Решение № 17 от 04.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ямбол, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Г.М. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200907 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. П. от гр.*** ЕГН ********** против Наказателно постановление № 25-0814-000232/15.10.2025 г., издадено от Началник РУ-Стралджа в ОДМВР Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.179 ал.2 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева/153.39 евро за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева/102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта П. изразява становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като се пледира за потвърждаването му. Праси се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.09.2025 г. свидетелят А. И. Т. на длъжност мл. автоконтрольор при РУСтралджа съставил на жалбоподателят М. И. П. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 11.09.2025 г. около 14.45 ч. по път III-7007, км. 3+700 в посока от гр.Стралджа за с.Зимница управлява лек автомобил БМВ 318 с регистрационен номер 1

У4503АВ, лична собственост, като не упражнява достатъчен контрол над управляваното от него МПС, излиза в дясно по посоката си на движение извън пътното платно в отводнителна канавка и се блъска в дърво. Настъпва ПТП с материални щети. При описанието на нарушението в АУАН е отбелязано също така, че К. напуска местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контролна МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Посочени са за нарушени разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Впоследствие въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят К., на основание чл.179 ал.2 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева/153.39 евро за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева/102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ процесуални правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Видно от процесния АУАН серия GA № 3401954/11.09.2025 г., същият е съставен само в присъствието на свидетеля М. А. К. и тъй като акта е съставен при липса на свидетели, присъствали при извършването, респ. установяването на нарушението, то е следвало съгласно горепосочената разпоредба, акта да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, като това изрично бъде отбелязано в акта, а това в процесния случай не е извършено, поради което е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

На следващо място, налице е неяснота и по отношение на нарушението по т.2 от НП.

Както вече се посочи, същото е формулирано като такова по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Това юридическо описание обаче, не е конкретизирано в достатъчна степен, че да създаде необходимата яснота относно вмененото нарушение. Съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883/24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята – от точки, а точката – от букви. Тъй като разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП съдържа три букви, всяка от които установява отделно задължение, и респ. нарушаването на всяко от установените в отделните букви задължения съставлява самостоятелен състав на нарушение, е следвало при издаване на наказателното постановление да се посочи за нарушаване на коя буква от чл.123, 2 ал.1, т.3 от ЗДвП жалбоподателят е привлечен да отговаря. Тъй като в случая това не е сторено, не може да се приеме, че е посочена точно нарушената от жалбоподателя разпоредба, а съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа задължително този реквизит и липсата му представлява основание за отмяна, тъй като нарушава правото му да разбере какво нарушение му е вменено.

По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез препращане от чл.63д, ал.1 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само при отхвърляне на оспорването, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0814-000232/15.10.2025 г., издадено от Началник РУ-Стралджа в ОДМВР Ямбол, с което на М. И. П., ЕГН **********, адрес: гр.*** на основание чл.179 ал.2 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева/153.39 евро за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева/102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. представител на

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ямбол, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Г.М. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200907 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. П. от гр.*** ЕГН ********** против Наказателно постановление № 25-0814-000232/15.10.2025 г., издадено от Началник РУ-Стралджа в ОДМВР Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.179 ал.2 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева/153.39 евро за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева/102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта П. изразява становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като се пледира за потвърждаването му. Праси се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.09.2025 г. свидетелят А. И. Т. на длъжност мл. автоконтрольор при РУСтралджа съставил на жалбоподателят М. И. П. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 11.09.2025 г. около 14.45 ч. по път III-7007, км. 3+700 в посока от гр.Стралджа за с.Зимница управлява лек автомобил БМВ 318 с регистрационен номер 1

У4503АВ, лична собственост, като не упражнява достатъчен контрол над управляваното от него МПС, излиза в дясно по посоката си на движение извън пътното платно в отводнителна канавка и се блъска в дърво. Настъпва ПТП с материални щети. При описанието на нарушението в АУАН е отбелязано също така, че К. напуска местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контролна МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Посочени са за нарушени разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Впоследствие въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят К., на основание чл.179 ал.2 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева/153.39 евро за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева/102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ процесуални правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Видно от процесния АУАН серия GA № 3401954/11.09.2025 г., същият е съставен само в присъствието на свидетеля М. А. К. и тъй като акта е съставен при липса на свидетели, присъствали при извършването, респ. установяването на нарушението, то е следвало съгласно горепосочената разпоредба, акта да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, като това изрично бъде отбелязано в акта, а това в процесния случай не е извършено, поради което е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

На следващо място, налице е неяснота и по отношение на нарушението по т.2 от НП.

Както вече се посочи, същото е формулирано като такова по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Това юридическо описание обаче, не е конкретизирано в достатъчна степен, че да създаде необходимата яснота относно вмененото нарушение. Съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883/24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята – от точки, а точката – от букви. Тъй като разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП съдържа три букви, всяка от които установява отделно задължение, и респ. нарушаването на всяко от установените в отделните букви задължения съставлява самостоятелен състав на нарушение, е следвало при издаване на наказателното постановление да се посочи за нарушаване на коя буква от чл.123, 2 ал.1, т.3 от ЗДвП жалбоподателят е привлечен да отговаря. Тъй като в случая това не е сторено, не може да се приеме, че е посочена точно нарушената от жалбоподателя разпоредба, а съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа задължително този реквизит и липсата му представлява основание за отмяна, тъй като нарушава правото му да разбере какво нарушение му е вменено.