Решение № 741 от 21.07.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 4224/2022
- Вид
- Решение № 741
- Подписан
- 21.07.2023
- В сила
- 02.11.2023
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 741 гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20222120204224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. И. Г., ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното преписката писмо се излага, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Счита за доказани нарушението и вината на жалбоподателя. Поддържа, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което електронния фиш като законосъобразен да бъде потвърден.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.06.2022г. в 14:42 часа, в гр.Бургас от кв. „П.к.“ в посока кв. „В.“, при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч. с пътен знак В-26, 1 моторно превозно средство – л.а. „Мерцедес Ц220“, рег.№ ******** е бил управляван със скорост 62 км/ч., като превишението над разрешената скорост е 12 км/ч. Скоростта е била установена и заснета с автоматизирано техническо средство. При измерване на скоростта е била отчетен толеранс от -3%. След извършена справка се установило, че автомобилът е собственост на жалбоподателя. След връчване на фиша в законния срок не е постъпила декларация по чл.188 ЗДвП или копие на СУМПС на лицето управлявало автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Неоснователно е възражението, че електронният фиш е бил издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За конкретното нарушение законодателят е регламентирал в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП фиксиран размер на наказанието от 50 лева предвид превишените километри, като съдът не споделя, че се касае за хипотеза на предвидено наказание до 50 лева. Т.е. ако бъде установено по безспорен начин, че автомобил е управляван с превишена скорост в населено място от 11 до 20 км/ч, наказанието неминуемо е 50 лева. Не се предвижда налагане на наказание под 50 лева. В тази връзка съдът не споделя възражението, че за процесното нарушение неправилно е бил издаден електронен фиш. Видно от съдържанието на нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR1M644, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на 2 разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че на 04.06.2022г. в 14:42 часа, в гр.Бургас от кв. „П.к.“ в посока кв. „В.“, при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч. с пътен знак В-26, моторно превозно средство – л.а. „Мерцедес Ц220“, рег.№ ******** е бил управляван със скорост 62 км/ч., като превишението над разрешената скорост е 12 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол.
От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 15) се установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение в гр. Бургас по ПП I-6, км.494+910 до магазин „Е.Б.“, като в протокола е посочена и посоката на контрол на средството, а именно в посока от кв. „П.к.“ към кв. „В.“. Техническото средство е било поставено в служебен автомобил на сектор „ПП“ с рег. № *******. Видно от протокола за използване на автоматизирано технческо средство (л.15 от делото) се установява, че на процесния участък е бил поставен пътен знак, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС В-26, като ограничението е било до 50 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за движение на автомобилите до 50 км/ч с пътен знак В-26, който е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за контрол (1200 метра), което е позволявало да бъде възприет от водачите, които да съобразят скоростта на движение на автомобилите съгласно въведеното ограничение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От данните по делото не се установява жалбоподателят да е подал декларация по чл. 188 ЗДвП.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 50 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 12 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 11 до 20 км/ч в населено място - глоба 50 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат 3 постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш e законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на К. И. Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4