Решение № 18950 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18950 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110149298 по описа за 2025 година

Производството Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу „Донкост транс“ ООД, М. А. П. и К. К. П..

Ищецът твърди, че на 14.02.2018г. между ищеца, в качеството на кредитор, и „Донкост транс“ ООД, в качеството на кредитополучател, и М. П. и К. П., в качеството на съдлъжници, бил сключен договор за банков кредит № ******, въз основа на който бил предоставен кредитен лимит от 5000лв., който можел да се използва чрез кредитна карта. На 21.03.2025г. кредитополучателят преустановил плащането на дължимите вноски и изпаднал в забава, което породило правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.

С оглед изложеното, моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно следните суми:

- 4611,33лв. – главница за периода 21.03.2025г.-05.10.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- 380,55лв. – възнаградителна лихва за периода 21.03.2025г.-05.10.2025г.;

- 173,09лв. – мораторна лихва за периода 21.03.2025г.-05.10.2025г.;

- 37,16лв. – дължими такси за периода 21.04.2025г.-05.10.2025г.;

- 60,00лв. – разходи за връчване;

Ответникът Донкост транс“ ООД не е подал отговор на исковата молба.

Ответниците М. А. П. и К. К. П., чрез назначения им особен представител, са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок. Считат исковата молба за нередовна, а исковете за неоснователни. Посочват, че не дължат претендираните суми, като не се явяват и съдлъжници, а евентуално само поръчители, като правят възражение за погасяване на отговорността им съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Отричат да е предоставена сумата от 4611,33лв. Възразяват срещу надлежното обявяване на предсрочна изискуемост.

1

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.02.2018г. между ищцовото дружество, в качеството на кредитор, и „Донкост транс“ ООД, в качеството на клиент /кредитополучател/, и М. А. П. и К. К. П. /в качеството на съдлъжници, а последният и на картодържател/, е сключен договор за издаване на кредитна карта № ******. Според чл. 1 от договора, банката предоставя на клиента във връзка с неговата професионална/служебна дейност кредит под формата на револвиращ кредитен лимит и издава на картодържателя, като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта Мастъркард Бизнес. Размерът на кредитния лимит възлиза на 5000лв.

Според чл. 2, неразделна част от договора са искане за издаване на кредитна карта, общи условия и всички техни приложения, включително приложение № 1 към ОУ, съдържащо тарифата на банката.

В чл. 4 е предвидено, че с подписване на договора клиентът се задължава да погасява задълженията си по главницата, лихвите, таксите, комисионите и всички други разноски по договора в сроковете и условията, посочени в ОУ, както и да уведомява банката за настъпването на определени обстоятелства и да води редовна отчетност.

Според чл. 6 от договора, банката има право да прекрати договора, да деактивира картата и да обяви всички вземания за изискуеми при неплатежоспособност на длъжника или при неизпълнение на което и да е задължение, включително неплащане на дължима вноска.

В чл. 8а е уговорено, че с подписването на договора съдлъжникът встъпва при условията на чл. 101 ЗЗД в задълженията на клиента, произтичащи от договора, и отговаря солидарно с клиента пред банката за изпълнението на всички задължения до окончателното им погасяване, както и за последниците от неизпълнението на задълженията, включително разноски и вреди.

Представени са общи условия за издаване и използване на кредитни карти Мастъркард Бизнес, подписани от страните, както и приемо-предавателен протокол от 11.08.2021г. за предаване на картодържателя К. П. на Мастъркард Бизнес със сериен номер ***********. Според чл. 10.1 от ОУ, за предоставянето на кредита и другите услови, клиентът заплаща възнаграждения, включително, но не само, лихви, посочени в приложение № 1 към настоящите условия, като всички дължими възнаграждение по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в месечното извлечение. Според чл.

10.2, лихва се дължи считано от съответната дата, посочена като дата на транзакция в месечното извлечение, върху всички начислени задължения по кредитния лимит на картата, като за начислени задължения от такси, лихва се дължи само за задълженията по т.1.4, 1.5, 1.8 и 2.2-2.7 вкл. от приложение № 1.

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, изискващи специални знания, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице разяснява, че сумите по кредита са усвоявани чрез плащания с кредитна карта, които за периода 24.09.2018г.-25.01.2025г. плащанията възлизат на 50 527,56лв. или 25 834,33 евро, и чрез тегления в брой, които за периода 14.09.2018г.-10.02.2023г.

2 възлиза на 27 842,50лв. или 14 235,64 евро. Според експерта, общо извършените плащания по кредита за периода възлизат на 81 258,23лв., с които са погасени плащания, покупки с карта и тегления в брой в размер от 73 758,73лв., такси за тегления в брой и поддържане на кредитна карта в размер от 2455,99лв., договорни лихви от 4845,74лв. и обезщетение за забава от 197,77лв. Посочено е, че остатъчните неплатени задължения възлизат на 4611,33лв. усвоена и непогасена главница, 380,55лв. лдоговорна лихва, 173,09лв. мораторна лихва, 37,16лв. дължими такси и 60,00лв. разноски за връчване на уведомления за изискуемост. Последното усвояване по кредита е от дата 25.01.2025г. на сумата от 874,60 евро, а последното погасяване (плащане) на 24.01.2025г., когато е внесена сумата от 800лв.

При горните обстоятелства, съдът намира следното:

Съгласно чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Съдът намира, че от събраните доказателства се налага категоричен извод, че между страните е сключен револвиращ кредит с кредитен лимит от 5000лв., който се ползва чрез издадена кредитна карта. Установява се, че кредитната карта е издадена и предадена на К. П., както и че същата е ползвана, като с нея са извършвани разплащания и са теглени суми в брой. От това следва, че банката е изпълнила задължението си, като е предоставила в заем суми срещу задължението да бъдат погасявани чрез периодични вноски. Според експертното заключение, усвоената и непогасена главница възлиза на 4611,33лв. Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не са доказали погасяване на задължението чрез плащане или по друг начин, поради което следва да се приеме, че сумата е дължима.

По отношение на претендираните вземания за договорна лихва, такси и разноски за връчване, съдът намира, че в договора за кредит и общите условия към него е уговорено дължимостта на такива вземания, но в общ вид. За конкретните параметри на лихвата, таксите и разноските се препраща към приложение, каквото обаче не е представено. При тези обстоятелства, съдът не може да приеме за установено, че претендираният размер съответства на дължимия. В тази връзка, според трайната практика на ВКС - счетоводните записвания на банките не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила на официални удостоверителни документи.

Установената в чл. 60 ал. 2 от ЗКИ възможност когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, се отнася само за заповедното производство. При постъпило възражение срещу заповедта, банката ищец по иска по чл.422 от ГПК носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин своето вземане, като в това производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.

Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. От това следва, че единствено извлечението от счетоводните книги не може да служи като доказателство за наличието на вземане за договорна лихва и такси в сочения размер, доколкото изхожда от самия ищец /издателя му/ и обективира изгодни за него факти.

При липса на проведено пълно доказване относно тези вземания, съдът е длъжен да приложи процесуалните последици и да приеме за недоказани тези претенции.

3

Изложеното се отнася и за претендираните разноски от 60лв. Макар да е уговорено, че се отговаря за всички вреди във връзка с неизпълнението, по делото не се доказва разход в такъв размер по повод връчването на книжа за предсрочна изискуемост да е реално извършен, което обуславя извод за неоснователност и на тази претенция.

По отношение на лихвата за забава, както в договора, така и в закона – чл. 86, ал.

1 ЗЗД, е предвидено, че при забава в плащането се дължи мораторна лихва. Установява се, че последното плащане по кредита е на 24.01.2025г. в размер от 800лв., като още на следващия ден – 25.01.2025г. е усвоена сума от 874,60 евро. Липсват данни за следващи плащания по кредита, което показва, че е налице неизпълнение на договора (предвид че е усвоена сума в по-голям размер от погасената главница и кредитополучателят дължи всеки месец минимална вноска), допускащо обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Доколкото в договора и ОУ е предвидено, че се дължи минимална месечна вноска, а такава за м.02.2025г. не е платена, то следва, че от м.03.2025г. същият е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва. Ищецът я претендира за периода 21.03.2025г.-05.10.2025г. в размер от 173,09лв., като при изчисление с помощта на интернет калкулатор, съдът намира, че сумата съответства на дължимата.

Ответниците – физически лица са навели с отговора на исковата молба възражение, че нямат качеството на съдлъжници по договора, а на поръчители.

Според установената практика на ВКС, на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно са ясни, но между страните съществува спор за действителното им съдържание. При това тълкуване съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия договор и целта на същия. Съдът трябва да тълкува договора, прилагайки правилата на чл. 20 от ЗЗД, като при това търси действителната, а не предполагаема воля на страните. Отделните уговорки трябва да бъдат тълкувани във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на систематичното й място в договора и общия му смисъл. При съществуващо между отделните уговорки противоречие съдът трябва да извърши преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по-силното основание; преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. Уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като при определени от закона случаи използваните понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с обичая. Освен това при тълкуването следва да бъдат съобразявани логическите и граматически правила. Съдът извършва тълкуването на договора, прилагайки установените в чл. 20 от ЗЗД, критерии за това, като е задължен да използва всички, а не избирателно само някои от тях. Това тълкуване обаче е способ за установяване на точния смисъл на договора, а оттам и на действителната воля на страните. Съдът е длъжен да изясни тази действителна воля, като не може да я подменя. Не може по пътя на тълкуването на бъде изменено поето с договора задължение или пък да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Това би представлявало изменение на договора, което по силата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД може да бъде извършено само от страните по него.