Определение № 1655 от 17.11.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1655 гр. Плевен, 16.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500710 по описа за 2023 година

С разпореждане №279 от 12.05.2023 г. по гр.д. №780/2022 г. Ч. Районен съд е върнал подадената от Н. Й. Н., с ЕГН: ********** въззивна жалба срещу решение №68 от 06.03.2023 г. по посоченото гр.д.

Разпореждането е съобщено на въззивника на 05.06.2023 г. и на 08.06.2023 г. той е подал по ел. поща частна жалба срещу него с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изпълнение на разпореждане №452 от 30.07.2023 г., Н. Й. Н. е представил разписка за платена държавна такса.

Препис от частната жалба е връчен на Г. С. Г. на 10.10.2023 г. и в същия ден е депозиран отговор от него с искане да бъде потвърдено обжалваното разпореждане.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.262, ал.3 от ГПК на Ч. Районен съд, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, защото:

С решение №68 от 06.03.2023 г. по гр.д. №780/2022 г. Ч. Районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между Г. С. Г. и Н. Й. Н. на конкретно посочен поземлен имот при квоти: 15/18 ид.ч. за Г. С. Г. и 3/18 ид.ч. за Н. Й.

Н.. Решението е връчено на последния на 23.03.2023 г. и в срок – на 1

06.04.2023 г. той е подал чрез адв. Г. С. въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно – поради невярно определени квоти на съделителите.

С разпореждане от 18.04.2023 г. Ч. Районен съд е оставил без движение въззивната жалба и е указал на въззивника да внесе в 7-дневен срок следващата се, съгласно чл.18, ал.1 от ТДТКССГПК, ДТ в размер на 12.50 лв.

Предупредил е въззивника, че при неотстраняване в срок на нередовностите на въззивната жалба, тя ще бъде върната.

Съответното съобщение е връчено лично на Н. Й. Н. на 03.05.2023 г. и на 09.05.2023 г. той е поискал от съда да посочи основанието за дължимата ДТ.

В частната жалба Н. Й. Н. твърди, че доколкото в чл.18, ал.1 от ТДТКССГПК ст.д. за „обжалваем интерес“, не му е станало ясно от обжалваното решение какъв е този обжалваем интерес, респ. каква ДТ е внесена в първата инстанция и колко са 50 % от нея. Освен това, в частната жалба са изложени и аргументи за това, че в делбеното производство ДТ се събира с решението за извършване на делбата – върху стойността на дяловете.

В обжалваното разпореждане Ч. Районен съд е приел, че в разпореждането от 18.04.2023 г., с което е оставена без движение въззивната жалба, е посочил основанието за дължимостта на ДТ в размер на 12.50 лв., а именно – чл.18, ал.1 от ТДТКССГПК.

П. Окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно – защото в предходното разпореждане ясно е посочено основанието за дължимостта на ДТ, а именно – чл.18, ал.1 от ТДТКССГПК. Точно тази е разпоредбата, предвиждаща, че за обжалване пред въззивна инстанция се събира ДТ в размер на 50 % от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Ч. Районен съд не се е позовал изрично на т.17 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, но очевидно като е определил ДТ в размер на 12.50 лв., е съобразил, че по жалба срещу решение за допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по чл. 18, ал. 1 , вр. чл. 3 от ТДТКССГПК. Ако първоинстанционният съд не беше посочил конкретен размер на следващата се ДТ, тогава би могло да се приеме, че въззивникът има затруднение да определи обжалваемия интерес, респ. дължимата в първоинстанционното производство ДТ и да внесе 50 % от нея като ДТ за въззивно обжалване. Настоящият случай обаче не е такъв – Ч. Районен съд правилно, ясно и съвсем конкретно е указал на Н. Й. Н. каква сума следва да внесе по сметката на въззивния съд. Страните не могат да спорят със съда и да изискват обяснения от него. Ако съдът е допуснал процесуални нарушения, страните могат да търсят защита по пътя на инстанционния контрол. Ако не изпълнят акуратно дадените им от съда указания, рискуват да претърпят последиците, за които са предупредени – в случая да бъде върната въззивната жалба.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Н. Й. Н., с ЕГН: ********** срещу разпореждане №279 от 12.05.2023 г. по гр.д.

№780/2022 г. по описа на Ч. Районен съд, с което е върната подадената от Н.

Й. Н. въззивна жалба срещу решение №68 от 06.03.2023 г. по посоченото гр.д.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1седмичен срок от връчването му при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3