Определение № 8239 от 22.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8239 гр. София, 22.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело № 20231110108523 по описа за 2023 година

Производството е образувано по пряк иск на увреден от деликт, спрямо който е отговорен застрахован деликвент, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно основание чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането , предявен от Н. К. И. с ЕГН**********, живееща в гр. София на ул. „DХIII“ №42, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в *** чрез пълномощника адвокат А. Х. Г. против З. А. Д. „Д.Б.: Ж. И З.“ с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителните директори Т.Д.Т. и Р.В.М.. Исковете подлежат на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

Страните правят искания съдът да изиска служебно прокурорска преписка от Софийската окръжна прокуратура и досъдебно производство от Столична дирекция на вътрешните работи по реда на чл. 186, изречение II, предложение I. Според изречение I от същата разпоредба обаче, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Изречение II урежда две възможни хипотези, в случай, че някоя от страните не разполага с официален документ или удостоверение и е необходимо да се снабди с такива от съответното учреждение: съдът може да ги изиска от учреждението или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях.

От граматическото тълкуване на разпоредбата (използван е глаголът „може“) настоящият съдебен състав стига до извода, че съдът има задължението да упражни едно от двете правомощия, които му дава чл. 186, изречение II от Гражданския процесуален кодекс, но изборът кое от тях да предпочете зависи изцяло и единствено от преценката му. В настоящият случай съдът приема за целесъобразно да снабди страните с удостоверения, въз основа на които те да изискат от посочените в исковата молба и в отговора учреждения издаване на официални документи или удостоверения.

Следва да се има предвид още, че според последното изречение на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го 1 изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а не на насрещната страна или на трето за спора лице. Поради горното страните следва да бъдат предупредени, че са длъжни да получат от учрежденията издадените документи и да ги представят в съда най-късно в първото открито заседание по делото или да представят в същия срок доказателства, че въпреки положената грижа представянето на документите в срок е невъзможно.

В противен случай съдът ще изключи документите, за които са издадени съдебните удостоверения, от доказателствата по делото.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 22. VІІ. 2023 година, е постъпил такъв от ответната страна.

Ответникът прави искане да бъде допуснато привличането като трето лице на Б.К.П. с ЕГН**********, живеещ в ***. Изложени са твърдения, че д.то може да предяви срещу водача на застрахования автомобил иск по чл. 500 от Кодекса за застраховането.

Според чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага, с отговора на исковата молба. Кое лице може да встъпи, за да помага, е видно от чл. 218 от същия кодекс. Според посочената разпоредба, трето лице може да встъпи в делото за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Тъй като искането за привличане на трето лице е направено още с отговора на исковата молба, съдът счита, че то е навременно. Макар че решението по настоящото дело няма по изключение да се разпростре и върху третото лице, ако то е неблагоприятно за ответника, той би могъл да предяви против него иск по чл. 500 от Кодекса за застраховането. Следователно, интерес от привличането на третото лице – помагач съществува.

Ответникът прави искане третото лице да бъде призован, за да даде обяснения по реда на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс. При запознаване с молбата обаче, съдът установи, че поставените въпроси подсказват отговора и изискват третото лице помагач да потвърди твърденията на ответната страна. Ето защо съдът намира, че следва да отхвърли искането.

След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.

Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 157 от същия кодекс, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1. ПРИЗНАВА, че ищцата няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото.

2. Разноските по производството ДА СЕ ПЛАТЯТ от сумите, предвидени от бюджета на съда.

3. ДОПУСКА привличането на Б.К.П. с ЕГН**********, живеещ в ***, като трето лицепомагач на ответника.

4. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ще се произнесе по искането за спиране на производството след събиране на допуснатите доказателства.

5. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:

2

Ищецът твърди, че на 07. VIIІ. 2022 година в 16 34 часа в *** третото лице - помагач управлява лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с регистрационен №***, собственост на К.П.Т. с ЕГН***, живеещ в ***, по *** с посока на движение от *** към ***. По същото време ищцата и други пешеходки пресичат улицата пред №18. Третото лице се движи по улицата без да пропусне преминаващите пешеходки и така виновно причинява пътнотранспортно произшествие.

Ищцата поддържа, че в следствие на произшествието били причинени нематериални щети: преживяла силна уплаха и изпитвала болка и страдание за продължителен период от време, а направила и разноски за лечение.

Ищцата поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие причинителят на вредата имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Последният обаче не платил на ищцата з. обезщетение.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищцата следните суми:

36.00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 30. ХІІ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата;

12 000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания; законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 30. ХІІ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата. направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че между него и собственика на управлявания от причинителя на вредата автомобил е бил сключен застрахователен договор към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Ответникът поддържа обаче, че водачът на застрахования от него автомобил не е виновен за настъпване на произшествието. Ищцата претърпяла телесно увреждане от друго събитие. Процесното произшествие настъпило по вина на ищцата, която пресякла внезапно пътното платно. Въз основа на горното ответникът излага становище, че е налице съпричиняване на настъпилите вреди. Размерът на търсените вреди бил прекомерно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

6. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:

В тежест на ищцата е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: настъпването на пътнотранспортно произшествие на посочената в исковата молба дата и по описания в същата молба начин; виновното противоправно поведение на водача на застрахования от ответника автомобил, довело до настъпване на произшествието; настъпването на имуществени и неимуществени вреди в посочения в исковата молба размер; наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на застрахования от ответника автомобил, настъпването на произшествието и на описаните в исковата молба вреди;

3 наличието на валидно з. правоотношение между собственика на моторното превозно средство, управлявано от причинителя на произшествието, и ответника към датата на пътнотранспортното произшествие; отправянето на писмена застрахователна претенция към застрахователя по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането; отказът на застрахователя да плати обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си, включително поведението на ищцата, допринесло за настъпване на пътнотранспортното произшествие и вредоносния резултат – внезапно пресичане на пътното платно.

7. ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.

8. На основание чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да представи намиращи се у него документи, посочени в исковата молба – преписка по щета в нейната цялост, както и застрахователна полица. На основание втората алинея от същата разпоредба, ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ще преценява непредставянето на документите съгласно чл. 161 от Гражданския процесуален кодекс и с оглед на обстоятелствата по делото ще може да приеме за доказани фактите, относно които са създадени пречки за събиране на допуснати доказателства.

9. ОТХВЪРЛЯ направеното от ищцата искане съдът да се снабди служебно с преписи от официални документи и с удостоверения по реда на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс.

10. На ищцата ДА СЕ ИЗДАДЕ НЕЗАБАВНО съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди от Софийската окръжна прокуратура с преписи от официални документи, и ДА СЕ ОСТАВИ на разположение в деловодството на съда, като във връзка с горното:

ПРЕДУПРЕЖДАВА ИЩЦАТА, ЧЕ:

УДОСТОВЕРЕНИЕТО Е ИЗДАДЕНО И ОСТАВЕНО НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ В

ДЕЛОВОДСТВОТО НА СЪДА. за задължението лично най-късно в първото открито съдебно заседание да представи документите, за които е издадено съдебно удостоверение, или да представи доказателства за обстоятелствата, които са попречили да ги представи в срок, макар да е положила необходимата грижа за това. че изпращането на съдебното удостоверение на учреждението няма да се приеме от съда за достатъчна грижа за получаване на документите, за които е издадено удостоверението, дори заедно с него на учреждението да е изпратено и искане за служебно изпращане на документите на ищцата или на съда. че ако не изпълни горното разпореждане в срок, съдът ще приеме, че събирането на документите, за които е издадено съдебно удостоверение, е съмнително или представлява особена трудност и делото ще се гледа без тях по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

11. ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане съдът да призове третото лице – помагач, за да даде обяснения по реда на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс.

12. ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане съдът да се снабди служебно с преписи от официални документи и с удостоверения по реда на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс.

13. На ответника ДА СЕ ИЗДАДАТ НЕЗАБАВНО поисканото с отговора на исковата молба съдебни удостоверения и ДА СЕ ОСТАВЯТ на разположение в деловодството на съда, като 4 във връзка с горното:

ПРЕДУПРЕЖДАВА ОТВЕТНИКА, ЧЕ УДОСТОВЕРЕНИЯТА СА ИЗДАДЕНИ И

ОСТАВЕНИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ В ДЕЛОВОДСТВОТО НА СЪДА.

ПРЕДУПРЕЖДАВА всяко от учрежденията, до които са адресирани съдебните удостоверения: за задължението да издаде исканите официални документи в едноседмичен срок от получаването на удостоверението или в същия срок да обясни причините за неиздаването им. че ако не издаде документите в посочения срок, съдът ще наложи глоба на основание чл. 89, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.