Решение № 156 от 13.06.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. М., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Т. Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20231600500333 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 294, във връзка с чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Настоящото въззивно производство е второ по ред и е образувано след постановяване на Решение № 50059 от 18.09.2023 г. по к. гр. д. № 1803/2022 г. на ВКС, гражданска колегия, второ отделение, с което е отменено Решение № 24 от 01.02.2022 г. по в. гр. д. № 156/2021 г. на Окръжен съд-гр. М. и делото е върнато за повторно разглеждане, от друг състав на същия съд, като въззивен, с дадени задължителни за изпълнение указания отнасящи се до частта, с която е потвърдено Решение № 10 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1714/2014 г. на Районен съд-гр. Л., 3-ти състав, за допускане на съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр.

В., общИ. В., област М.: нива от 53,961 дка, съставляваща имот № *** по картата на землището, нива от 1,603 дка, съставляваща имот № *** по картата на землището и нива от 1,237 дка, имот № *** по картата на землището, между съделителите като наследници на общия наследодател Т.Р..

Производството пред окръжния съд е образувано въз основа на две въззивни жалби.

1

Подадена е въззивна жалба с вх. № 1778 от 10.02.2020 г. (л. 2, 3 въззивното дело) о т Т. Н. К. срещу Решение № 10 от 13.01.2020 г ., постановено по гр. д. № 1714/2014 г., по описа на Районен съд-гр. Л., 3 -ти състав, в частта, с която в делбата е допуснат имот- земеделска земя, находящ се в землището на гр. В., област М., представляваща нива с площ от 53,961 дка, съставляваща имот № ***.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че към момента на издаване на основанието послужило за включване в делбата на посочения имот-Решение № 378А/12.09.1995 г. на Поземлена комисия-гр. В., лицето Т.Р. вече не е негов собственик. Позовава се на Нотариален акт № 77, том II, нот. дело № 473/1958 г., от който счита, че се установявало извършена преди това продажба, по която купувач бил неговият син И.Р..

С оглед на изложеното жалбоподателката прави искане на основание чл.

17, ал. 2 от ГПК да се признае недействителността на Решение № 378А/12.09.1995 г. на Поземлена комисия-гр. В., в частта, с която Т.Р. е признат за собственик на нива от 53,961 дка. Моли посоченият във въззивната жалба имот да бъде изключен от делбените имоти.

Подадена е въззивна жалба с вх. № 2005 от 12.02.2020 г. (л. 51 въззивното дело) от И. Б. Л., срещу Решение № 10 от 13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1714/2014 г., по описа на Районен съд-гр. Л., 3 -ти състав, в частта, с която е допусната делба по отношение на следните имоти, находящи се в землището на гр. В., област М.: нива от 53,961 дка, нива от 1,603 дка и нива от 1,237 дка.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, а от там и в противоречие със закона.

Счита се, че по делото са представени доказателства, че за по-голяма част от имотите, по отношение на които е допусната делба, е налице влязло в сила решение на Общинска служба по земеделие-гр. В., с което са възстановени не на наследниците на Т.Р., а на наследниците на И.Р.. Позовава се на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която за имотите предмет на делбата имало издадени две решения на органа по възстановяване на правата на собственост и че посочените три земеделски земи, предмет на съдебната делба, не са на наследниците на Т.Р., а на наследниците на И.Р..

2

Въз основа на изложеното жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено или отменено в частта, с която е допусната делба по отношение на посочените във въззивната жалба имоти.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни не са подали отговори на въззивните жалби и не са изразили становища .

Настоящият въззивен състав, при повторното разглеждане на делото, намира, че въззивните жалби са подадени в законоустановения по чл. 259, ал.

1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирани страни, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими за разглеждане. Същите отговарят на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което са редовни.

В проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явява въззивницата Т. К.. Въззивникът И. Л. не се явява лично, а вместо него участие взема процесуалният му представител адвокат В., който поддържа въззивната жалба. Явява се въззиваемият Я. Б. лично и с адвокат Д., които молят първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират за присъждане на направените разноски.

Останалите въззиваеми не се явяват.

Окръжен съд-гр. М., като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото в двете съдебни инстанции, становищата на страните, при така определения от въззивните жалби предмет на делото и задължителните указания, дадени в решението на ВКС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Особеното исково производство, по реда на чл. 341-355 от ГПК, по разгледания от Районен съд-гр. Л. гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба, подадена от Я. Т. Б., действащ чрез процесуалния си представител адвокат КалИ. Г.а. С нея е предявен първоначално и последващо пасивно субективно съединен конститутивен иск по чл. 124, ал.

3 от ГПК, с правно основание чл. 34 от ЗС (actio familiae erciscumdae) за допускане и извършване на съдебна делба на подробно индивидуализираните, в нейната обстоятелствена част, общо седем съсобствени недвижими имота.

С първоинстанционното съдебно решение № 10 от 13.01.2020 г., 3 постановено по гр. д. № 1714/2014 г., Районен съд-гр. Л., 3 -ти състав (л.

463-465 от първоинстанционното дело), допуска извършване на делба по отношение на всички седем недвижими имота, посочени в исковата молба, находящи се в землището на гр. В., област М., приемайки, че произхождат от Т.Р., почИ.л на 27.02.1969 г.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в обжалваните му части е допустимо. Изложените във въззивните жалби доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части въззивният съд намира за основателни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбите и формулираните петитуми намира, че спорен пред Окръжен съд-гр. М. е въпросът следва ли да бъдат допуснати до съдебна делба следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. В., общИ. В., област М., местността „Г.“: нива от 53,961 дка, съставляваща имот № *** по картата на землището, нива от 1,603 дка, съставляваща имот № *** по картата на землището и нива от 1,237 дка, съставляваща имот № *** по картата на землището, между съделителите като наследници на общия наследодател Т.Р..

Страните (първоначалните наследници и конституираните впоследствие такива в хода на процеса, поради настъпила смърт на някои от страните) са наследници на общия наследодател Т.Р.. Същият видно от Удостоверение за наследници (л. 91-93 от първоинстанционното дело за делба) е почИ.л на 27.02.1969 г., за което е съставен Акт за смърт № 0004 от 28.02.1969 г.

От фактическа страна по делото се установява, че през 1958 г. Т.Р. е бил собственик по комасационна имотна ведомост № 2229, на комасиран парцел III, квартал 221, нива с квадратура 53,961 дка в местността „Ш.“ и пет некомасирани имота, общо 60,112 дка, видно от изложеното в обстоятелствената част на заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза. Тези имоти , с изключение на гора от 2,035 дка, са заменени, като срещу тях на Т.Р. са дадени нива от 30,000 дка, в местността „Г.“, нива от 28,300 дка, в същата местност, лозе от 1,200 дка и зеленчукова 4 градИ. от 200 кв. м-общо 59,700 дка. Последното се установява от Удостоверение, издадено на 30.04.1958 г., от Изпълнителния комитет при Народния съвет, с. В. (л. 96 от първоинстанционното дело за делба).

На 08.05.1958 г. Т.Р. е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на своя син И.Р., правото на собственост върху дворно място, ведно с построените в него къща, плевня, кош, хамбар и два броя ниви-нива с площ 30,000 дка в землището на с. В., местността „Г.“ и нива с площ 28,300 дка в землището на с. В., местността „Г.“ , видно от приложения Нотариален акт № 77/1958 г., том II, нот. д. 473/1958 г. (л. 95, 100 от първоинстанционното дело за делба).

По отношение на спорните по делото имоти се установява, че до Поземлена комисия-гр. В. от едно и също лице са подадени две заявления , с които е поискано те да бъдат възстановени на различни лица, в резултат на което са образувани две реституционни преписки.

На 22.01.1992 г. И.Р. е подал до Поземлена комисия-гр. В. заявление с вх. № 2319, въз основа на което е образувана преписка под същия номер, с искане да му бъде възстановена собствеността върху негова земеделска земя: нива от 30,000 дка и нива от 28,300 дка, всичко с обща площ от 58,300 дка. Към това заявление е приложена декларация и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. II, нот. д. № 473/08.05.1958 г.

На 04.06.1992 г. отново И.Р. е подал до Поземлена комисия-гр. В. заявление с вх. № 9123, въз основа на което е образувана преписка под същия номер, с искане собствеността върху спорните по делото имоти да бъде възстановена на наследниците на Т.Р..

На 26.01.1993 г., по образуваната преписка по заявление № 9123 от 04.06.1992 г., Поземлена комисия-гр. В. е постановила Решение № 23, с което на наследниците на Т.Р. са признати за възстановяване 7 броя имота в землището на гр. В., подробно посочени в диспозитива му.

На 26.02.1993 г., Поземлена комисия-гр. В., по преписка по заявление с вх. № 2319 от 22.01.1992 г. подадено от И.Р. за възстановяване правото на собственост на И.Р., е постановила Решение № 34 (л. 104, 105 от първоинстанционното дело за делба), с което е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 30,000 дка и нива от 28,300 дка, тъй като имотите са 5 вече признати по преписка с вх. № 9123 на наследниците на Т.Р..

На 12.09.1995 г. Поземлена комисия-гр. В. е постановила Решение № 378А (л. 7, 8 от първоинстанционното дело за делба), по преписка по заявление № 9123/04.06.1992 г., с което видно от диспозитива му, в т. 2, 3 и 4 от него, са възстановени в полза на наследниците на Т.Р. , признатите вече за възстановени, имоти в полза на наследниците на Т.Р. , сред които и спорните 53,961 дка, съставляваща имот № ***, нива от 1,603 дка, съставляваща имот № *** и нива от 1,237 дка, съставляваща имот № ***, по картата на землището на с. В., местността „Г.“. За спорните имоти са издадени съответните скици, които са приложени по делото: скица с № *** (л. 9 от първоинстанционното дело за делба), скица с № *** (л. 12 от първоинстанционното дело за делба) и скица с № *** (л. 13 от първоинстанционното дело за делба). Извършен е въвод във владение в присъствието на И.Р., който е положил подпис в протокола. По делото са приложени три протокола за въвод във владение на възстановените с това решение имоти от 14.06.1999 г. (л. 449 от първоинстанционното дело за делба), 10.08.1999 г. (л. 450 от първоинстанционното дело за делба) и 27.06.2000 г. (л. 451 от първоинстанционното дело за делба).

С Решение № 297 от 15.10.2015 г . (л. 221-223 от първоинстанционното дело за делба), постановено по гр. д. № 64/2015 г., по описа на Районен съдгр. Л., влязло в сила на 05.11.2015 г., Решение № 34/26.02.1993 г. на Поземлена комисия-гр. В. е обявено за нищожно, поради това, че е налице нарушаване на изискването за форма, тъй като решението не е подписано от председателя на състава и от секретаря на Поземлената комисия, а подпис е положил само един от членовете на комисията. Със същото преписката е върната на Общинска служба по земеделие-гр. В. за ново разглеждане и решаване. В резултат на това на 14.03.2016 г., Общинска служба по земеделие-гр. В., постановява Решение