Акт № 20931 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20931 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20261110100188 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от Р. И. С. против „П******УС“ ЕООД искове: по чл. 222, ал. 3 КТ за обезщетение в размер на 6 831,88 евро (стари 13 362 лева), което се претендира като дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетения общо в размер на 563,88 евро (стари 1 102,86 лева) за забава в периода от 03.06.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба /06.01.2026 г./

Претендира се и законна лихва от датата на исковата молба .

Твърди се сключен между страните трудов договор (Трудов договор №31/01.03.2002 г.), по силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил "(мотокарист). Последният договорен размер на трудовото възнаграждение е бил - 2 227 лева брутно трудово възнаграждение.

Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 001/02.05.2025 г. на работодателя, считано от 02.06.2025 г. Ищецът твърди, че при същия работодател има повече от 10 години трудов стаж през последните 20 години, като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От страна на ответника няма заявени конкретни възражения по фактите. Исковете се оспорват с възражение за недоказаност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените от ищеца доказателства сключен между страните трудов договор (Трудов договор №31/01.03.2002 г.), по силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил "(мотокарист). №31/01.03.2002 г.), като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 001/02.05.2025 г. на 1 работодателя, считано от 02.06.2025 г. Следва, че ищецът е работил при ответника по посочения трудов договор в период повече от 10 години, което и се потвърждава от заключението по назначената експертиза, както и от издадената от ответника Заповед № 001/02.05.2025 г., с която правоотношението е прекратено, и който документ съдържа нареждане на служителя да бъде изплатено обезщетение в размер на 6 брутни възнаграждения като обезщетение по чл. 222, ал. 1, т. 3 КТ. От неоспореното експертно заключение се установява, че дължимото за изплащане обезщетение по чл. 222, ал. 1, т. 3 КТ, при изчисления съобразно чл. 228 КТ, е в размер на 13642.20 лв./6975.15eвро/. С оглед диспозитивното начало, произнасянето на съда е ограничено от размер на претенцията, поради което и съдът ще уважи главния иск в претендирания размер – за 6 831,88 евро (стари 13 362 лева).

Относно забавата:

Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ, обезщетенията по този раздел /т.е. включително по чл. 222 КТ/, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Следва, че обезщетението по чл. 222, ал. 1, т. 3 КТ подлежи на плащане в определения в закона срок – в случая е следвало да бъде изплатено от ответника най-късно на 31.07.2025 г., след като ТПО е било прекратено на 02.06.2025 г. Ответникът не твърди и не доказва плащане. Следва, че считано от 01.08.2025 г. ответникът е в забава, като в негова тежест е възникнало и задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на подаване на исковата молба. При извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления и относно дължимото главно задължение в размер на 6 831,88 евро (стари 13 362 лева) и за забава в периода от 01.08.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба /06.01.2026 г./ съдът намира, че законната лихва е в размер на 359,37 евро /стари 702,87 лева/, до който размер и само за който период този иск се явява частично основателен.

Неоснователен е искът за горницата над 359,37 евро /стари 702,87 лева/ до пълния претендиран размер 563,88 евро (стари 1 102,86 лева) и за забава в периода от 03.06.2025 г. до 31.07.2025 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, но такива не се присъждат, поради липса на доказателства такива да са сторени.

Претенцията на ответника за разноски се явява основателна за 5,63 евро от претенция в пълен размер 200 евро адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата евро 498,84 евро, от която: 298,84 евро – държавна такса; 200 евро – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното, СЪДЪТ

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „П******УС“ ЕООД с ЕИК 1****** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.

И. С. с ЕГН **********, на основание чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение в размер на 6 831,88 евро (стари 13 362 лева), дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия, ведно със законната лихва за забава в периода от 03.06.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба /06.01.2026 г./; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на 359,37 евро като законна лихва за забава в периода от 01.08.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба /06.01.2026 г./

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. С. против „П******УС“ ЕООД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава - за над сумата 359,37 евро до пълния претендиран размер 563,88 евро и за забава в периода от 03.06.2025 г. до 31.07.2025 г.

ОСЪЖДА Р. И. С. с ЕГН ********** да заплати на „П******УС“ ЕООД с ЕИК 1****** сумата 5,63 евро – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „П******УС“ ЕООД с ЕИК 1****** да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 498,84 евро, от която: 298,84 евро – държавна такса; 200 евро – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за сумата 6 831,88 евро.

Банкова сметка на ищеца:

„ОББ“ АД, IBAN: BG30UBBS80024067651650,

BIC: UBBSBGSF, Титуляр: Р. И. С.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3