Протокол с решение от ОСЗ № 9349 от 27.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 9349 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100512058 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Въззивниците С. С. К. и Л. С. К., редовно уведомени, не се явяват и се представляват адв. Н. с пълномощно по делото.

Въззиваемите С. С. К. и В. С. К., редовно уведомени, не се явяват и се представляват от адв. Ч. с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ приема, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Делото е насрочено след връщането му от СРС след произнасяне с Решение № 6517 от 06.04.2026 г. във връзка с искане за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.

ДОКЛАДВА се въззивна жалба от 15.05.2026 г.

ДОКЛАДВА се отговор на въззивна жалба от 15.06.2026 г.

Адв. Н.: Поддържам жалбата, няма да соча нови доказателства.

Адв. Ч.: Поддържам отговора, оспорвам жалбата и няма да соча нови доказателства.

СЪДЪТ приема, че делото е изяснено от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. Н.: Моля да уважите жалба ни и да отмените решението на СРС.

1

Моля да го допълните и да включите в процеса на делбата и установените в имота две сгради, триетажната и едноетажната, която не е нанесена като приращение по смисъла на чл. 92.

Адв. Ч.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана.

СЪДЪТ ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 6517/06.04.2026 г. по гр. д. № 42674/2022 г. по описа на СРС, 53 състав е оставено без уважение искането по чл. 250 от ГПК за допълване на решението като неоснователно.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 155936/15.05.2026 г., подадена от С. С. К. и Л. С. К., с която заявява, че постановеното решение е неправилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 189868/15.06.2026г., подаден от В. С. К. и С. С. К., с който поддържат, че въззивната жалба е неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е нищожно.

С Определение в съдебно заседание, проведено на 19.03.2026 г. въззивният съд е върнал гр. д. № 42674/2022 г. по описа на СРС, 53-ти състав за произнасяне по направеното искане за допълване по реда на чл. 250 ГПК на първоинстанционното решение, в частта с която е направено искане за допускане до делба на триетажна жилищна сграда, нанесена в кадастъра с идентификатор *** и едноетажна жилищна сграда с площ от 16 кв.м., която не е заснета в кадастралната карта, като описанието и на двата имота се съдържа в приетото заключение на СТЕ от 13.06.2023 г.

С обжалваният съдебен акт, районният съд е посочил, че оставя без уважение искане по чл. 250 от ГПК, но в акта липсват изобщо мотиви, от които да се установи по какво искане се е произнесъл и как е формирал волята си. Липсата на мотиви води до невъзможност на въззивния съд да се произнесе по правилността на обжалвания акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК в решението си съдът излага мотиви, в които съдът посочва исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В конкретния случай, въззивният съд намира, че е налице особено съществен порок, доколкото не е налице яснота относно предмета на конкретното произнасяне. Тълкуването на акта не би могло да се извърши въз 2 основа на вероятен извод на съда относно причината за произнасянето, но доколкото в мотивите липсва изрично посочване на искането, по което се е произнесъл, то проверката на правилността на акта е невъзможно.

Предвид на изложеното и на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожно Решение № 6517/06.04.2026 г. по гр. д. № 42674/2022 г. по описа на СРС, 53 състав

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне съобразно Определение от 19.03.2026 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 12058/2023 г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от днес.

След влизане в сила на постановеното решение, делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:28 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

3