Определение № 139 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Членове:

Стоян К. Попов мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600107 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 от НПК, инициирано по протест от Е.Кехецикян - прокурор при ВРП, срещу определение № 1682/2024 г. на Районен съд- Варна, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 506/ 2021 г., по описа на Първо РУ при ОД на МВР- Варна, водено за престъпление по чл. 129 ал.

1вр.ал.2 от НК, за това, че на 08.09.2020г. в гр. Варна е причинена средна телесна повреда на А. К. Д., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В протеста се излагат се съображения за неправилност на атакувания първоинстанционен акт, поради необоснованост на направените от първия съд изводи. В тази насока се застъпва становище от страна на прокурора, за неправилна оценка на свидетелските показания от страна на Районният съд.

Изразява се и несъгласие с критиката на първата инстанция относно липса на конкретизация в изготвената видео- техническата експертиза. Сочи се, че Районен съд- Варна е кредитирал показания на свидетели, които показания не кореспондират с цялостния доказателствен материал. Изразява се позиция, че не е налице необходимост от действия по разследването относно момента на попадане на предмета в ръцете на Караисуфов. Настоява, въззивната инстанция да отмени обжалването определение, като потвърди постановлението на Районна прокуратура-Варна.

За да се произнесе по наведените с протеста възражения срещу неправилността на ревизираното решение, настоящият въззивен състав съобрази следното :

Правомощията на първоинстанционния съд в настоящото производство се свеждат до проверка на обосноваността и законосъобразността на прокурорските изводи, изложени в постановлението за прекратяване на делото. В рамките на компетентността си съдът не е оправомощен, нито задължен да заменя тези изводи със свои собствени, 1 извлечени от анализ на материалите по делото. Тоест, съдът не бива да отговоря на въпроса, следва ли да се прекрати досъдебното производство и на какво основание, а на този, правилно ли го е прекратил прокурорът.

Въззивната инстанция от своя страна дължи проверка относно правилността на направените първоинстанционни изводи.

В изпълнение на тези си задължения настоящият състав намира, че първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено поради следното:

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел от фактическа страна, следните факти:

Свидетелите И.С.К и Т А. Д. имали дете – Е. На 27.04.2020 г. двамата се разделили, а в следващите месеци водели съдебен спор за родителските права над детето. На 05.09.2020 г. К отишъл от град Варна до с. Л, обл.

Шумен, където Т Д. се върнала да живее в дома на баща си А. К. Д.. След спор с Т Д., взел детето им и заявил, че щял да го върне след два-три дни. В следващите два дни Т Д. и К провели няколко телефонни разговора, при които Т Д. искала да й се върне детето, както и веднъж отишла до дома на К в град Варна, ул. И“ № 2, когато отново поискала да й се върне детето, но К отказал.

На 08.09.2020 г. Т Д. и баща й А. Д. пристигнали в град Варна, като при телефонен разговор К заявил на Т Д., че детето било при него, имал среща със социални служители в 15:00 часа и щял в тяхно присъствие да предадял детето на майка му. В същия ден, около 14:25 часа, Т Д. и баща й А. Д. си поръчали такси и стигнали до Катедралата на пл. „Св. Св. „К М № 2 в град Варна, която се намирала в близост до дома на К. След това двамата пресекли бул. „Х.Б“ и забелязали на детска площадка К и Е, които били седнали на пейка. Св. Т Д. се затичала, взела детето и се развикала, че била майката на детето, като се обръщала към намиращите се наблизо хора и ги молела да се обадели в полицията. К тръгнал след Т Д. и опитвал да вземел детето от ръцете й, както и добавял на околните хора, че бил бащата на детето. Тогава св.А. Д. започнал да опитва с ръце да спре св.К, който от своя страна го избутвал от себе си с ръце, с цел да се освободи от опитите му да го задържи и продължавал да следва Т Д., за да вземел детето. В продължение на няколко минути тримата се движели, като няколкократно извършвали гореописаните действия, после спирали, разправяли се, след което К отново опитвал да вземе детето от Т Д., а А. Д. опитвал да не му позволи да го направи. Тримата се озовали до дървена декоративна ограда на детската площадка. Тогава св.А. Д., който се намирал в непосредствена близост до св.К, извадил от джоба си вещ, неустановена по безспорен начин в хода на делото, и заявил на К, че държал електрошок, че щял да го пусне, като направил с вещта движение напред, за да потвърдял заявените си намерения. К чул думите А. Д., видял го да държи вещ, насочена срещу него, както и посягането на Д. с вещта напред и след като К ясно възприел заплахата срещу себе си и с цел да се предпази, инстинктивно избутал Д. с дланите си. Силата на избутване била достатъчна да избута Д. назад, но не и да го събори. Но Д. решил да симулира обстоятелството, че бил силно изблъскан, поради което демонстративно направил няколко крачки назад и паднал, като не преценил, че падането му се оказало върху дървената декоративна ограда. В резултат на падането Д. изпитал болки, затова била повикана линейка и той бил откаран до Спешен 2 център на „Св. Анна“, като там била направена медицинска преценка за евентуално счупено ребро. Въпреки че изпитвал болки, св.Д. се прибрал с автомобил до дома си в с. Л, обл. Шумен. На 09.09.2023 г. Д., поради изпитвани болки, посетил личната си лекарка, а след това и Спешен кабинет в Окръжна болница-гр.Шумен. Бил прегледан и са му били изписани медикаменти. На 14.09.2020 г. след нов медицински преглед, Д. бил настанен в болница и опериран.

Въз основа на така описаната и обоснована посредством свидетелски показания фактическа обстановка, прокурорът е стигнал до правния извод, че наказателното производство, водено за престъпление по чл.

129 от НК следва да се прекрати. За да стигне до този извод, прокурор при Районна прокуратура-Варна е заключил, че падането на Д. върху декоративната ограда не е в резултат на това, че е избутан от К, който го е сторил при инстинктивна самозащита, породена от възприемане на пряка заплаха срещу него. В постановлението се доразвива заключението с твърдения за наличие на симулативен ефект от страна на пострадалия Д., изразяващи се в движения назад и падане, без да прецени, че падането ще е върху декоративна ограда.

Варненски окръжен съд, след преценка на всички доказателства събрани към този момент на досъдебното производство, намира постановлението за прекратяване за необосновано, а направените правни изводи несъобразени с материалния закон.

В хода на продължилото повече от три години досъдебно производство са проведени множество процесуално следствени действия, в т.ч. разпит на свидетели, назначени са били три съдебно-медицински експертизи, една видео-техническа- експертиза, както и очна ставка между св.Д. и св.К. Съгласно изготвеното заключението на тройната и последна СМЕ/л. 293 ДП/ на поставения въпрос № 4, веещите лица са заключили, че диагностицираните непосредствено след инцидента на 08.09.2020 г. травматичните увреди при А. Д. – охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, единично счупване на ребро, оток на главата и охлузване по десния крак към него момент би следвало да се квалифицират с показателя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В рамките на възстановителния период, се е било развило пряко свързано с травмата животозастрашаващо усложнение-хемомопневмоторакс. Във фактическата част на процесното постановление обаче, неправилно е приет от прокурора факта на причинените увреждания, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. От въззивната инстанция не може да бъде споделен направения извод на прокурора, че усложнението не е пряка и непосредствена последица от падането. Напротив, това обстоятелство е безспорно доказано чрез заключения по многократно назначаваните и извършвани в хода на досъдебното производство медицински експертизи. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, когато настъпят усложнения, деецът носи отговорност за настъпилия по-тежък резултат. В тези случаи е необходимо да се констатира причинна връзка между първоначалното увреждане и настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия, за което красноречиво говори заключението на съдебно медицинската експертиза. За настоящата инстанция обаче остава неизяснена действителната воля на 3 представителя на РП- Варна, дали приема, че не е нанесена средна телесна повреда, предвид направените изводи в постановлението за липса на пряка и непосредствена последица от падането на св.Д. или че такава е налице, но същата не е пряка последица от действията на К.

За да стигне до крайния си извод относно наличие на причинноследствена връзка, прокурорът е приел, че падането на Д. върху декоративната ограда не е в резултат на избутване от Илхан К, а вследствие на симулиран ефект. Този механизъм на падане обаче е приет само въз основа на показанията на св. Иванов и К. В постановлението за прекратяване не са били обсъдени, както правилно е отчел първоинстанционният съд, други свидетелски показания. Нещо повече, дори и да приеме в крайния си извод прокурора, че телесното увреждане е получено вследствие на симулиран ефект от блъскането, това, следва да е подкрепено с безспорни доказателства, които в случая не са налице. За да бъде проверена версията за симулационен механизъм на нараняванията, прокурора е следвало да изследва въпроса, дали настъпилите травматични увреждания могат да бъдат получени, вследствие на падане без прилагане на чужда сила, а само от кинетична енергия която притежава пострадалия . Като отговор на тези въпроси може да получи от лице със съответните специални знания.

На следващо място, от прокурорското постановление не става явно основанието, на което прокурора прекратява производството- за това че деянието на обвиняемия не е обществено опасно, защото е извършено при инстиктивна самозащита, че не е съставомерно от обективна страна- поради липса на причинно- следствена връзка или от субективна страна, тъй като липсва пряк умисъл за причиняване на телесна повреда. Ако отсъствието на прекия умисъл е изтъкнато като основание за несъставомерност на деянието като престъпление по чл. 129 от НК , следва да се отбележи, че то е възможно и при допускане на общественоопасните последици, тоест и с евентуален умисъл или по непредпазливост. При условие, че основанието е споменатата самозащита - то тогава правните изводи са незаконосъобразни, тъй като не е обсъден въпроса за наличие на установена обстановка характеризираща деянието като неизбежна отбрана, по време на неприключило нападение или са нанесени съставомерните като средна телесна повреда увреждания след отблъскването му. Мотивирането на това становище би дало отговор на въпроса, съществувала ли е или не неизбежна отбрана срещу непосредствено нападение. При приетото, че е налице самозащита от възприемане на пряка заплаха, следва да бъдат даден отговор на въпроса, от какво е провокирана или какво е наложила самозащитата, и дали пострадалия Д. действително е държал в ръцете си „електрошок“, в каквато насока са и твърденията на прокурора.

Правилно първоинстанционният съдебен състав е отчел, че по делото са разпитани само три от подалите сигнали лица - Г.И , А.А, С.С. Не са били издирени и разпитани останалите четири лица, които съобщават за различни моменти от конфликта между Д. и К и биха допринесли за изясняване на спорните по делото моменти.

Отсъствието на потърсените пред решаващия съд отговори, на безспорно необходими за установяването на обективната истина въпроси, говори за игнорирането им в нарушение на законовите изисквания за 4 обективност, пълнота и всестранност.