Определение № 564 от 03.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Варна, 03.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. М. като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000443 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивнa жалба, подадена от ищеца В. Е. М. чрез адвокат Д. К. срещу решение № 53/16.06.2025 година по търг. дело № 147/2024 година на ДОС, с което са отхвърлени заявени кумулативни претенции на ищцата за прогласяване нищожност поради противоречие с добрите нравни на следните договори за покупко-продажба на селскостопанска техника с ответника „Стронг Къмпани 2018“ ЕООД:

1. Договор от 31.07.2020г., с който В. М., в качеството си на продавач, е продала на „СТРОНГ КЪМПАНИ 2018“ ЕООД, в качеството му на купувач, собствените си движими вещи, а именно: Колесен трактор ****************, рама № **********, двигател № **********, с рег. № ********, за сумата от 10 500 лева без включен ДДС, както и Телескопичен товарач *************************, с рег. № ********, рама № *************, двигател № *********, също за сумата от 10 500 лева без включен ДДС. За продажбата е сключен писмен договор между страните, както и издадена фактура № 0000000316/31.07.2021г. на обща стойност 25 200 лева.

2. Договор за покупко-продажба от 12.02.2020г., обективиран във фактура № 0000000313/12.02.2020г. на стойност 43200 лева с ДДС, с който В.

М. продава на ответното дружество

Адаптер за царевица

******************* за сумата от 36 000 лева без ДДС.

1

3. Договор за покупко-продажба от 01.02.2021г., обективиран във фактура № 0000000321/01.02.2021г. на стойност 7080 лева с ДДС, с който В.

М. продала на ответното дружество свои движими вещи, а именно:

Продълбочител ***********, рама № ****, рег. № *********, за сумата от 1000 лева без ДДС; Навесен обръщателен плуг ***********************, рама № *******, рег. № *********, за сумата от 2000 лева без ДДС, ********************** за сумата от 700 лева без ДДС; Култиватор *****************************, рама № ****, рег. № *********, за сумата от 700 лева без ДДС и Култиватор ********************, рама № *******, рег. № *********, за сумата от 1500 лева без ДДС.

4. Договор за покупко-продажба от 05.07.2019г., обективиран във фактура № 0000000298/05.07.2019г. на стойност 19800 лева с ДДС, с който В.

М. продала на ответното дружество собствените си движими вещи, както следва: Косачка за лавандула *******, рама ****, рег. № *******, за сумата от 1500 лева без ДДС и Зърнокомбайн ****************, рама № *********, двигател № *****************, рег. № ********, за сумата от 15000 лева без ДДС.

5. Договор за покупко-продажба от 30.08.2019г., обективиран във фактура № 0000000304/30.08.2019г. на стойност 1200 лева с ДДС, с който В.

М. продала на ответното дружество Машина за лавандула ***********, 2016г., за сумата от 1000 лева без ДДС.

6. Договор за покупко-продажба от 30.08.2019г., за който е издадена фактура № 0000000302/30.08.2019г. на стойност 7320 лева с ДДС, с който В.

М. продала на ответното дружество Резервоар дизел SAVI, модел GIAN, вместимост 9т., колонка SAVI BOX, дигитален нивомер OCIO, влагоабсорбиращ филтър, маркуч за дизел 8м. SN106/2017, за сумата от 6100 лева без ДДС.

7. Договор за покупко-продажба от 30.05.2019г., за който е издадена фактура № 0000000303/30.05.2019г. за сумата от 18744 лева с ДДС, с който В.

М. продала на ответното дружество две свои движими вещи, а именно:

Машина за лавандула МПЛ *********** зав. № 82, реф. № 140274 от 05.2018г. за сумата от 13650 лева и Вила за силаж ****** за сумата от 1970 лева.

8. Договор за покупко-продажба от 14.01.2019г., с който В. М. продала на 2 ответното дружество собствената си Зърносушилня **********, модел ***********, сер. № ***** за сумата от 2000 лева без ДДС, като продажбата е обективирана във фактура № 0000000289/14.01.2019 годинана стойност 2400 лева с ДДС и

9. Договор за покупко-продажба от 19.02.2020г., с който В. М. продала на ответното дружество Приспособление за слънчоглед за сумата от 4600 лева без ДДС, като му издала фактура № ********** от същата дата на стойност 5520 лева с ДДС.

Във въззивната жалба са наведени основания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че първата инстанция е изследвала формално, без необходимия задълбочен анализ, действителното съдържание на постигнатите съглашения. Твърди се също така липса на мотиви при обсъждането досежно приложението на чл. 26 ЗЗД, както и произнасяне в нарушение на задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2020 година на ВКС, свързано със служебната ангажираност на съда при решаване на правния спор да следи за нищожност на правните сделки. Не се оспорва възникналата облигационна връзка по процесните съглашения. Във въззивната жалба се съдържа оплакването, че в мотивите на обжалваното съдебно решение са останали необсъдени доводите на страната по приложението на чл. 26, ал. 1 предложение 3 ЗЗД, свързани с обстоятелства при договарянето, твърдяно като постигнато в противоречие на добрите нравни. Конкретна противоправност на съглашенията се визира в липса на еквивалентност на престациите; лична зависимост и злоупотреба с доверие; липса на икономическа логика и реална стопанска цел, за които се сочи, че са основания по смисъла и приложното поле на чл. 26, ал. 1 предложение 3 ЗЗД.

Твърди се, че сделките са симулативни или направени в условията на крайна нужда, емоционална обвързаност и икономическа принуда. Този факт се обяснява с обстоятелството, че ищцата е съжителствала с управителя на дружеството ответник, който използвал емоционалната връзка помежду тях и се е възползвал от липсата на професионален опит у ищцата. Твърди се, че продажбите са фиктивни, тъй като ищцата не е получила адекватна цена за разпоредената стопанска техника. Във въззивната жалба се позовава на данни от изготвена частна оценителна експертиза на техниката, от която се извежда довод и твърдение за непълно и едностранчиво заключение по допусната съдебна експертиза пред първата инстанция. С оглед на всичко това, във 3 въззивната жалба се съдържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожност на постигнатите съглашения. Претендират се сторените разноски от страната. Правят се искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна не се е възползвала от правото на писмен отговор. Такъв, независимо от посоченото в разпореждане № 808 / 19.09.2025г. по т.д. 147/24г. по описа на ОС – Добрич / стр.22 от първоинстанционното дело/ няма приложен, както към книжното досие на делото, така и в неговия електронен вариант.

По доказателствените искания на въззивника:

Във въззивната жалба е отправено доказателствено искане за допускането на повторна съдебно-оценителна експертиза. Искането е аргументирно с позицията на страната за осъществено разпореждане с процесната селскостопанска техника на цени силно занижени от действителната пазарна цена на всяка от машините и с наведеното основание за нищожност сделките при явно неизгодни условия за страната. В това се състои и основния спорен момент между страните.

Съгласно разясненията дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, също и експертиза. На по-голямо основание, щом делото е останало неизяснено от фактическа страна и има оплакване за това, въззивният съд следва да допусне изслушването на експертиза, своевременно поискана от страната (Решение № 178/19.03.2024 г. по гр. д. № 1910/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.).

В настоящата хипотеза пред първата инстанция е допусната оценителна експертиза за установяване пазарната стойност на всеки отделен предмет на договорите за покупко-продажба към момента на постигнато съгласие между страните. Вещото лице е представило два варианта на експертизата, като е използвало метода на пазарните аналози. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, същото разяснява как вторият метод се базира на същите 4 данни, които се извличат от наличната информация. Твърди, че отликата в пазарните стойности идва от различни коефициенти, използвани при двата варианта на експертизата за амортизация и за инфлация на актива. Видно от експертизите, в едната се прави корекция в алгоритъма на формулата за определяне на пазарната стойност, като в първия вариант се ползва компонента от 15,1 %, представляваща средногодишна инфлация за периода от 2021 година до 2025 година, изчислена на база минимална работна заплата, а при втория вариант се ползва компонента от 5 % годишна амортизация на селскостопански машини. Това дава отражение във формулата, която е използвал експерта за определяне пазарната стойност на активите към процесния момент. Както заявява в съдебно заседание, по първия вариант цената, сбора от пазарните стойности на всички машини е около 150 000 лева, а по втория вариант е двойно повече - 309 000 лева, без ДДС.

В мотивите си досежно кой от двата варианта кредитира, първата инстанция лаконично е извела, че използваната при Вариант 2 от заключението формула не следва да бъде прилагана, тъй като чрез нея се променя съществено ползвания метод на пазарните аналози по несъвместим с него начин. Предвид голямата отлика в крайните заключения по двата варианта на експертизата, фактът относно действителната пазарна цена на разпоредените активи към момента на правното действие е останал неизяснен по изискуемия безспорен и категоричен начин.

Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. В настоящата хипотеза според настоящата въззивна инстанция въпросът по приложението на съответните коригиращи компоненти при изготвянето на експертизата е останал неизяснен. Неясна е и голямата разлика в пазарните стойности според двата варианта на експертизата. С оглед на изложеното и съобразявайки разясненията дадени в ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция намира искането за повторна експертиза за допустимо и необходимо. Вещото лице след запознаване с материалите по делото, следва да даде отговор на поставените в исковата молба и въззивната жалба въпроси и определи действителната пазарна стойност на разпоредените активи към момента на извършване на процесните сделки.

5

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, от надлежно упълномощен процесуален представител, отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Въззивната жалба е отправена към решението в неговата цялост.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА въззивнa жалба подадена от ищеца В. Е. М., представлявана от адвокат Д. К. срещу решение № 53/16.06.2025 година по търг. дело № 147/2024 година на ДОС, с което са отхвърлени заявени кумулативни претенции на ищцата за прогласяване нищожност поради противоречие с добрите нравни на описаните в настоящото определение договори за покупкопродажба на селскостопанска техника с ответника „Стронг Къмпани 2018“ ЕООД.

ДОПУСКА повторна съдебно-оценителна експертиза с вещо лице Л.И.В., магистър „ИОВТ“ по вътрешна търговия, оценител на машини и съоръжения от одобрен списък на вещи лица към Окръжен съд – Варна, който след запознаване с материалите по делото, да даде заключение за действителната пазарна стойност на процесните активи – движими вещи, към момента на тяхното разпореждане.