Решение № 1018 от 19.12.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./19.12.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1539 по описа на ВОС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

С влязло в сила решение №

122/31.05.2018 год., постановено по в.т.д. № 189/2018 год., ВАпС е обезсилил решение № 49/22.01.2018 г. на Окръжен съд Варна - ТО, постановено по т.д. № 143/2017 г., и е върнал делото на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав.

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.

Образувано е по искова молба на «НОРМА» ООД срещу

«ЛОРКА» ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ответника за заплащане на сумата от 25 344 лева, претендирана като обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение по сключен между страните договор от м.април 2012 г., за строително – монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к.“Златни пясъци“, в размер на разходите, необходими за поправката на възникнали в гаранционния срок недостатъци, за ремонт на покрива с площ 1280 кв.м. и сумата от 9563 лева, претендирана като обезщетение за вреди, резултат от некачествено изпълнение на задължения по същия договор и изразяващи се в поправа на щети по тавани и стени на стаите от 9 – подпокривен етаж на хотела, с правна квалификация по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД във вр. с чл.20, ал.4 и чл.21 от Наредба №2/31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена на основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ, както и сумата от 6 704.04 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на 25344.00 лв. за периода 02.07.2014 г.

/приемане на извършения ремонт на покрива/ – 06.02.2017 г. и сумата 2566.90 лв. , обезщетение за забава върху главницата в размер на 9 563.00 лв. за периода 18.06.2014 г. /приемане на извършения ремонт на стаите/ – 06.02.2017 г., чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че страните по делото са такива и по сключен през месец април 2012 год. неформален договор за извършване на СМР, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на целия покрив на новото тяло на х-л Ерма, к.к. „Зл.

Пясъци“ и частична топлоизолация при ползване на съществуващата такава. Излага, че след оглед и уточняване на начина на работа и вида на СМР, ищецът закупил от ответното дружество произвеждани от него продукти „Хип 1“ и „Хип 2“, както и други материали, необходими за извършването на възложената работа., като фактическите действия по изпълнението на договора били извършени от лицето Георги Атанасов – представител на ответното дружество. Сочи, че именно на него били изплащани сумите, свързани със закупуването на материали и извършването на СМР, като окончателното разплащане между страните било извършено на 29.06.2012 год. След заплащане на стойността на

СМР, ответното дружество се дезинтересирал и протокол за приемане на извършената работа не бил подписан. Излага също така, че след летния сезон са се проявили недостатъци в положената хидроизолация, произтичащи от неспазена технологията за полагане на топло, както и пропорцията за смесване на лепилото.

Твърди, че първоначално ответникът поел ангажимент да отстрани недостатъците, но впоследствие престанал да отговаря на обажданията на ищеца, като дори изпратената му нотариална покана била връчена при условията на чл.50 ГПК. Ищцовото дружество инициирало производство по обезпечение на доказателствата, изготвената експертиза по което установила недостатъците по извършената работа, както и течовете по таваните на стаите. Неизпълнението на задълженията на ответното дружество да отстрани недостатъците по извършената от него работа, проявили се в рамките предвидения от Наредба №2/31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България гаранционен срок, принудило ответника да ги отстрани за своя сметка, наемайки други лица и които разходи претендира като обезщетение от ответното дружество, ведно с обезщетение за забава.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът «ЛОРКА» ЕООД депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че страните са в трайни облигационни правоотношения по повод продажбата на строителни материали, като оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните с посочения от ищеца предмет. Излага, че така работа не е извършвал и не е предавал, не е делегирал правомощия на посоченото лице да сключва договор, нито е осчетоводявал сумите, за които ищецът е издал РКО. Липсата на договорно правоотношение между страните изключва ангажиране на гаранционната му отговорност. Оспорва твърденията, че същият не могъл да бъде намерен на адреса на управление като включително посочва, че ищецът е продължил търговските си взаимоотношения с него по повод закупуването на материали, както и относимостта на представената ССЕ с оглед времето й на извършване. Навежда доводи за неотносимост и на представените договори за извършване на СМР с други фирми, настоявайки за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът «НОРМА» ООД депозира допълнитена искова молба, с която поддържа твърденията си за наличие на договорно правоотношение между страните, както и за отговорността на ответника предвид нормативно установените гаранционни срокове.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът «ЛОРКА» ЕООД депозира допълнителен писмен отговор, с който поддържа направените възражения.

В открито съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли за уважаването му, ведно с присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск. Позовава се на липса на писмен договор между страните съгласно изискванията на чл.160, ал.2 ЗУТ и моли за отхвърлянето на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 3652/16.10.2018 год. по чл. 374 ГПК.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните фактически и правни изводи:

Релевираните в исковата молба и допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенцията си за осъждане на ответника „ЛОРКА“ ЕООД да заплати исковите суми, ищецът „НОРМА“ ООД извежда от наличие на облигационна връзка между страните, основана на договор за изработка от 04. 2012 год., като исковата сума съставлява обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника да отстрани проявилите се в рамките на гаранционния срок по чл.20, ал.4 т.3 от Наредба №2/31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена на основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ недостатъци в извършената от него работа – направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к.“Златни пясъци“, в който смисъл са и задължителните указания на въззивната инстанция досежно правната квалификация на предявения иск.

Съобразно мотивите на тълкувателно решение № 88 от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС, гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения, съответно законни и подзаконови нормативни актове, стандарти, отраслови технически норми. Изложено е, че гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. Гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на изработеното, през който период изпълнителят носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилното съхраняване и надлежната му употреба.

Така, доколкото ищецът твърди гаранционното задължение на ответника да е възникнало по силата на договорно правоотношение между тях, в негова тежест е да докаже същото при предприетото от ответната страна оспорване на наличието на облигационно правоотношение с посочените параметри – договор за изработка /СМР за направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“/ от месец април 2012 год.

Договорът за строителство е разновидност на договор за изработка, уреден в чл. 258-269