Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3540 от 03.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3182/2023
Вид
Решение № 3540
Подписан
03.07.2023
В сила
03.07.2023
Състав
Калина Анастасова, Теодора Ангелова Карабашева, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 151 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 3540 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20231100503182 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. П. и С. Г., чрез адв. А. И.а – САК, срещу Решение № 14056/06.12.2022 г., постановено по гр.д. № 45583/2021 г. по описа на СРС, ГО, 88-ми състав, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу Е. М.

С. и И. И. К. да заплатят при условията на солидарност на ищците сумата от 1 500.00 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди – напрежение, стрес, безпокойство, разстройство на съня, избухливост, променливост в настроенията, поради противоправни действия на лица, на които ответниците са възложили извършването на ремонтни действия в ап. 36, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, собственост на ответниците, изразяващи се в създаване на шум в допустимите норми и във време, което нарушава обществения ред, в периода от средата на месец май 2020 г. до м.07.2021 г.

В жалбата се навеждат доводи за неоснователност и необоснованост на първостепенния акт. Изтъква се, че от заключенията по съдебно-техническите експертизи се установява, че нивата на шум, свързани с ремонтни дейности са високи и могат да причинят дисбаланс. Твърди се, че проверките, извършвани от Столична община, са еднократни и те не могат да отбележат какво се случва през останалото време. Не се релевират доказателствени искания. Предвид изложеното, моли се за 1 отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззиваемите страни – Е. С. и И. К., подаден чрез адв. С. С., с който се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Излагат се подробни съображения за правилността на съдебното решение на СРС и се иска потвърждаване на последното в цялост. В отговора не са релевирани доказателствени искания.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците И.в Е. П. и С. И. Г. твърдят, че са собственици на ап. 49, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. ******* и живеят в същия, като ищцата притежава пожизнено право на ползване на апартамента. Ответниците са собственици на ап. 36, находящ се в съседния вход – бл. *******, като от средата на месец май 2020 г. започнал ремонт в ап. 36, който продължавал и до настоящия момент. Работниците не спазвали часовете на Столична Община, свързани със спазване на обществения ред и спокойствие, извършвали шумни ремонтни дейности, над допустимите норми, вследствие на които ищците получили системно разстройство на съня, напрежение, стрес, станали избухливи. Затова и претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди в общ размер от 1 500 лева (за всеки от ищците по 750.00 лева) за периода от средата на май 2020 г. до 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. М. С. и И. И. К. оспорват исковата молба по основание и по размер. Сочат, че липсва причинно-следствена връзка между тяхното поведение и описаните вреди. Ползването на машините за ремонта е било извършвано в помещения, които не граничат с обща разделителна стена с ищците и отделно – били ползвани съобразно позволеното време и за кратко.

Съдът констатира следното:

2

По делото е безспорно установено, че ищците са собственици на ап. 49, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. ******* а ответниците собственици на ап. 36, находящ се в съседния вход – бл. *******, както и че от средата на месец май 2020 г. започнал ремонт в ап. 36., както и че са били използвани машини за извършване на СМР. По делото са представени сигнали до Столична Община – район „Красно село“ от ищците, от които се установява, че същите са сигнализирали Столична община за извършвания ремонт в ап. 36, въз основа на които били изготвяни констативни протоколи, в които не са отразени нарушения и са изложени предписания управителя на етажната собственост да протоколира спазване на часовете са извършване на ремонтни дейности като част от вътрешни ред и точка в дневния ред на общото събрание. От приложения протокол на 10.09.2020 г., се установява, че управителят на етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „*******“ № 12 бл. *******, заедно с представителите на ап. 42, 53,34,37,35,31,32,40,39 са дали своето одобрени и съгласие на Б. И. – собственик на ап. 36 за извършване на наложителен вътрешен ремонт и подобрение на апартамента съгласно чл. 151 ЗУТ, ведно с нотариално заверена декларация при нотариус Е. И.а с район на действие – СРС на същия протокол.

В производството пред СРС са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпити на свидетелите К.М.А., В.Н.Р., В.Ц.Г. и Б. А. И.. В показанията си свидетелят А. споделя, че в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. ******* на която етажна собственост е домоуправител. Разбрала, че в съседния вход ще се прави ремонт, след като собственичката отишла при нея, за да поиска ключовете от абонатната станция за източване на системата, понеже щели да местят радиатори. Твърди, че ап. 36 от бл.

******* е граничен с апартамента на ищцата Г. и ги деляло една стена. Ремонтът започнал пред месец май 2020 г., който продължил повече от година и приключил преди около 3-4 месеца. Свидетелства, че по време на ремонта всички „полудели“, тъй като непрекъснато се вдигало шум, не се спазвали правилата за събота и неделя, нито правилото да не се вдига шум от 14:00 часа от 16:00 часа. Около месец октомври 2020 г. имало затишие, но в началото на 2021 г. всичко започнало отначало. През този период имаше пандемия от ковид 19, поради което всички живущи си били вкъщи и нямало как да не се чува шумът, тъй като се позлвали бор машини, канго машини, които издавали тежки вибрации. А. твърди, че често се срещала с Г., която била лекар, като видимо психичното състояние се било влошило – не можела да си почива пълноценно, станала разстроена и прекалено нервна, като същевременно на работата било много напрегнато, защото работела в ковид отделение и постоянно трябвало да се грижи и за пациентите там. Сочи, че в апартамента на ищцата живеел и синът , който в периода, докато продължавал ремонта, учил за изпити за прокурор, като шумът му пречел. В свидетелските си показания разказва, че посъветвала собственичката на ап.

36 от вх. В да отиде и да се разбере с ищцата. Целият вх. Г подал обща жалба до 6 РПУ 3 срещу силния шум.

От свидетелските показания на свидетелва В.Р. става ясно, че последният живее в блог Г и апартаментът му е съседен на апартамента на К. А.. Процесният ремонт започнал около Гергьовден през 2020 г. и продължи над година и половина, като в началото било „жестоко“. Изтъква, че неговата професия е строителен инженер, поради което и познава по шума с какви машини се работи в ап. 36, тъй като имал същите. В началото на ремонта боледувал, поради което се наложило да остане в дома си за около 15 дена, като шумът бил непоносим – къртило се в началото с тежки машини, къртачки, дрелки, ъглошлайф и други. Не се спазвали въобще изискванията на Столична община да не се вдига шум от 14:00 до 16:00 часа, нито изискването да не се работи събота и неделя, нито по празници. Свидетелства, е ищцата Г. го помолила да отстрани някои дефекти, получили се в апартамента вследствие на процесния ремонт – счупена водосточна тръба, било премахнато армирано разделително стъкло, като останали да се виждат неизамазни тухли откъм апартамента на ответниците. Разказва, че ремонтът се е отразил изключително негативно на ищцата – винаги темата им на разговор се въртяла около ремонта, тя станала разсеяна, изглеждала недоспана, нервна, травмирана, придобила подпухнал вид и затова спрял да я посещава толкова често като личен лекар. Споделяла му, че е невъзможно да се живее, докато ремонтът продължава.

Във входа събрали подписка срещу ремонта.

Разпитан в качеството на сивдетел е и В.Г., който в показанията си сочи, че той е правил целия ремонт на ответниците в периода м.09.2020 г. – 2021 края, когато приключил ремонта, като по етапите на ремонта идвали различни изпълнители.

Твърди, че не са работели събота и неделя, а в делничните дни се работело от 09:00 – 13:00 часа, до 14:00 часа максимум и след 14:00 часа не се работело. Не работели в празнични дни. Сочи, че започнали с електро и ВИК инсталации, подготовка на стени, сваляне на стари ламперии, шпакловки, окачени тавани с гипсокартон и други, като между тези етапи имало дни, в които не се работи поради изчакването на материалите да постигнат крайния си ефект. Споделя, че имало тежки и шумни машини – перфоратори, които били използвани около 1 час, след което трябвало да се остави да изстинат, като същите не можели да работят 4 часа продължително. С тях се пробивали отвори в бетон и тухли. Имало дни, в които не ги използвали, но до самия край на ремонта са ги пускали. Разказва, че органите на реда са идвали на проверка но не са констатирали нарушения, като за всяко нещо, което се извършвало, слагали бележки във входа – например, когато спирали водата. Собствениците го предупредили да не работят от 14:00 до 16:00 часа. Не са работели в събота и неделя. В стаите, които били съседни на апартамента на ищците, се правела ел.инсталация, тавани, редене на паркет, сменяне на дограми, къртене на стена, но шум имало само при ел. инсталацията и при копаенето на канали, като повече копаели на ръка.

Пред СРС е разпитан и свидетелят Б. И. – майка на ответницата, която споделя, 4 че ремонтът започнал през есента на 2020 г., като преди това нямало ремонтни дейности, а само се махала дограма и се снабдявали със строителни материали.Познала главния инженер по строителството на блок 54 в София, който им дал конструктивно становище какво следвало да зв извърши. Твърди, че ходела почти всеки ден до обекта и се работело от 09:00 до 14:00 часа, тъй като след това работниците стоели безцелно и не искали да работят. Имало една събота, в която се разчиствал багаж, намиращ се по етажите, като било поставено съобщение за това във входа. Имало уведомление за ремонта във входа, като идвали на проверки от общината, но не били констатирани нарушения. Свидетелката разговаряла с домоуправителката на другия вход, която я посъветвала да говори с госпожа Г., но разговор не бил проведен. Споделя, че на обекта около година имало един работник, после дошли двама по-отговорни, а накрая останал един. Имало машина канго, която била използвана само в банята, работело се и с машина шмиргел за изглаждане на повърхността.

В производството пред СРС са приети съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира като всеобхватно и компетентно изготвени, в които вещото лице, след извършен оглед на място, констатира, че към настоящия момент двата апартамента имат обща гранична стена, ремонтът е завършил, а помещенията в ап. 46 са обзаведени, като изброените машини не са налични. След проведен експеримент експертът е установил, че шумоизолацията от граничещата стена между двата апартамента е в съответствие с изискванията на Наредба № 4 за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството. Изтъква, че измерените еквивалентни нива на шума не могат да послужат за оценка на проникващия шум в ап. 49, тъй като при измерването включваните симулативно машини не работят в реален работен режим и не отразяват действителния набор от машини, ползвани по време на ремонта. На стр 5 от заключението е подчертано, че изчислените стойности за проникващия шум са занижени в сравнение с възможните, като по-ниските установени нива на шум, които са близки до нормите, отразени в таблицата, могат да предизвикат дискомфорт, тъй като се отличават с до 20 dB от фоновия шум в помещенията, а подобна разлика в нивата прави шума отчетлив.