Определение № 871 от 20.11.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. Перник, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500679 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

С разпореждане №638 от 29.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. №600/2025 г.

Районен съд – Брезник е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 2334 от 26.09.2025 г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници П. К. А., с ЕГН: ********** и П.Й.К., с ЕГН: ********** за следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № *** от ***, а именно: неплатена падежирала главница в размер на 1099.25 лв., дължима от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 742.45 лева, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 562.50 лева, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 500 лева, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.12.2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с 2 повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 07.03.2025 г.; лихва за забава в размер на 355.42 лева, дължима от 02.08.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.

В срок е постъпила частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, с която разпореждането е обжалвано в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите, както следва: неплатена падежила главница в размер на 1099.25 лв., дължима от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатено падежирало 1 договорно възнаграждение в размер на 742.45 лева, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г. лихва за забава в размер на 355.42 лева, дължима от 02.08.2024г. до 26.09.2025 г.

Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е допустима, същата е подадена в законоустановения едноседмичен срок от легитимирана страна, имаща интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК урежда, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Въз основа на тези правомощия, въззивната инстанция следва да извърши преценка за действителността на договора за кредит, с оглед изискванията на ЗПК относно ГПР и договорната лихва.

Мотивите на РС-Брезник за отхвърляне на заявлението по отношение на обжалваната част са, че договорът е недействителен, като в тази връзка въззивният съд намира, че следва да препрати и към мотивите на решението на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22. Съгласно процесния договор за потребителски кредит № *** от *** сключен при общи условия, представляващи неразделна част от договора, заявителят е предоставил на кредитополучателите сумата от 3000 лв., а последните от своя страна са поели задължението да върнат договорената като общо задължение сума от 4419.99 лв. за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 184.17 лв. и падежна дата всяко 1-во число от месеца. Уговорени са ГЛП 41% и ГПР 48.97%. Други уговорки, касаещи ГПР в договора или в общите условия няма. Длъжникът е закупил допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ – за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 1350 лв., и услуга „Флекси“ – за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на договора, за която дължи 1200 лв.

На фона на горното съдът намира, че съществува неяснота както какво включва ГПР, така и относно начина, по който заемодателят е определил ГПР 48.97%. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и възнаграждение и за закупен пакет от допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси". От една страна, в противоречие с чл. 10а, ал.

2 ЗПК, клаузите "Фаст" и "Флекси" предвиждат заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а не за същински допълнителни услуги. Тези клаузи са недействителни на основание чл. 21 ЗПК, съгласно която норма всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. От друга страна обаче, в основната част на договора цената на тези услуги е посочена по начин, от който е недвусмислено ясно, че същите не са взети предвид и включени при изчислението на 2 размерите на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите и те водят до скрито увеличение на договорното възнаграждение. Присъединяването на възнаграждението за тези услуги към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 48. 77% нараства над 50% допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. По този начин се заобикаля ограничението и в чл. 19, ал. 4 от ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по ДПК в § 1-3 от ДР на ЗПК. Тези съставни елементи обаче остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Освен това неясен остава и алгоритъмът, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Въз основа на изложеното, нарушена се явява нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите. Следва да се отбележи, че така посоченият размер на разходите следва да е математически точен, а не подвеждащ.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в заповедното производство съдът няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, тъй като съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона, а това включва и извършването на проверка дали сделката, от която произтича вземането, е действителна или не, както е в настоящия случай.

Предвид установената недействителност на целия договор, потребителят дължи само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други суми по кредита.

От изложените от заявителя твърдения и представения към заявлението погасителен план се установява, че по договора са били заплатени 4 погасителни вноски за периода 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., който период е извън претенцията на заявителя. По делото липсват данни за размера на извършените от длъжниците плащания и за погасяването на какви вземания са съотнесени. Получената в заем сума, която представлява чистата стойност на кредита, възлиза на 3000 лв., като до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са падежирали 10 погасителни вноски за периода 01.12.2024 г. до 01.09.2025 г., от които чистата сума за главница е в размер на 1099,25 лв. При това положение следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е неправилно в частта му, в която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за неплатена падежирала главница в размер на 1099.25 лв. за периода от 01.12.2024 г. до 01.09.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 33,19 лв. разноски по съразмерност съобразно уважената част от искането.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 4/2013 г. по т. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №638 от 29.09.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№600/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 2334 от 26.09.2025 г., подадено от "Профи Кредит България" ЕООД ЕИК: 175074752, срещу солидарните длъжници П. К. А., с ЕГН: ********** и П.Й.К., с ЕГН: **********, за неплатена падежирала главница в размер на 1099.25 лв., дължима от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя "Профи Кредит България" ЕООД ЕИК: 175074752, срещу солидарните длъжници П. К. А., с ЕГН: ********** и П.Й.К., с ЕГН: **********, за неплатена падежирала главница по договор за потребителски кредит № *** от *** в размер на 1099.25 лв., дължима от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 33,19 лв. деловодни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №638 от 29.09.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№600/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник, в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на РС - Брезник за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. Перник, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500679 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

С разпореждане №638 от 29.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. №600/2025 г.

Районен съд – Брезник е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 2334 от 26.09.2025 г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници П. К. А., с ЕГН: ********** и П.Й.К., с ЕГН: ********** за следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № *** от ***, а именно: неплатена падежирала главница в размер на 1099.25 лв., дължима от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 742.45 лева, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 562.50 лева, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 500 лева, дължимо от вноска № 5 с падежна дата 01.12.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.12.2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с 2 повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 07.03.2025 г.; лихва за забава в размер на 355.42 лева, дължима от 02.08.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.