Решение № 4715 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4715 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100506658 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 1991/05.02.2024 г., постановено по гр. д. № 29575/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 75-и състав, ответникът „Топ Елана“ ООД е осъден да заплати на ищеца „Национална електрическа компания“ ЕАД следните суми: на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 1688,24 лева, представляваща неустойка на основание чл. 9.1 от Договор № 19АС219А035ЛО 1/23.01.2020 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2325,41 лева и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.03.2022 г. до 03.06.2022 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 54,91 лева.

Съобразно изхода на спора с решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 246,19 лева, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 145,12 лева.

Срещу така постановеното решение в частта, с която исковите претенции са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Национална електрическа компания“ ЕАД чрез юрк. Е.М., в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния 1 акт в атакуваната част. Според въззивника редуцирането на неустойка, уговорена между търговци, е в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби на българското законодателство. Счита, че районният съд правилно е оценил фактическата и правна обстановка по казуса, но не се е съобразил с разпоредбата на чл. 309 от Търговския закон (ТЗ).

На следващо място в жалбата са изложени съображения, че изпълнението на предмета на сключения, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), двугодишен договор е с периодично изпълнение и по заявка на възложителя, като според въззивника неизпълнението на която и да е отделна поръчка е равнозначно на пълно неизпълнение. Намира, че волята на страните е ясна – само за забавено изпълнение важи 1% от обема на неизпълнението, а за всички останали нарушения на задължения по договора, какъвто според въззивника е и настоящия случай, размерът на неустойката е 10 % от общата му стойност.

Предвид изложеното, е отправена молба до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на такова, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълния предявен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Топ Елана“ ООД не се е възползвал от правото си да подаде отговор на въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в осъдителната му част, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото въззивно производство. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.

По доводите за неправилност, релевирани с въззивната жалба, съдът намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2380,32 лева, представляваща неустойка за виновно неизпълнение на Договор №19АС-219А035-ЛО1/23.01.2020 г., сключен с „Топ Елана“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и за заплащане на сумата от 54,91 лева, представляваща обезщетение за забава върху неустойката за периода от 10.03.2022 г. до 03.06.2022 г.

За да отхвърли частично исковите претенции, районният съд е приел, че дължимата неустойка в размер на 1 % за всеки просрочен ден се дължи върху 2 стойността на дължимите стоки, които са заявени за всяка отделна заявка, а не върху общата стойност на договора, доколкото не е налице пълно неизпълнение на договорните задължения на ответника. Ето защо е определил размерът на дължимата неустойка върху стойността на недоставените канцеларски материали (4255,72 лева) и за периода от 22.01.2022 г. до 10.03.2022 г. Този извод е неправилен поради следното:

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор №19АС219А035-ЛО1/23.01.2020 г. се установява, че между страните е възникнало и съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е поел задължението да извършва доставки на канцеларски материали за нуждите на ищеца по заявки на последния за срок от две години, считано от датата на подписване на договора (до 23.01.2022 г.). Безспорно е още и обстоятелството, че последната направена от ищеца заявка от 18.01.2022 г. не е била изпълнена от ответника и че същата е на обща стойност от 4731,42 лева. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът е усвоил парична гаранция в размер на 354,51 лева за добро изпълнение на договора.

Спорният въпрос, поставен за обсъждане пред настоящата инстанция, е дали при така изложената фактическа обстановка, дължимата неустойка следва да се изчисли в размер на по 1 % на ден за всеки от дните на забавата до изтичането срока на договора – на 23.01.2022 г., или неустойката следва да се изчисли във фиксиран размер от 10 % от стойността на целия договор – 26799,24 лева (съобразно уговореното в чл. 2.1 от договора), тъй като е налице пълно неизпълнение относно последната заявка за доставка на стоки.

В чл. 4.2 от Договора страните са уговорили, че изпълнителят следва да изпълнява поръчките на възложителя в срок от три работни дни от изпращане на заявката за доставка на канцеларски материали, считано от деня, следващ деня на получаване на писмена заявка от възложителя.

В чл. 9.1 от Договора страните са постигнали съгласие, че „в случай на неизпълнение и/или забавено изпълнение на което и да е задължение от страна на Изпълнителя, същият ще дължи неустойка в размер 1 % за всеки просрочен ден върху стойността на дължимите стоки, но не повече от 10 % от стойността на договора съобразно чл. 2.1 от същия“. В чл. 2.1 от Договора е уговорено, че общата стойност на Договора е в размер на 26799,24 лева.

Според настоящия съдебен състав волята на страните е ясна – уговорена е неустойка за неизпълнение на което и да е задължение от страна на изпълнителя в размер на не повече от 10 % от стойността на договора, респ. неустойка за забавено изпълнение на което и да е задължение от страна на изпълнителя в размер на 1 % за всеки просрочен ден върху стойността на дължимите стоки, но не повече от 10 %.

В случая е налице пълно неизпълнение на последната поръчка от страна на ответника, поради което неустойката следва да се начисли в размер на 10 % от стойността на договора, тоест дължи се неустойка в размер на сумата от 2679,92 лева. Както бе посочено, между страните не е спорно, че ищецът е усвоил гаранция за добро изпълнение на договора, предоставена от ответника, в размер на 354,51 лева. При това положение дължима остава сумата от 2325,41 лева, т. е. искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

3

Предвид основателността на главния иск в пълния претендиран от ищеца размер, основателен е и този за обезщетение за забава върху главницата в пълния му предявен размер от 54,91 лева.

Ето защо решението следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено такова, с което исковите претенции да бъдат уважени за горницата над сумата от 1688,24 лева до пълния предявен размер, както и за горницата над сумата от 40,33 лева до пълния предявен размер.

По отговорността за разноски съдът намира следното:

При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника направените от него разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Предвид основателността на исковите претенции в пълния им предявен размер, на ищеца се следват всички направени от него разноски в хода на първоинстанционното производство, поради което следва да му бъде присъдена сумата от още 91,70 лева.

На основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за въззивното производство. Последният претендира такива за държавна такса в размер на 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в минимален размер от 100 лева по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд. При това положение на ищеца следва да се присъдят общо 125 лева за разноски, направени в хода на въззивното производство.

Предвид цената на всеки от отделните искове и разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото решение на подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1991/05.02.2024 г., постановено по гр. д. № 29575/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 75-и състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО са отхвърлени исковете на „Национална електрическа компания, срещу „Топ Елана“ ООД с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати горницата над сумата от 1688,24 лева до пълния предявен размер от 2325,41 лева, представляваща неустойка на основание чл. 9.1 от Договор № 19АС219А035ЛО 1/23.01.2020 г., както и горницата над сумата от 40,33 лева до пълния предявен размер от 54,91 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.03.2022 г. до 03.06.2022 г., КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъден да заплати на „Топ Елана“ ООД сумата от 145,12 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

4

ОСЪЖДА „Топ Елана“ ООД с ЕИК 131555677 да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД с ЕИК 000649348 на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: горницата над сумата от 1688,24 лева до пълния предявен размер от 2325,41 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор № 19АС219А035-ЛО 1/23.01.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (03.06.2022 г.). както и горницата над сумата от 40,33 лева до пълния предявен размер от 54,91 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на главницата за периода от 10.03.2022 г. до 03.06.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топ Елана“ ООД с ЕИК 131555677 да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД с ЕИК 000649348 сумата от 91,70 лева – разноски, направени в хода на първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Топ Елана“ ООД с ЕИК 131555677 да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД с ЕИК 000649348 сумата от 125 лева – разноски, направени в хода на въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5