Решение № 489 от 23.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 23. 07.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА с участието на секретаря Таня Георгиева и в присъствието на прокурора Теодора Златева след като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНОХД № 1684 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда постановена на 19.09.2018г. по НЧХД № 18238/2017г.,

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав е признал подсъдимия К.Г. И. за ЗА ВИНОВЕН в това, че: на 14.05.2017г. около 14.30ч. в гр. София, ул. „********е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - В.Д.С.ЕГН **********, а именно: опипал с ръка гърдите й, като употребил за това сила - притиснал я с тяло към входната врата, хванал я за ръката с другата си ръка, като в същото време й казвал „Искам да те гушкам, колкото и да викаш няма кой да те чуе“;

„Ох, курво, ти си го просиш“, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият К.Г.И. е осъден да заплати разноските по делото в размер на 203,42 лева .

Срещу така постановената присъда в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия И., с искане отмяна на съдебния акт като неправилен, незаконосъобразен и несправедлив и постановяване на нова присъда от въззивната инстанция, с която подсъдимият К. С.Л.да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК. След запознаване с мотивите е постъпило допълнение към жалбата, с изложени съображения в подкрепа на направеното искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като се твърди недоказаност на престъплението. В тази връзка се посочва, че в мотивите си съдът е кредитирал показанията на пострадалата С., с изключение на тези отнасящи се до времето на започване и приключване на отчитането на електромерите и употребата на сила от подсъдимия, като именно тези обстоятелства е било необходимо да бъдат разгледани и съобразени с оглед преценка на достоверността на заявеното от свидетелката, предвид че същите са съществени и са от значение за доказване на състав на престъплението.

Не е отчетено и противоречието между показанията на С. и свидетеля П., а именно че на последния пострадалата е разказала подробно случилото се, а с оглед заявеното от свидетеля същия има бегли представи относно фактите. Неоснователно е игнорирано, според защитата, и безспорно установеното поведение на С. при отчитане на показателите на електромера на подсъдимия, като не е обсъдено същите не са ли били повод за формиране на конкретни представи у И., различни от заявеното от пострадалата. В жалбата се съдържа и оплакване за несправедливост на присъдата, предвид наложеното наказание, като се счита, че същото е несъобразено с личността на подсъдимия.

В разпоредително заседание 27.05.2020г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата с изложените в нея доводи за недоказаност на обвинението, като алтернативно навежда оплаквания и за несправедливост на присъдата.

Представителят на СГП намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, с оглед на което пледира за потвърждаването й.

Подсъдимият К.И., редовно призован не се явява и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, както следва: показанията на свидетелите В.С., К.К., Б.П., Б.М., Т.Ц., приобщените от досъдебното производство показания на горепосочените свидетели в хипотезите на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показанията на свидетеля Й.М., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени в цялост по реда на чл.

281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК; заключението на техническата експертиза - протокол № 26; заключението на съдебно­психиатричната експертиза; протокол за разпознаване; писмо от „Национална система 112”, ведно е приобщени 1 и бр. CD; справка за съдимост на подсъдимия.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и изградена след вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, както не намира основание за промяна на изложените в мотивите към присъдата фактически изводи, които изцяло споделя.

Подсъдимият

К.Г.И. е роден на ***г***, български, българки гражданин, женен, не работи, неосъждан, със средно образование, ЕГН **********.***.

Към

2017 г. поде. И. имал вилно място в местността „Смърдана” на ул. „******** На

14.05.2017г. подсъдимият бил на вилата си сам.

Към посочената дата В.Д.С.работела в „МБМ” ООД като отчетник на електроенергия.

Задълженията й се изразявали в отчитане на електромерите в местността „Смърдана“, включително и на тези на имотите, находящи се на ул. „Фортов път”. В.С. отчитала този район от около две години и никога нямала проблеми с живущите там.

Около

12.30ч. на 14.05.2017г , С. била в местността „Смърдана”, за да отчита електромерите. Стигнала до къщата на Й.М., който бил съсед на подсъдимия И..

След като отчела показанията на електромера на М., тя го попитала дали съседът му И. си е в имота. Той й казал, че си е там, викнал го и двамата със С. влезли в двора на подсъдимия. С. отчела показанията на електромера в имота на И.,*** и тъй като било топло, помолила подсъдимия да си остави на един стол на терасата връхната си дреха и след като приключи отчитането, да си я вземе. Междувременно С. се заговорила с М., изпушила една цигара и изпила една чаша бира, с която я почерпил подсъдимия. Самият той и М. пиели ракия. След това С. излязла от имота на И. и продължила работата си по отчитането на електромерите на останалите имоти в района.

Около

14.30ч., свидетелката се върнала в имота на подсъдимия. Видяла, че последният е на терасата, а М. го няма. Влязла в двора, за да си вземе връхната дреха.

Подсъдимият, който вече бил пиян, й казал, че дрехата й е вътре в къщата и тя влязла в нея, за да си я вземе. С лявата си ръка държала апарата за отчитане на електромерите. Подсъдимият влязъл след нея в къщата и й показал, че дрехата й се намира в една от стаите. С. отишла в стаята, взела си дрехата и когато излизала от нея, видяла, че подсъдимият заключва външната врата на къщата.

Тогава тя се развикала да я пусне да излезе, но подсъдимият отишъл и затворил прозореца. Казал й, че колкото и да вика, няма кой да я чуе. През това време свидетелката отишла до външната врата на къщата, но подсъдимият стигнал до нея, казал й, че иска да я гушка и да я целува. Хванал едната й ръка, притискайки я към вратата с тялото си и започнал да я опипва с другата си ръка по гърдите. В това време й казал: „Ох,****, ти си го просиш”. Опитал се да я опипа и надолу по тялото, но не успял, тъй като му пречела чантата на С., която била пред тялото й. Свидетелката продължила да вика да я пусне да си ходи. Споменала му, че по устройството за отчитане могат да я открият къде се намира. В един момент подсъдимият отключил вратата и свидетелката излязла от къщата и после на улицата.

С. се обадила на приятели си - свид. Б.П. по телефона и плачейки му казала, че един мъж се опитал да я изнасили. Казала му къде се намира и той тръгнал към нея с рейса. Свидетелката се обадила и на началника си - свид. К.К., който също се запътил към мястото, където се намирала пострадалата.

Свидетелят

К. се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента. На място пристигнал свидетелите Б.М. и Т.Ц., полицаи в 08 РУ-СДВР. Пострадалата описала на полицейските служители какво се е случило и им показала къщата, в която бил И..

Полицейските служители установили самоличността й и се опитали да влязат в двора на И., но металната врата на оградата била заключена. Тогава започнали да викат на подсъдимия да излезе. В един момент подсъдимият се показал и казал, че никога няма да отвори. Полицаите докладвали на ОДЧ и влезли в двора, прескачайки оградата. Започнали да тропат по входната врата на къщата, казали, че са от полицията и мъжът следва да отвори вратата веднага, но той не го направил. Тъй като не получили разрешение от ОДЧ да влязат в къщата, полицейските служители излезли от двора.

Междувременно на място пристигнал и приятелят на В.С., който заварил приятелката си да плаче.

Полицейските служители насочили пострадалата към 03 РУ-СДВР за подаване на жалба. Въз основа на нейната жалба било образувано досъдебно производство № 227 ЗМК -2061/2017г.

В хода на досъдебното производство било извършено разпознаване, при което процесуално-следствено действие свид. В.С. посочила поде. К.Г.И. като лицето, което се опитало да я насили.

Съгласно заключението на техническата експертиза:

Предоставеният за изследване един брой оптичен носител на данни - „DVD-R”, марка „Maxell”, е с капацитет 4.7 GB, с обозначение „4022443-REC13774“, съдържа 3 броя „JPEG“ изображения с наименования:

„**********“, и „********** “ и „police” и 1 брой

„.wav“ файл с наименование„**********“.

Съдържанието на направените изкази от лицата в записа е свалено дословно така, както е чуто и възприето.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимия К.И.:

При К.И. не се установяват анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване (психоза), което може да бъде приравнено към “продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието” в смисъла на закона.

Като е спазил принципа за преценка достоверността на доказателствата, състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, разгледал делото като първа инстанция, е коментирал с необходимата задълбоченост и прецизност целия доказателствен материал. Преценявайки доказателствената съвкупност, настоящия съдебен състав намира, че същата правилно е послужила за фактическа основа на присъдата, като споделя изцяло направения доказателствения анализ в мотивите.

За да обоснове решаващите си фактически изводи относно релевантните обстоятелства първата инстанция е поставила в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелката В.С., дадени в хода на съдебното следствие, с изключение на тези относно часа, в който са се развили събитията и обстоятелството, че подсъдимият е бил хванал за дете й ръце. Основание за отхвърляне на показанията на пострадалата в посочените части е наличието на несъответствие между тях и показанията на С., дадени в хода на досъдебното производство, които са приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и на които съответно съдът е дал вяра, предвид , че спомените на свидетелката относно фактите са били много по-ясни и кореспондират със заявеното от нейния приятел пред съда /свид. П./ и св. К., а именно, че едната ръка на пострадалата в областта на предмишницата е била зачервена. Съдът е преценил и липсата на спомен относно конкретната дата на деянието и относно част от думите, които подсъдимият е отправил по отношение на нея с изтеклия близо две годишен период от време от датата на събитията до разпита на С. в съдебна зала, като правилно е посочено, че възпроизвеждане на фактите непосредствено след случилото се е много по-ясни.

В съответствие с заявеното от свидетелката е и протокола за разпознаване, което правилно е констатирано, че е извършено по предвидения в закона ред .