Споразумение № 28 от 21.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ПРОТОКОЛ

№ 28 гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов при участието на секретаря Ирена Д. Илиева и прокурора Ц. В. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Борисов Наказателно дело от общ характер № 20244100200605 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, при определеното по вид и размер наказание, не противоречи на закона и морала и следва да се одобри. Ето защо следва да се одобри това постигнато споразумение между представителя на Окръжна прокуратура – Велико Търново, подсъдимия и неговият защитник.

Водим от горното и на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОДОБРЯВА постигнатото

СПОРАЗУМЕНИЕ: между страните по НОХД № 605 по описа за 2024 г. на ОС – Велико Търново, както следва:

Обвиняемият В. И. С. - роден на** г. в гр. В. Т., с настоящ адрес в гр. В.

Т., ул. „**“ № , ет. , ап. , българско гражданство, с висше образование, работи, неосъждан, с ЕГН **** се признава за ВИНОВЕН за това, че на 21.08.2014 г. в гр.В. Т., държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство - „Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания“, представляващи движими културни ценности, 1 национално богатство по смисъла на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗКН „Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност“; на чл. 10 от ЗКН - „Движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл. 9 /недвижимо културно наследство/ и чл. 42 /нематериално културно наследство/, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им“; на чл. 54, ал. 2 от ЗКН - „Национално богатство е културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните критерии: 1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда; 2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност; 3. да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото.“ и на чл. 146, ал. 3 от ЗКН - „Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.“, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VІ, Раздел ІІ „Идентификация и регистрация“ от ЗКН: чл. 96, ал. 1 /изм./ – „Идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон.“; ал. 2 – „Идентификацията на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни институти и висши училища.“ и ал. 3 –„Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, назначена от директора на музея.

В комисията се включват трима музейни експерти, като при необходимост може да бъдат включвани и други експерти от съответната област, вписани в регистъра по ал. 4, както и лица, вписани в регистъра по чл. 165.“; чл. 98, ал. 1 – „ За резултатите от идентификацията се изготвя експертно заключение, подписано от всички членове на комисията. В експертното заключение комисията посочва, че: 1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или 2. вещта съответства на изискванията за културна ценност; 3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в случаите по т. 2.“; ал. 2 –„Експертното заключение се съобщава на лицата по чл. 97, ал. 2, 3 и 4 в 7-дневен срок от подписването му.“; ал. 3 - „Въз основа на експертното заключение по ал. 1, т. 1 и 2 директорът на музея в едномесечен срок издава удостоверение. Към удостоверението за културна ценност се прилага и предписание за нейното съхранение, а когато тя е придобита от музея, директорът разпорежда нейното 2 вписване в инвентарната книга.“; чл. 102, ал. 3 - „Вписването на културните ценности в регистъра се извършва от длъжностно лице, определено от министъра в случаите по чл. 100, ал. 4, или от лице, определено от директора на съответния музей по чл. 98. Вписаната в регистъра културна ценност получава пореден регистрационен номер.“ и ал. 5 – „В музеите се създават и водят регистри на идентифицираните от тях движими културни ценности.

Информацията от регистрите се предоставя в Министерството на културата по реда на наредбата по чл. 107.“; чл. 107, ал. 1 – „Редът за извършване на идентификация се определя с наредба на министъра на културата.“ и ал. 2 – „ С наредбата по ал. 1 се определят и редът за водене на регистъра на движимите културни ценности и поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и промените в тях, подлежащи на вписване“, по реда на Раздел ІІ „Идентификация на движими културни ценности“ от Наредба № Н3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на културата /отм./: чл. 8, ал. 1 - „ Идентификацията на културната ценност се извършва от съответния по тематичен обхват музей съгласно приложение № 1“ и ал.3, т.3, б.“б“ - „Директорът на музея по ал. 1 разпорежда идентификация на културна ценност въз основа на отправено до него искане от физически и юридически лица, в т. ч. частни музеи и музеи със смесено участие за движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху които те са установили фактическа власт; чл.

10, ал. 3 - „Физическите и юридическите лица, които са установили фактическа власт върху движим археологически обект или движим археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН, подават в срока по § 5, ал. 1 ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6. Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно приложение № 7, в която се описва вещта по изречение първо с посочване на произхода и способа за нейното придобиване“; чл. 11, ал. 1 - „ Със заявление по чл. 9 и 10 може да се поиска идентификация на две и повече вещи, когато те могат да се определят като културни ценности с една и съща класификация по чл. 52 и 53 ЗКН.“, ал. 2 - „Заедно със заявлението за идентифициране лицата по чл. 10, ал.

1 могат да подадат искане за издаване на сертификат за износ при условията и по реда на наредбата по чл. 130, ал. 4 ЗКН.“, ал. 3 - „Към заявленията по чл. 9 и 10 се прилагат три цветни снимки на електронен носител на вещта с размер 8 на 12 см. Ако заявените за идентификация вещи са повече от една, снимките са на всяка вещ поотделно.“; чл. 12, ал. 1 - „Заявленията за идентификация се завеждат в деловодството на съответния музей в отделен дневник за входяща и изходяща кореспонденция и се извършва проверка на подадените документи от длъжностно лице, определено със заповед на директора на съответния музей.“, ал. 2 - „Когато длъжностното лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 установи непълноти или несъответствия в подадената документация, уведомява писмено заявителя за това. В срок до 14 дни от датата на уведомлението заявителят може да представи към заявлението 3 допълнително документи или друга информация или писмени обяснения по констатираните непълноти и несъответствия.“, ал. 3 – „ Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 2, заявлението се оставя без разглеждане.“, ал.

4 - „ Когато длъжностното лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2 установи, че подаденото заявление по чл. 10, ал. 1 и 2 е редовно, поканва заявителя да сключи писмен договор с музея. В договора се уреждат сроковете, мястото и другите условия, както и заплащането на разходите по извършването на идентификацията. При сключването на договора се заплащат предвидените в него разходи по идентификацията. Заплатените разходи се използват от музея само за собствени нужди.“, ал. 5 - „Когато въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2 се установи, че подаденото заявление по чл. 10, ал. 3 е редовно, директорът на музея издава на заявителя удостоверение по образец съгласно приложение № 8, че е изпълнил задълженията си по § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗКН“ и ал. 6 – „Идентификацията на културни ценности се извършва в музея, а когато той не разполага с необходимите материални условия за това - в друга научна или културна организация или висше училище. По предложение на заявителя в договора по ал. 4 може да бъде определено и друго място за извършване на идентификацията, когато: 1. размерът или състоянието на вещта не позволява да бъде преместена; 2. преместването засяга или може да навреди на нейната сигурност.“; чл. 13, ал. 1 - „Длъжностното лице по чл. 12, ал. 1 оформя отделно досие за всяко постъпило в музея искане за идентификация, което отговаря на изискванията по чл. 9 - 11. Досие се оформя и в случаите по чл. 8, ал. 2“, ал. 2 – „ В досието се съхраняват оригиналът или съответно копие от следните документи: 1. заявлението за идентификация с приложените към него документи; 2. заповедта за назначаване на комисията по чл. 14, ал. 1; 3. експертното заключение по чл. 98, ал. 1 ЗКН; 4. удостоверението за културна ценност по чл. 98, ал. 3 ЗКН; 5. предложението на директора на музея до министъра на културата за предоставяне на статут "национално богатство", ако има такова; 6. заповедта на министъра на културата по чл. 100, ал. 4 или експертното становище по чл. 100, ал. 2, т. 2 ЗКН; 7. други документи, относими към културната ценност.“ и ал. 3 „Досиетата се съхраняват в научния архив на музея.“; чл. 14, ал. 1 „Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, в състава на която задължително се включват: 1. трима музейни специалисти; 2. най-малко един външен за музея експерт в съответната област, вписан в регистъра по чл.

96, ал. 4 ЗКН; 3. лице, вписано в регистъра по чл. 165 ЗКН.“, ал. 2 - „Когато музеен специалист по ал. 1, т. 1 не е служител в музея, извършващ идентификацията, отношенията между него и музея се уреждат с писмен договор.“, ал. 3 - „Външни експерти по ал. 1, т. 2 в състава на комисията могат да бъдат само лица, които съгласно регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН имат право да извършват идентификация на културни ценности в съответната област.

Отношенията между външните за музея експерти и музея се уреждат с писмен договор.“, ал. 4 – „Лицето по ал. 1, т. 3 в състава на комисията трябва да има 4 право съгласно регистъра по чл. 165 ЗКН да извършва дейности по консервация и реставрация на културни ценности със съответната класификация по чл. 52 и 53 ЗКН. Когато лицето с право да извършва дейности по консервация и реставрация на културни ценности не е служител в музея, отношенията между него и музея се уреждат с писмен договор.“; чл. 15, ал. 1 – „ В 7-дневен срок от настъпването на обстоятелство по чл. 8, ал. 2, постъпването на заявление или неговото допълване по реда на чл. 12, ал. 2, съответно от сключването на договора по чл. 12, ал. 4, директорът на музея издава заповед за назначаване на комисия, която да извърши идентификацията. За председател на комисията се назначава един от музейните специалисти, който заема най-високата длъжност като служител на музея.“, ал. 2 - „ В заповедта за назначаване на комисия се посочват вещта или вещите - предмет на идентификацията, мястото, графикът и другите условия, свързани с работата на комисията, както и срокът за изготвяне на експертното заключение.“ и ал. 3 - „ Срокът, посочен в заповедта, може да бъде удължен по мотивирано предложение на комисията, ако в процеса на работа тя установи, че състоянието на вещта или нейна характеристика налагат това.