила на решението, алтернативно да бъдат осъдени ответниците да заплатят стойността на необходимите ремонтни дейности в размер на 5 000 лв., иск с правно осн. чл.

526, ал. 2 от ГПК, както и иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за 1 обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв., като неоснователни.

Присъдени са разноски в производството.

Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от „ЪПДЕЙТ НИЙДЕД” ЕООД, ЕИК 203151176, чрез адв. Д. С.Н.,САК, със съдебен адрес в град ******** , ул.*********, ет.****, тел. *********, в която се излага следното:

Ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ********, ул.”********* № ****, представляващ дворно място с изградена в него къща е идентификатор *** със ЗП от 155 кв.м., и с ид. № *** за парцела, който притежава с нотариален акт № 122 за покупко-продажба от 06.04.2015 г. на нотариус П. А. В съседния имот първият ответник П.Ц. е собственик, а вторият ответник Г.Д. е с прехвърлено право на строеж върху гаражи. Те са възложили, а „ЕВРОТИМ“ ЕООД с управител Д. М. В. е осъществил строеж в имота, с който строеж са засегнати правата на ищеца като собственик. Изкопът, който е направен в имота, навлиза в имота, собственост на ищеца, непосредствен съсед, засегнат от незаконното строителство. Строителят е навлязъл в имота на ищеца с 0,60 м. по дължина на границата, което е два пъти повече от допустимата грешка по ЗУТ. В резултат на това е съборена част от изградената масивна ограда по одобрен архитектурен проект от община Търговище, изградена от стомано-бетонни блокчета. Ето защо предявяват претенции в настоящото производство ответниците да поправят причинените на ищеца вреди и преустановят навлизането в имота му като за целта засипят и трамбоват частта от строежа, която навлиза в неговия имот, от т. 1 до т. 3 по комбинираната скица, както и да затрупат онази част от изкопа, която навлиза в очертанията на имота на ищеца, и да изградят за своя сметка съборената ограда. С Решение по АД № 78/2020 г. на AC-Търговище, влязло в сила на 01.01.2021 г., е отменено PC № РС-01-136/14.12.2017 г., издадено от главния архитект на общ.Търговище за строителството в съседния на ищеца имот, ведно с одобрените инвестиционни книжа. От доказателствата, събрани в първоинстанционното производство следва безспорният извод, че по отношение на собствеността на ищеца ответниците са извършили и продължават да извършват неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, спокойно и съобразно предназначението на имота.

Този извод се налага от отменените разрешение за строеж и строителни 2 книжа, както и задължението на ответниците и/или общинската администрация за премахване на извършеното незаконно строителство в имота на ответниците. Отделно се излагат съображения, че обжалваното решение на РС-Търговище е неправилно и в частта, в която се отхвърля иска в размер на 3000 лева като неоснователен за унищожени 4 броя туй и озеленяване, както и за това, че е лишен от правото си да ползва 262 кв.метра от имота си.

Предвид изложеното въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да уважи всички заявени претенции.

Направени са доказателствени искания. Представят писмени доказателства, касаещи строителни книжа за изградената ограда.

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ответника П. Цв.

Ил. от гр.********, ул.“********“№ ****, в който отговор се акцентира на следното:

Смята, че въззивната жалба е неоснователна и съдебното решение е правилно, законосъобразно и постановено при пълното и изчерпателно спазване на закона. Ответникът П. Цв. Ил. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба. Постъпили са писмени бележки по спора.

Ответниците по жалбата не се явяват и не се представляват. О ответника П.

Цв. Ил. е постъпило писмено становище по спора за отхвърляне на въззивната жалба.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

По допустимостта на обжалваното пред него съдебно решение въззивния съд следи служебно. В случая съдът приема, че обжалваното решение е частично недопустимо поради следното:

Пред Търговищкия районен съд е предявен негаторен иск с правно основание в чл. 109 от ЗС, с който се претендира осъждане на ответниците да извършат заместими действия - да запълнят наличен в резултат на 3 възложеното строителство изкоп и да възстановят (изградят) ограда от бетонови колчета. Цената на такъв негаторен иск, който е оценяем, се определя въз основа на паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса. Това не означава обаче, че в такова исково производство, извън целите на определяне на дължимата държавната такса, следва да се изследва въпросът каква е стойността на тези разходи с оглед разпоредбата на чл. 526, ал. 2 от ГПК, касаеща изпълнителното производство. Действията, които се иска да бъдат осъдени да извърша ответниците с главния иск, представляват заместими такива и взискателят, според нормата на чл. 526, ал.

2 от ГПК, може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието, но само при влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 109 от ЗС, липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника и образувано изпълнително дело. Едва тогава взискателят може да иска да бъде овластен да извърши сам заместимите действия, като му бъде осигурен и достъп до длъжниковия имот, а когато поиска от съда да бъде осъден длъжника да заплати предварително разходите за извършване на действието, той може да се снабди с осъдително решение, но не и в настоящото производство.

Разпоредбата на чл. 526, ал. 2 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.

Само лице, което има качеството на взискател, може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да изпълни действието, което длъжникът отказва да извърши доброволно, а от съда - да осъди длъжника да внесе предварително сумата, необходима за извършване на това действие. Искането по чл. 526, ал.2 от ГПК се прави в условията на висящ изпълнителен процес и няма как да бъде съединено за общо разглеждане с иск по чл.109 от ЗС, който се разглежда по реда на исковото производство и уважаването на който е едно от предварителните условия за уважаване на искането по чл. 526, ал. 2 от ГПК. По тези въпроси няма колебания в съдебната практика. /Определение №308/18.06.2012 по дело №257/2012 на ВКС, ГК, I г.о./.

В настоящия случай първостепенният съд е приел, че е сезиран освен с иск по чл. 109 от ЗС, така и с иск по чл. 526 от ГПК, какъвто иск не е допустим.

Районният съд обаче се е произнесъл по такъв иск като е отхвърлил предявения иск „алтернативно да бъдат осъдени ответниците да заплатят стойността на необходимите ремонтни дейности в размер на 5 000 лв., иск с 4 правно осн. чл. 526, ал. 2 от ГПК.“

В останалата част съдебното решение е допустимо. Със свое определение по насрочване на делото в открито съдебно заседание въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на 4 броя туй и унищожаване на озеленяване на част от дворното място е чл. 49 от ЗЗД като е разпределил доказателствената тежест по този иск.

Въззивният съд приема, че пред Търговищкия районен съд ищецът е предявил два иска в условията на кумулативно обективно съединяване: иск по чл. 109 от ЗС и иск по чл. 49 от ЗЗД като по всеки от този иск се дължи произнасяне.

По фактите:

Не е спорно по делото, че ищецът „Ъпдейт Нийдед“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, ведно с построена в него къща, находящи се в гр. Търговище с административен адрес на ул. „*********“ № ****. Ответникът П. Цв. Ил. от гр.******** е собственик на съседен имот с административен адрес ул.“*********“№ ****. Ответникът Г. Д. М. е носител на право на строеж относно гараж в бъдещата сграда, която е следвало да се построи в имота на първия ответник.

От приобщените писмени доказателства към гр.д. № 1033/2018 год. на РСТърговище, приложено по настоящото дело, се установява, че на ответниците в качеството на възложители е било издадено Разрешение за строеж № РС-01136/14.12.2017 г. от Главния архитект на Община Търговище, с адрес на строителна площадка: УПИ XXIV-584, кв.152, ПИ *** в гр.

Търговище, ***, който имот граничи с имота, собственост на ищеца. Не се спори по делото, че ответниците са възложили на изпълнител „Евротим“ ЕООД гр.Търговище извършването на строежа, видно от информационата табела на строителния обект, както и не се спори по делото, че фирмата-изпълнител е започнала строителни дейности в имота, съседен на имота на ищеца. Не се спори, че в неуточнен момент след започване на строителството и след направата на изкоп на границата с имота на ищеца част от съществуващата ограда на същия имот е паднала, като страните спорят относно причината за падането на оградата. По жалби на ищеца и други лица от май 2018 год. е била извършена проверка от Община 5

Търговище на строежа, при която е констатирано, че е разрушена част от ограда, разположена в югозападната част на имота на ищеца и на ответниците, като възложители на строежа в съседния имот е дадено разпореждане да възстановят разрушената ограда за своя сметка, без да е посочен срок за изпълнение, без да са констатирани други нарушения на обекта във връзка с изпълнение на строежа. Впоследствие цитираното разрешение за строеж е отменено от Началника на РДНСК и в развилото се съдебно административно производство пред Административен съд – Търговище действията по отмяна на строителното разрешение са потвърдени.

От приетата по настоящото дело съдебнотехническа експертиза се установява, че към момента на завеждане на иска няма съществуващ изкоп в имота на ответниците, който да навлиза в имота на ищеца, като на място е изграден подземен гараж, включително стоманобетонова стена и първа плоча, съществува изкоп при рампата на подземния гараж, но свлеченият откос на неукрепения изкоп засяга участъка от имота на ответниците където е била старата къща. Установява се също, че има съборена ограда между двата имота от 12,75 кв.м., и друга част от съществуваща ограда с площ от около 16 кв. м., която е с напукани блокчета и се нуждае от ремонт. В писменото си заключение вещото лице приема, че има излизане от очертанията на разрешения строеж – средно около 37 см., но изслушано в съдебно заседание същото заявява, че навлизането от 37 см., което е посочил в заключението, е при специфична форма на терен - триъгълник, отразен в комбинираната скица, която площ по документи е собственост на ответниците, при което няма навлизане в имота на ищците, но в заключението е направил извод, че има навлизане, тъй като при посещението на место от ищеца му е било обяснено, че този триъгълник е част от неговия имот.