Определение № 15766 от 22.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15766 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505396 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 413, ал. 1, предл. първо от ГПК. Образувано е по частна жалба от И. Ц. Л., чрез Н.

Л.а против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2024 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 37746/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 74 -ти състав.

В частната жалба се поддържа, че издадената заповед за изпълнение е нищожна, тъй като районният съд е следвало да отхвърли направеното със заявлението искане за нейното издаване. Липсвали доказателства за легитимация на заявителя и за уведомяването на длъжника за извършената в полза на заявителя цесия. Жалбоподателят заявява, че за образуваното изпълнително дело разбрал чрез работодателя си на 07.12.2024г., като не твърди самата заповед за изпълнение да не му е била връчвана преди този момент, а че същата е изцяло нищожна и поради това не се е възползвал от правото си на възражение по чл.414 от ГПК. Вместо това, предприел действия за обявяване по съдебен ред на нищожността, като на 09 и 11.12.2024г., както и на 08.05.2025г. е подавал жалби до СГС с направеното искане за обявяване на заповедта и изпълнителния лист за непроизвели действие спрямо него, както и за прекратяване на образуваното изпълнително дело. В настоящата жалба поддържа отново искане въззивния съд да прогласи за нищожна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 20755/04.07.2024 г., издадена по ч.г.д. №37746/2024г. по описа на СРС, 74 с-в като акт, който не следва да поражда правни последици и да произвежда действие спрямо ответника, както и да прогласи за нищожен издаденият впоследствие изпълнителен лист № 20932/04.09.2024 г., както и да ги обезсили. Моли съда да прекрати изпълнително дело № 403743/06.12.2024 г. при ЧСИ Г.К., рег.№ 9 4 с район на действие СГС. Претендира разноски.

Заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължение“ АД е 1 депозирал отговор на частната жалба, в който счита същата за недопустима и изцяло неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски.

Въззивният съд намира следното:

След запознаване с приложеното производство по ч.г.д. №37746/2024г. по описа на СРС, 74 с-в, ведно с приложените към същото производства, се установяват следните факти.

Заповедното производство по ч.гр.д. № 37746/2024 г. по описа на СРС е образувано по заявление вх. № 204247 от 20.06.2024 г., подадено от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу длъжника И. Ц. Л..

Издадена е Заповед № 20755 от 04.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Със заповедта изрично е указана възможността на длъжника в едномесечен срок да подаде в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, както и че при подадено в срока възражение заповедта за изпълнение няма да влезе в сила. Указано е също, че при неподаване на писмено възражение в срока, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Заповедта, издадена по реда на чл. 410 ГПК, е редовно връчена на длъжника Л. на 16.07.2024 г., чрез пълнолетен член от домакинството му – неговата майка и на адреса, установен по делото – разписка на гърба на съобщение на л. 24 от заповедното производство. В едномесечния срок възражение не е постъпило, поради което заповедният съд е издал изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

На 09.12.2024г. е постъпила частна жалба, вх. № 399763 от 09.12.2024 г. по описа на Софийски районен съд, срещу заповедта за изпълнение, въз основа на която е било образувано въззивно частно гражданско дело № 20241100514672 по описа за 2024 година на СГС. В жалбата се излагат оплаквания за нищожност на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Жалбоподателят сочи, че през м. юли 2024 г. му е връчена издадената по ч.гр.д. № 37746/2024 г. на СРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. За последната се поддържа, че е нищожна, тъй като длъжникът не е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената в полза на заявителя “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, цесия. Заявителят, според доводите в жалбата, не е активно материално – правно легитимиран да иска изпълнение на вземането, предмет на заповедта. С допълнение към така депозираната частна жалба от 11.12.2024 г. жалбоподателят доразвива подробни съображения за нищожността на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, които основно свежда до твърдения за липса на доказателства, че му е съобщена извършената цесия; че дружеството гарант “Файненшъл България“ ЕООД не се доказва да е легитимирано като цедент; че заповедта за изпълнение е издадена само въз основа на представени договор за кредит, сключен между жалбоподателя и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и договор за представяне на гаранция, или поддържа, че не се установява от документите към заявлението изобщо, че е извършена цесия и заявителят “Агенция за контрол на просрочени 2 задължения“ АД е легитимиран заявител. Искането е да се обявят за нищожни издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, както и да се прекрати незабавно образуваното изпълнително дело № 20249240403743 по описа на ЧСИ Г.К..

С определение № 10279 / 28.05.2025г. на СГС по посоченото дело частната жалба е върната и производството по делото е прекратено.

Въззивният съд е приел, че се обжалва акт на съда, който не подлежи на инстанционен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба вх.

№69393/06.06.2025г. по описа на СГС, въз основа на която е било образувано в.ч.г.д. №1747/2025г. на САС. С определение №1897/16.07.2025г. по същото, САС е отменил определението на СГС, като е приел, че липсата на адвокатска помощ, която да бъде оказана на жалбоподателя, е довела до неяснота на исканията му, като не ставало ясно дали се касае за искане по чл.423 от ГПК, искова молба за оспорване на вземането на чл.439 от ГПК или нещо друго.

САС е дал изрични указания за отстраняване на противоречията между обстоятелствената част на частната жалба и петитума, като се дадат и указания на страната за възможността да ползва помощта на адвокат по реда на ЗПП.

След връщането му в СГС, производството по делото е прекратено и делото е върнато на СРС за предприемане на действия по администрирането на частната жалба, в съответствие с дадените указания.

Междувременно, чрез СРС с вх.№74645/10.03.2026г., до СГС е подадена частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство.

С разпореждане от 31.03.2026г. СРС е указал на жалбоподателя в двуседмичен срок от получаване на препис да отстрани допуснатото противоречие между обстоятелствената част и петитума на частната жалба от 09.12.24г., ведно с допълнение към нея от 11.12.2024г., като изрично посочи с какво искане е сезиран съдът – дали е възражение по чл. 423 ГПК /длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането по издадената заповед за изпълнение поради посочените в разпоредбата причина/и/, оспорване на изпълнението по реда на чл. 439 ГПК /с оглед на факти, настъпили след приключването на ч.гр.д. № 37746/2024 г. на СРС, 74-ти състав/, или се касае за друго искане. На жалбоподателя е указана и възможността да ползва правна помощ, в случай, че не е в състояние сам да отстрани противоречията в частна жалба, в който случай следва да представи декларация за семейно и имуществено състояние по образец, като приложи всички документи, удостоверяващи твърдените в декларацията обстоятелства.

С вх. №43943/31.03.2026г. по описа на СГС е постъпила нова частна частна жалба с идентично искане въззивният съд да се произнесе по нищожността на заповедта за изпълнение, да я обезсили, както и издадения изп. лист и да прекрати образуваното производство по принудително изпълнение.

Дадените указания са връчени на жалбоподателя на 01.04.2026г., като на 3

07.04.2026г. с вх.№ 110125г. по описа на СРС по делото е постъпила поредна частна жалба с идентични искания и изложение на фактическите твърдения, а именно – че заповедта за изпълнение е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което същата е нищожна, не обвързва длъжника, следва да бъде обезсилена, ведно с издадения изп. лист.

Като все предвид всичко гореизложено, въззивният съд намира, че всяка една от описаните по-горе частни жалби е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, на осн. чл. 413, ал. 1 ГПК.

На първо място, въззивният съд приема, че е сезиран и следва да разгледа както частна жалба с вх.№74645/10.03.2026г., така и частни жаби с вх. №43943/31.03.2026г. и вх. № 399763/09.12.2024 г., всяка една от които се намира в кориците на делото и по същество съдържа идентични искания – за прогласяване нищожността и обезсилване на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за прекратяване на образуваното производство по принудително изпълнение. Дадените от САС указания за даване на указания за отстраняване констатираните нередовности на частната жалба с вх. № 399763/09.12.2024 г., са понастоящем изпълнени, а доколкото останалите частни жалби, насочени срещу заповедта за изпълнение, са с идентични основания и искания, повторни указания в същия смисъл, не следва да се дават.

От изложеното в частната жалба с вх. №110125/07.04.2026г. на СРС, последната подадена в изпълнение на указанията на СРС от 31.03.2026г.

/поради което въззивният съд възприема същата като процесуално действие по изпълнение на дадени указания, а не като самостоятелна частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд/, е видно, че жалбоподателят се позовава изцяло на липсата на представени пред заповедния съд доказателства за легитимацията на заявителя – цесионер като кредитор, както и за това, че договорът за цесия, който заявителят твърди да е сключил с предишния кредитор на жалбоподателя – „Файненшъл България“ ЕООД, е бил съобщен на длъжника. Заповедта за изпълнение била издадена само по твърдения на заявителя, без приложени доказателства, поради което същата била акт, несъвместим с правовия ред. Ето защо, г-н Л. заявява, че във всичките си жалби е поддържал искане за нейното обезсилване, както и за обезсилване на издадения въз основа на същата заповед изпълнителен лист.

Искането е ясно и не поражда съмнения за предмета си. Липсват основания да се приеме, че се касае за възражение по чл.423 от ГПК, т.к. не са изложени никакви твърдения за лишаване на длъжника от възможността за оспорване на вземането или по-конкретно - за ненадлежно връчване на същата. Не са изложени твърдения за обстоятелства, настъпили след влизане на заповедта в сила, които да погасяват процесните вземания и които да насочат към предявяване на претенция по чл.439 от ГПК. Изложените твърдения касаят материалното правоотношение между страните и е следвало да бъдат ангажирани чрез подаването на възражение в срока по чл.414 от ГПК.

При липса на подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение е влязла в сила и изложените от жалбоподателя аргументи не подлежат на разглеждане в 4 производство по обжалване на заповедта за изпълнение, защото на осн. чл.413, ал.1 от ГПК самата заповед не подлежи на обжалване.

Ето защо, частните жалби на длъжника – както тази, въз основа на които е било образувано първото производство пред СГС, така и по-късно подадените частни жалби от 10.03.26г. и 31.03.2026г., са недопустими и подлежат на връщане.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 202527341 следва да се присъдят разноски за настоящото въззивно производство в размер на 25 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА частни жалби на И. Ц. Л. с вх. №74645/10.03.2026г., вх.№ 43943/31.03.2026г. и вх. № 399763/09.12.2024 г., ведно с допълнение към частна жалба, вх. № 403101 от 11.12.2024 г., подадени от И. Ц. Л., против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2024 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 37746/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 74 -ти състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 5396/2026 г. на Софийски градски съд.