Решение № 151 от 20.10.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Ямбол, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500447 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. Г. от гр.*****, подадена чрез пълномощника адв. И. Д. от АК- Ямбол, против Решение № 110 от 13.09.2023 г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д. № 248/2023 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от нея против община Болярово, представлявана от кмета Х.Х. обективно съединени искове по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ– за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповеди № РД-5240 от 10.04.2023 г. и №10/18.04.2023 г. на Кмета на община Болярово и за неговата отмяна и за възстановяване на ищцата на предишната й работа– директор на „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ с.Малко Шарково и въззивницата е осъдена да заплати на община Болярово направените по делото разноски в размер на 800,00 лв.

Оплакването на въззивницата е за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивницата поддържа, че с доклада по делото първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното, като не е приел като спорен факт между страните датата на прекратяване на трудовото правоотошение, който е от съществено значение по делото, тъй като от тази дата започват да текат сроковете за оспорване на уволнението. Изтъква, че неправилно и необосновано районният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, като се твърди, че в същата липсва индивидуализация на нарушителя- не е посочен ЕГН и адрес, псочени са и лица с имена Д.Г. и Д.Д.Г., но съдът неправилно е приел, че се касае за допусната техническа грешка при изписване на собственото име на нарушителя, която е санирана с посочване в диспозитивната част на оспорената заповед на имената на ищцата и заеманата длъжност 1 като наказано лице. Въззивницата поддържа и доводи, че описанието на нарушенията в констативните протоколи не съотвества на нарушенията описани в заповедта, като счита, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.195 от КТ, както и това, че всички описани нарушения в заповедта за уволнение са по длъжностна характеристика от 05.01.2016г, която не съществува, а действащата длъжностна характеристика е от 13.01.2023 г., при което описаните нарушения за минал период са неотносими към нея. Въззивцита поддържа и доводи, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание по чл.194, ал.1 от КТ е спазен, като е започнал да тече от 29.03.2023 г. с внасяне на докладна записка до кмета на община Болярово от зам. кмета на общината, в която са били описани извършените нарушения, за които на въззивницата е наложено дисциплинарното наказание. Според въззивницата срокът за налагане на дисциплинарното наказание е започнал да тече от поранна дата- 10.02.2023 г. и към момента на връчване на заповедта за уволнение е бил изтекъл. Оспорени са и изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че въззивницата е извършила описаните в заповедта за уволнение нарушения, като се излагат подробни доводи за тяхната недоказаност в хода на производството. По тези съображения въззивницата Г. настоява за отмяна на решението на първоинстанционния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и за постановяване на ново решение от въззивния съд по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Заявена е претенция за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна- община Болярово, представлявана от кмета Х.Х., чрез пълномощника адв. Ж. К., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба по подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от процесуалният представител- пълномощник на въззивницата.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си в съдебнсо заседание оспова въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ямболският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК Пред първоинстанционния Елховски районен съд производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Г. от гр.*****, против община Болярово, представлявана от кмета Х. Х., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ- за отмяна като незаконно на дисциплинарното уволение на ищцата, извършено със Заповед № РД- 5- 240 от 10.04.2023 г. на кмета на община Болярово и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“– с.Малко Шарково.

В исковата си молба ищцата е изложила, че е работила в ДПЛУИ– с.Малко Шарково от 2001 г. до 18.04.2023 г. на длъжността „Директор“. На 18.04.2023 г. й била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", която подписала с възражение, че „не е съгласна". Преди налагане на дисциплинарното наказание- на 29.03.2023 г. от ищцата били поискани писмени обяснения и тя дала такива на 04.04.2023 г.

Ищцата е оспорила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна на процесуално основание, като е поддържала, че при издаването й са 2 нарушени императивните изисквания на чл.195 от КТ относно индивидуализацията на наказаното лице, липсата на конкретно правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, нарушение на чл.128а, ал.3 от КТ– липса на прекратяване на трудовото праоотношение, немотивираност на уволнителната заповед, поради бланкетно посочване на нарушенията и липса на конкретика, несъответствие между описанието на нарушенията в констативните протоколи и оспорената заповед. Ищцата е твърдяла, че в искането до нея за писмени обяснения са посочени нарушения по длъжностна характеристика, която не е била актуална към този момент, както и е бил посочен период на извършване на нарушенията, който не е идентичен с този, посочен в заповедта за уволнение. Оспорен е като неправилен и посочения в заповедта периода на извършване на проверката.

Заповедта за уволнение е оспорена от ищцата и като материално незаконосъобразна. Ищцата е поддържала, че посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина не са тежки, не са извършени умишлено, в резултат на което наложеното наказание се явява несъразмерно тежко с нарушенията. Според твърденията на ищцата, работодателят не е спазил срока на налагане на дисциплинарното наказание, като неправилно е приел, че срокът започва да тече от внасяне на докладната записка от заместник кмета на обищината. Посочила е, че работодателят е узнал за нарушенията с внасяне на протокола от 10.02.2023 г. и от тази дата е започнал да тече 2месечния срок за налагане на наказание. Според ищцата, в случая не е налице системност на нарушенията на трудовата дисциплина, както е било прието в оспорената заповед, тъй като посочените в последната две предходни нарушения, за които е била наказана, са погасени по давност на основание чл.197 от КТ, поради изтичането на една година от налагането на наказанията. По отношение на всяко едно от нарушенията, за които е наказана, ищцата е поддържала, че са погасени по давност, както и че са описани бланкетно, в резултат на което е била възпрепятствана да разбере в какво се изразява нарушението, а нарушението по т.2 от заповедта е оспорила и като неизвършено.

С отговора на исковата молба ответникът- община Болярово е оспорил предявените искове като неоснователни. Поддържал е доводи за законосъобразност и обоснованост на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание. Оспорил е доводите на ищцата за процесуална незаконоъобразност на заповедта за уволнение, като е поддържал, че същата отговаря на императивните изисквания на КТ относно съдържание и е мотивирана, като при издаване на заповедта е съобразена действащата към момента на прекратяване на ТПО длъжностна характеристика на ищцата. Според ответника, дисциплинарното наказание е наложено в предвидените от КТ срокове, като се поддържа, че срокът по чл.194, ал.1 от КТ е започнал да тече от 29.03.2023 г.- датата на която работодателя е бил уведомен за всички констатирани нарушения в тяхната последователност и повтаряемост. В писмения си отговор ответникът е поддържал и доводи за материална законосъобразност на обжалваната заповед, твърдейки, че посочените в същата дисциплинарна нарушения са извършени от ищацата в посочения в заповедта период, по посочения начин и в условията на системност по смисъла на закона и съдебната практика, с твърдения, че наложените на ищцата предходни дисциплинарти наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ не са обосновали извода на работодателя за наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не страда от сочените от ищцата пороци, тъй като при издаването й не са нарушени императивните разпоредби на КТ- заповедта е мотивирана, съдържа задължителните законови реквизити, в същата са описани отделните дисциплинарни нарушения, включени във фактическия състав на „системни нарушения на трудовата дисциплина“, които са описани ясно и в хронологична последователност като бездействия от страна на ищцата, не са налице несъответствия между заповедта и протоколите за резултатите от извършените проверки. Съдът е приел, че всяко от 3 нарушенията е описано в заповедта за уволнение с неговите обективни и субективни признаци, период на извършване, посочени са законовите разпоредби, които са нарушени, като и са посочени неизпълнените от ищцата задължения по длъжностната характеристика.

Първоинстанционният съд не е възприел доводите на ищцата, че към датата на връчване на заповедта за уволнение е изтекла давността по чл.194, ал.1 от КТ. За да достигне до този правен извод съдът, позовавйки се на цитираната в решението съдебна практика на ВКС, съдът е приел, че субектът на дисциплинарната власт е узнал за нарушенията на трудовата дисциплина, изпълващи фактическия състав на „системно нарушение на трудовата дисциплина“ за процесните периоди от време, въз основа на докладна записка от 29.03.2023 г. на заместник- кмета на община Болярово и това е датата, от която се поставя началото на двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ, който към датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата- 18.04.2023 г. не е изтекъл. Районният съд, след извършен анализ на доказателтвата по делото, като е разгледал всяко едно от описаните в уволнителната заповед нарушения, е приел, че обжалваната заповед е и материално- правно законосъобразна, тъй като по делото е доказано, че посочените в нея нарушения на трудовата дисциплина са извършени от ищцата в условията на системност, като в обжалваното решение са изложени подробни мотиви относно наличието на предпоставките по чл.187, ал.1, т.3 от КТ- неизпълнение на възложената работа като конкретни действия/бездействия, с които се нарушават 8 задължения на ищцата по длъжностната й характеристика (т.1, т.2, т.5, т.8, т.10, т. 13 и т.14) и по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, извършени в рамките на 1 година, за които няма налагано преди това дисциплинарно наказание. Съдът е изложил мотиви и относно тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, като е приел, че при определяне на вида на наказанието работодателят е направил правилна преценка на критериите, посочени в разпоредбата на чл. 190 от КТ. По отношение на наложените на ищцата предходни дисциплинарни наказания, съдът е приел, че същите, макар и да са отразени в заповедта за уволнение, не са обусловили извода на работодателя за наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина.