Определение № 162 от 21.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500031 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от изпълнителния си директор Зорница Банкина, чрез процесуален представител юрисконсулт Боряна Димова, срещу Разпореждане №1821/16.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. №1200/2024 г. по описа на Районен съд- Карнобат. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният заповеден съд е отхвърлил заявление на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. М. В. за заплащане на сума в размер на 2495,57 лв., от които 1791,15 лв.- главница, 449,02 лв.възнаградителна лихва и 255,40 лв.- обезщетение за забава, дължими по договор за потребителски кредит №2758066, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В..

В частната жалба се изразява неудовлетвореност от постановения съдебен акт, като се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество.

Жалбоподателят застъпва позиция, че дадените от районния съд указания са резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК, което действие на първата инстанция намира за недопустимо. Счита, че непредставянето на договора за цесия, сключен между него и „Ай Тръст“ ЕООД за прехвърляне на вземането на последния, възникнало по силата на договор за предоставяне на поръчителство то 29.12.2016 г., не съставлява нередовност на подаденото заявление. В подкрепа на своето становище сочи казуална съдебна практика на окръжни съдилища в страната, която смята за постановена по сходни въпроси.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в 1 законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съдът споделя мотивите, изложени в първоинстанционния съдебен акт и на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК препраща към тях. Съображенията за крайния извод на съда са следните.

Производството пред районния съд е образувано по подадено заявление по реда на чл. 410 и сл. ГПК от „Агенция за събиране на вземание“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. В. за заплащане на сума в размер на 2495,57 лв., от които 1791,15 лв.- главница, 449,02 лв.възнаградителна лихва и 255,40 лв.- обезщетение за забава, дължими по договор за потребителски кредит №2758066, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В.. В обстоятелствената част на същото е посоченото, че вземането, предмет на заявлението, произтича от договор за прехвърляне на вземане от 01.02.2022 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД в качеството на цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер. Твърди се, че потребителят на 13.04.2023 г. В. в сключил договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД, както и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Поради неизпълнение на задължението по договора за кредит от страна на кредитополучателя поръчителят и солидарен длъжник „Ай Тръст“ ЕООД е погасил дължимите суми по кредита и е встъпил в правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД. При тези фактически твърдения смята, че за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер и настоящ кредитор на потребителя В. е налице правен интерес от предявяване на претенция по съдебен ред.

Към заявлението като доказателства са приложени договор за потребителски кредит, ведно с общи условия, договор за предоставяне на поръчителство и договор за поръчителство. С разпореждане от 02.12.2024 г. заявлението е оставено без движение, като на заявителя са дадени указания в тридневен срок да представи договор за цесия, договор за застраховка, сключен от В. В., доказателства, че „Ай Тръст“ ЕООД се е суброгирал в правата на „Кредисимо“ ЕАД, както и че потребителят е уведомен за цесията.

В законоустановения срок указанията не са изпълнени, поради което заявлението е отхвърлено изцяло на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК с обжалваното разпореждане. Районният съд е приел, че изхождайки от целта и характера на заповедното производството и при съобразяване правилата за защита на по-слабата страна в правоотношението, то сезираният орган трябва да разполага с възможността за цялостна проверка на конкретния договор за потребителски кредит, както и свързаните с него договори, поради което непредставянето им след дадени надлежно указания се явява пречка за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и в унисон с актуалната съдебна практика, поради което настоящата съдебна инстанция се 2 солидаризира с тях. Прехвърлянето на вземане съставлява правопременящ юридически факт, като ефектът му е смяна на една от страните в правоотношението, а именно кредиторът. Същото следва да се третира като изменение на договора за потребителски кредит, от който произтича вземането, предмет на подаденото заявление, поради което на основание чл.

410, ал. 3 ГПК заявителят трябва да ангажира доказателства за твърдяната цесия, както и относно уведомяването на длъжника за извършването й, тъй като в противен случай прехвърлянето няма да има действие по отношение на него по аргумент на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК при настъпило преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение частно правоприемство заявителят трябва да представи доказателство за същото. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Съдът намира, че задължително дадените разрешения в т. 4г следва да се прилагат, както по отношение на заявления, подадени по реда на чл. 417 ГПК, така и относно тези по чл. 410 ГПК /така определение №50079/20.02.2023 г. по гр.д.

№2864/2022 г., I I I ГО на ВКС/. Заявителят е трябвало да представи със заявлението договора за цесия и приложенията към него, както и доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата смяна на кредитора.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадените указания на районния съд са били правилни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 410 ГПК не е била отстранена, правилно заявлението е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Водим от горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1821/16.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. №1200/2024 по описа на Районен съд- Карнобат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4