Решение № 241 от 20.11.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Радомир, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100625 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца В. Н. Т. е образувано изп. дело №. г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС - Перник, за погасяване на дължими суми по договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, сключен на 04.07.2005 г. между ищеца и „Обединена българска банка“ АД. Цитираното изпълнително дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир.

Впоследствие, на 26.02.2025 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на цесионер по сключен на 31.01.2018 г. договор за цесия с „Обединена българска банка“ АД, по силата на който вземанията по договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, сключен на 04.07.2005 г., били прехвърлени в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подал молба, въз основа на която било образувано изп. дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС – Перник.

Сочи, че считано от 2012 г. по изпълнителните дела не са предприемани никакви изпълнителни действия, поради което вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът В. Н. Т. не дължи на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните сумите, като погасени по давност, а именно: сумата в размер на 1863,27 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта VISA 1

Electron, сключен на 04.07.2005 г., сумата в размер на 508,14 лева – договорна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 14.12.2010 г., сумата в размер на 60,49 лева – наказателна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 14.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 48,64 лева – държавна такса и 255,55 лева – адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010 г. по ч. гр. д. № . г. по описа на РС - Радомир и за принудителното събиране на които суми е образувано изп. дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС Перник.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск, с твърдения, че вземането по договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, сключен на 04.07.2005 г., е било прехвърлено от „Обединена българска банка“ АД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г., като длъжникът е бил уведомен за сключения договор за цесия.

Наред с това, по образуваните изпълнителни дела била налице процесуална активност на взискателя, с която е поддържал висящността на изпълнителния процес посредством регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, което е водело до прекъсване на давността, с оглед на което вземанията по издадения изпълнителен лист не са погасени по давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото копие от изп. дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС - Перник, се установява, че същото е образувано на 30.05.2011 г. по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД и приложен към нея изпълнителен лист от 17.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № . г. по описа на РС - Радомир срещу ищеца в настоящото производство – В. Н. Т., за следните суми: сумата в размер на 1863,27 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, сключен на 04.07.2005 г., сумата в размер на 508,14 лева – договорна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 14.12.2010 г., сумата в размер на 60,49 лева – наказателна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 14.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 48,64 лева – държавна такса и 255,55 лева – адвокатско възнаграждение.

С постановление на ЧСИ от 22.02.2021 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От приложеното по делото копие от изп. дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС - Перник, се установява, че същото е образувано на 27.02.2025 г. по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД и приложен към нея изпълнителен лист от 17.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № . г. по описа на РС - Радомир срещу ищеца в настоящото производство – В. Н. Т., за следните суми: сумата в размер на 1863,27 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, сключен на 04.07.2005 г., сумата в размер на 508,14 лева – договорна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 14.12.2010 г., сумата в 2 размер на 60,49 лева – наказателна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 14.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 48,64 лева – държавна такса и 255,55 лева – адвокатско възнаграждение.

При разглеждане на иска по същество, съдът намери следното:

Съдът намира, че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като чрез отричане възможността за реализиране на вземането чрез способите на принудителното изпълнение, ако отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК бъде уважен, ищецът получава защита, тъй като ответникът не би могъл да инициира образуване на ново изпълнително производство за същото вземане. Предявеният иск е допустим и по отношение на присъдените с изпълнителния лист суми за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като в този смисъл е решение № 587/16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 274/2023 г., ГК, IV г. о.

Безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на „Обединена българска банка“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.12.2010 г. по ч. гр. д. № . г. по описа на РС Радомир и изпълнителен лист от същата дата за незаплатени суми, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, сключен на 04.07.2005 г. Безспорно е също и че по молба на „Обединена българска банка“ АД, на основание издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 865/2011 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС - Перник.

Не е спорно между страните, че въз основа на издадения изпълнителен лист се дължат следните суми: сумата в размер на 1863,27 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, сключен на 04.07.2005 г., сумата в размер на 508,14 лева – договорна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 14.12.2010 г., сумата в размер на 60,49 лева – наказателна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 14.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 48,64 лева – държавна такса и 255,55 лева – адвокатско възнаграждение.

Наред с това, установява се и че с постановление от 28.02.2018 г. и във връзка с представен договор за цесия от 31.01.2018 г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и че с постановление на ЧСИ от 22.02.2021 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Установява се също и че въз основа на молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на основание издадения изпълнителен лист от 16.12.2010 г. е образувано изпълнително дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС - Перник.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е налице трайна съдебна 3 практика (определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ГК, IV г. о., определение № 480/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., ГК, IV г. о., ГК, определение № 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., ТК, II т. о. и пр.).

Въз основа на изложеното, съдът приема, че давността за погасяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение от 16.12.2010 г. е пет години.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2020 г. съдът прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. е. възприето е становището, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г. и давността за вземания по висящи към този момент изпълнителни производства, образувани преди тази дата, започва да тече именно от 26.06.2015 г.

При това положение, следва да се приеме, че след образуването на изпълнително дело № 865/2011 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС – Перник, погасителна давност не е текла до 25.06.2016 г., включително. Считано от 26.06.2015 г. ефектът на спирането е отпаднал и давностният срок е започнал да тече.

Според възприетото в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка (арг. от т. 5 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС), за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116, б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не „с извършване“. В ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, 4 извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От материалите по приложеното изпълнително дело № 865/2011 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС – Перник, съдът констатира, че след 26.06.2015 г., когато е отпаднал ефектът на спирането и е започнал да тече давностният срок, до 26.06.2020 г., когато е изтекъл 5-годишният давностен срок, ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест, не доказа да е предприел някое от посочените в Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК изпълнителни действия, което да е довело до прекъсване на давностния срок.