Решение № 1253 от 14.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Бургас, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120203934 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалба на „Хъс Транс” ЕООД с ЕИК: 160071375, чрез пълномощник – адв. К. А. - ХАК, с посочен съдебен адрес: област София-град, *****************, против Електронен фиш (ЕФ) с № 8504529046, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева.

С жалбата се иска отмяна на ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Посочва се, че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, доколкото тази разпоредба въобще не предвижда възможност за санкциониране на нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на ЕФ. Посочва се, че при издаване на ЕФ е използван образец, който не е бил въведен към датата на нарушението. Твърди се изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за ангажиране на отговорността на търговеца, както и че в ЕФ липсват редица реквизити, сред които – описание на нарушението (включително и противоречие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация), място на нарушението, издаващ орган и др. Счита се, че таксата, начислена от АПИ, извън имуществената санкция, е неправилно определена, като в тази връзка се оспорва годността на използваното техническо средство за заснемане и се прави предположение, че е възможно да е заплатена такса за пътния участък, но това да не е отразено при АПИ. Счита се, че не е доказано, че техническото средство е годно да измерва величини, доколкото не е преминало техническа 1 проверка. Заявява се, че дружеството – жалбоподател има сключен договор за автоматично плащане на ТОЛ такси, като дружеството е действало добросъвестно и е поддържало постоянен депозит в размер, достатъчен да покрие целия заложен маршрут, поради което и е изпълнило задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Прави се позоваване на Регламент 2020/204, съгласно който доставчикът е следвало да уведоми ползвателя за евентуални нередовности, а не направо да го санкционира. Счита се, че наложената санкция е непропорционална и несъразмерна с целта на закона, позовавайки се на практиката на СЕС и на чл. 5 § 4 от Договора за Европейския съюз. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно с прилагането на чл. 28 ЗАНН. Цитира се обилна съдебна практика, като в заключение се иска отмяна на ЕФ изцяло и присъждане на разноски.

В последното открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител, с което жалбата се поддържа по изложените в нея доводи, които се преповтарят и доразвиват. Моли се за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски по списък.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт М., която моли фишът да бъде потвърден. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки доразвива доводите си, като изтъква съображения за неоснователност на възраженията на жалбоподателя. Под евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване (видно от известието на л. 38 процесният фиш е връчен на жалбоподателя на 16.03.2023 г., който в този срок е упражнил правото си да подаде декларация пред АНО и да поиска анулиране на ЕФ. Писмото, с което се отказва анулиране на ЕФ по чл. 189ж ЗДвП (л.

34-36) е издадено на 19.06.2023 г., но няма данни кога е било връчено на жалбоподателя, поради което и съдът е задължен да приеме, че подадената на 26.07.2023 г. жалба е в срок).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 13.04.2021 г. в 11:34 часа е установено с устройство № 10032 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) управление на ППС влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.460“ с регистрационен номер *********** с технически допустима максимална маса 18500 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44000 кг., в община Бургас, по път А-1 км 357+949, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За 2 констатираното бил издаден обжалваният фиш, с който за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева на дружеството собственик - „Хъс Транс” ЕООД с ЕИК: 160071375.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като същите водят до установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.

Във връзка с релевираните възражения съдът следва да посочи следното:

Първият и основополагащ въпрос, на който съдебният състав дължи отговор, е дали е законосъобразно издаването на ЕФ за нарушение, като процесното, или следва АНО да приложи общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП.

В практиката на касационната инстанция - АдмС-Бургас, до скоро се наблюдаваха различия по този въпрос, като в Решение № 164/17.02.2023 г. по к.н.а.х.д. № 2112/2022 година изрично се застъпваше възможността за законосъобразно издаване на ЕФ, докато в Решение № 827/03.08.2023 г. по к.н.а.х.д. № 773/2023 г. , тя се отричаше. За съжаление наличието на диаметрално противоречиви становища при недотам ясна правна уредба, е нещо неизбежно в правораздаването, но в последните месеци се наблюдава преодоляване на противоречията на касационната инстанция и уеднаквяване на практиката. Актуалната практика на Административен съд Бургас, обективирана в Решение № 827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение № 906/12.10.2023г. по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение № 1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 / 2023 г. и др., приема, че липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Настоящият съдебен състав, макар и формално да не е обвързан от задължителната сила на становището на горната инстанция, намира, че изискванията за предвидимо и последователно правораздаване, част от което е и формирането на практика по дадени спорни въпроси от компетентната горестоящата инстанция, налага да се съобрази с мнението на горестоящата инстанция и да преосмисли досегашната си позиция, която очевидно е намерена за погрешна от компетентния горестоящ съд.

В тази връзка настоящият състав приема, че съгласно чл.102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по 3 установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а , ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за 4 управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал.

Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d821df1-9e24-40eb-a017-4796887c32bd