Решение № 700 от 13.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000503661 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №38/22.07.2021г., постановено по гр.д.№209/2020г., БлОС е осъдил Р.И. Г. да заплати на ГФ-гр.София, следните суми : 20 000лв.-платени неимуществени вреди ;

82.4лв. – платени за имуществени вреди ; 11 442.32лв. – платена законна лихва върху горните суми за периода от 11.05.2011г. до 07.12.2016г. ; 2 215лв. – платени за разноски по делото пред СГС ; 62.05лв. – платени за разноски за въззивното производство пред САС, както и 803.3лв. – платена държавна такса в производството пред СГС, като е отхвърлил исковете като неоснователни над уважените размери.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника Р.Г., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Съдебният акт е постановен в противоречие с ТР№1/23.12.2015г. на ОСТК на ВКС, според което договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 от КЗ-отм. да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но същият не може да се освободи от отговорност по чл.226, ал.1 от КЗ-отм. спрямо третите увредени лица, позовавайки се на прекратяване на договора. В процесния случай уведомлението на застрахователя до Гаранционния фонд за прекратяване на договора за застраховка „ГО“, 1 сключен между ответника и ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“, е било подадено на 18.04.2011г., която дата е последваща тази на настъпване на застрахователното събитие – 27.05.2010г.Предвид горното следва да се приеме, че пасивно легитимиран да отговаря по предявения пряк иск на пострадалото лице е застрахователя на деликвента, а не и ГФгр.София.С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В срок е постъпил отговор от ищеца ГФ-гр.София, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата на ответника е в срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, поради което въззивният съд е обвързан от оплакванията, които касаят неговата правилност.Между страните не се спори относно размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, както и разноските, които ищецът е заплатил на пострадалото при ПТП на 27.05.2010г. лице, а само относно наличието на предпоставките за встъпване на ГФ-гр.София в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на увреждането.

Разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ-отм. предвижда, че Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Такъв е и процесния случай, в който ищецът е осъден с влязло в законна сила решение да заплати на пострадалото лице С. Д. обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, които са били претърпени вследствие на ПТП, което е било причинено виновно и противоправно от ответника Р.Г..Основната материалноправна предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ-отм. е виновният водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.С влизане в законна сила на решение по гр.д.№17502/2011г. по описа на СГС е била формирана сила на присъдено нещо, че пътното произшествие на 27.05.2010г. е било причинено от водач, който е нямал качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Ответникът Р.Г. е участвал в производството като трето лице-помагач на страната на ГФ-гр.София,, поради което главната и допълнително привлечената страна са обвързани от задължителната сила 2 на мотивите на решението, в т.ч. и по въпроса за прекратяване на договора за застраховка „ГО“ относно автомобила, с който е причинено ПТП, настъпило преди момента на настъпване на застрахователното събитие.Налице е задължение на съда да зачете задължителната сила на формираната по предходното производство сила на присъдено нещо.

С факта на плащането на присъденото обезщетение на увреденото лице ищецът ГФгр.София встъпва в неговите права срещу виновния водач.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №38/22.07.2021г., постановено по гр.д.№209/2020г. на БлОС в частта, в която е осъдил Р.И. Г. да заплати на ГФ-гр.София, следните суми : 20 000лв.платени неимуществени вреди ; 82.4лв. – платени за имуществени вреди ; 11 442.32лв. – платена законна лихва върху горните суми за периода от 11.05.2011г. до 07.12.2016г. ;

2 215лв. – платени за разноски по делото пред СГС ; 62.05лв. – платени за разноски за въззивното производство пред САС, както и 803.3лв. – платена държавна такса в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3