Решение № 1036 от 20.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100502316 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 18014/11.06.2025г. по регистъра на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, с рег.№ 711 с район на действие ОС-Варна, подадена от А. С. Й., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20257110400516 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова срещу постановление, обективирано в протокол от 16.06.2025г., с което е постановен отказ на съдебния изпълнител по молба на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.

Длъжникът А. Й. е сезирал съдебния изпълнител с възражение на 11.06.2025г., с което е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност на вземането по изпълнителния лист. Посочил е, че при отказ за прекратяване, подаденото възражение следва да се счита за жалба срещу отказа на съдебния изпълнител, във връзка с което прави искане за спиране по смисъла на чл.438 от ГПК до влизане в сила на съдебния акт свързан с инициираното обжалване.

С постановление обективирано в протокол от 16.06.2025г. ЧСИ Даниела ПетроваЯнкова е посочила, че не е в правомощията на съдебния изпълнител да се произнася за изтекла погасителна давност, поради което оставя без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбата е надлежно администрирана, като в предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което заявява, 1 че счита искането за прекратяване на изпълнителното дело за неоснователно.

Присъединеният взискател ТД на НАП не е изразил становище по подадената жалба.

В писмени мотиви към жалбата, ЧСИ Даниела Петрова-Янкова заявява становище за неоснователността й, поради липса на компетентност да преценява изтичането на давностен срок, както и поради това, че взискателят е бил активен да иска прилагането на различни изпълнителни способни в целия период от 2019г. до 2025г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство по 20257110400516 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова е образувано при нея на 29.04.2025г., след като делото по инициатива на взискателя е било препратено от ЧСИ Димитър Бойчев, с рег. № 726 с район на действие Окръжен съд-Велико Търново. При ЧСИ Димитър Бойчев е било образувано изп.дело № 20197260400148 по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД въз основа на изпълнителен лист издаден на 29.01.2013г. по ч.гр.д.№ 648/2013г. по описа на РС-Велико Търново за принудително събиране на парично вземане срещу длъжника А. С. Й..

С договор за цесия на вземане от 19.12.2019г. вземането на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД срещу длъжника А. С. Й. предмет на изпълнителното производство е придобито от цесионера „С.Г.Груп“ ЕАД, а с договор за цесия от 17.03.2021г. вземането е прехвърлено от цедента „С.Г.Груп“ ЕАД на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е конституиран като взискател с разпореждане на ЧСИ от 18.02.2022г.

С възражение от 11.06.2025г. длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност за вземането.

Молбата е оставена без уважение с разпореждане на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, обективирано в протокол от 16.06.2025г.

Видно е от материалите по изпълнителното дело, че на 29.10.2019г. е вписана възбрана върху имот на длъжника в с.Миндя. На 05.12.2019г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД. На 24.09.2020г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземания на длъжника и възбрана върху недвижим имот. На 15.01.2021г. е изпратено съобщение до длъжника, с което се уведомява за наложената възбрана върху негов имот в гр.Елена. На 17.02.2022г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде наложен запор върху вземания на длъжника, като на 18.02.2022г. е наложен запор върху вземания на А. Й. в „Юробанк“ АД.

На 23.11.2023г. взискателят е поискал налагане на запор на вземането на длъжника от „Общинска Банка“ АД, като запорното съобщение е получено от банката на 27.11.2023г. На 05.03.2025г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сезирал ЧСИ с искане за налагане на нов запор на 2 вземания на длъжника, а на 08.04.2025г. е подадена молба за опис и оценка на движими вещи собственост на длъжника.

Съдът намира жалбата на длъжника по изпълнението срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20257110400516 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова за неоснователна.

Изложените в жалбата аргументи за изтекла погасителна давност като основание за прекратяване на изпълнителното производство са неоснователни. Длъжникът на парично вземане безспорно има право да се позове на правопогасяващо възражение за давност, но тази форма за защита е допустима в рамките на исков процес по чл.439 от ГПК с участието на кредитора, не и в рамките на изпълнителния процес. При надлежно образувано изпълнително дело, съдебният изпълнител не разполага с възможност за преценка на пределите на материалното право извън изпълнителния лист, въз основа на който е образувано. В този смисъл той не е компетентен да прецени дали вземането е погасено по давност или не.

Прекратяването на надлежно образувано изпълнително производство е функция на настъпило основание за това сред изрично посочените в чл.433, ал.1 от ГПК. Затова при настъпило основание за прекратяване на воденото срещу него изпълнителното производство, длъжникът следва да сезира съдебния изпълнител с молба в посочения смисъл, в която да изложи конкретни факти от посочените в цитираната разпоредба фактически състави, които счита, че водят до необходимост от прекратяване по чл.433, ал.1 от ГПК. В случая изложените от жалбоподателя фактически твърдения за изтекла погасителна давност не попадат в никоя от хипотезите на чл.433, ал.1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за прекратяване.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице и основанието на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело 20257110400516 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова поради настъпила перемпция.

Видно е от материалите по изпълнителното дело, посочени в хронологичен ред по-горе, че взискателят регулярно, в периоди по-малки от 2 години, е сезирал съдебния изпълнител с искания за извършване на изпълнителни действия, като са налагани възбрани върху собствени имоти на длъжника и запори върху вземанията му към банки, поради което двугодишен срок, с който делото да е перемирано по силата на закона не е изтекъл.

Предвид на това постановеният отказ за прекратяване на изп.дело № 20257110400516 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, обективиран в протокол от 16.06.2025г. се явява законосъобразен. С оглед на произнасянето по същество на подадената жалба, безпредметно става искането за спиране на изпълнението по смисъла на чл.438 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК жалба с вх. № 18014/11.06.2025г. по регистъра на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, с рег.№ 711 с район на действие ОС-Варна, подадена от А. С. Й., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20257110400516 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова срещу постановление обективирано в протокол от 16.06.2025г., с което е постановен отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4