Решение № 21080 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21080 гр. С., 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20231110167626 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу Б. Е. Х. и В. М. Х. искова молба по реда на чл.422 ГПК, с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество разделно следните суми: В. М. Х. - сумата от 1193,03 лева - главница за потребена топлинна енергия, доставена до имот в гр..., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 123,22 лева - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 30.06.2022 г., сумата 34,60 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата 6,95 лева - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. – 30.06.2022 г., които суми представляват 3/4 от общото задължение и за които суми има издадена заповед на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № .г по описа на СРС, 153 състав и Б. Е. Х. - 397,68 лева - главница за потребена топлинна енергия до имот в гр..., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 41,07 лева - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 30.06.2022 г., сумата 11,54 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата 2,32 лева - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. – 30.06.2022 г., които суми представляват 1/4 от общото задължение за които суми има издадена заповед на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № .г по описа на СРС, 153 състав.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец, на продавача на топлинна енергия. Претендира и присъждане на разноски, сторени в производството.

В срока по чл. 131 ГПК от името на ответниците, чрез назначения им особен представител, са депозирани отговори на исковата молба, в които исковете се оспорват по основание и размер. Излагат се аргументи и за недопустимост на производството поради липса на пасивна материална легитимация на ответниците и поради обстоятелството, че по делото има данни че живеят в чужбина, с оглед на което българския съд не се явявал компетентен да се произнася. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията. Поддържа се, че ответниците не са собственици на процесния топлоснабден имот и че през исковия период е имало ползвател на имота съгласно договор за заем за послужване. Оспорва се начина, по който са формирани сумите предмет на производството и да е доставяно начисленото количество топлинна енергия. Излагат се аргументи за недействителност на клаузите на общите условия на дружеството, тъй като същите се явяват неравноправни. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД /с предходно наименование „.

“ ООД/ не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове относно цената на услугата дялово разпределение:

Софийски районен съд намира, че предявените искове от името на „.“ ЕАД са допустими. Възражението за липса на легитимация на ответниците да отговарят по настоящото производство, тъй като не са клиенти на топлинна енергия, касае материалната легитимация на същите, а не тяхната процесуална легитимация, т.е липсата или наличието на качеството клиент на топлинна енергия е въпрос по основателността на спора, а не по неговата допустимост, доколкото е налице разграничение между процесуална и материална пасивна легитимация.

Досежно аргументите, че българският съд не е компетентен да се произнесе по настоящия спор, тъй като имало данни, че ответниците живеят в чужбина настоящият състав 2 намира, че същите за несъстоятелни. Съгласно цитираната и от особения представител разпоредба на чл. 411, ал.2, т. 4 ГПК не се издава заповед за изпълнение, ако длъжникът няма постоянен адрес в Р. Б.. В конкретната хипотеза видно от множеството справки за постоянен и настоящ адрес налични както в заповедното производство,така и в исковото производство и двамата ответници имат както постоянен, така и настоящ адрес в Р. Б..

По отношение на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК касаеща липсата на обичайно местопребиваване в Р. Б., настоящият състав счита, че следва да се съобрази легална дефиниция на термина „обичайно местопребиваване“, дадена в разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от ., съгласно която под обичайно местопребиваване на физическото лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или профе.нален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В настоящия случай отбелязването в изпратените до ответниците съобщения, че по сведения на трети лица – съседи, същите са в чужбина, не представлява основание да се приеме, че обичайното им местопребиваване е извън страната.

Аналогично и дори да се установи, че същите са напуснали пределите на страната, с оглед направеното в хода на производството доказателствено искане на ответниците, отново не би било достатъчна индиция, че ответниците са с обичайно местопребиваване в чужбина.

Напротив, по-малко от година преди депозиране за заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата В. Х. е упълномощила В. Г. да я представлява, като видно от направеното удостоверяване от нотариус това се е случило в Р. Б. на 23.09.2021г. Същата на 20.07.2020г е осигурила достъп за извършване на отчет на топлинната енергия видно от главен отчет на л. 132 от делото. При първоначалните посещения в рамките на заповедното производство, който е релевантния момента за преценка дали е налице обичайно местопребиваване в Р. Б. или в друга държава, съседите на ответниците не са съобщили да им е известно да са в чужбина, като посещения са извършени през продължителен период от време 2022-2023г. Едва на 06.06.2023г за първи път се посочва, че съседи твърдят, че лицата са в чужбина.

На следващо място, следва да се отбележи, че съобразно задължителните разяснения в т. 3б. на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС обстоятелствата по отрицателни предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение, по естеството си не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената в заповедното производство такава. Липсата им, установима, обаче, едва при връчване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.411, ал.2, т. 5 ГПК не води до обезсилване на издадената заповед за изпълнение от заповедния съд, който я е издал.

Обстоятелството, че длъжникът има постоянен адрес или седалище в Р. Б. и издадената заповед за изпълнение може да се връчи редовно било чрез лице от кръга на домашните на длъжника, било чрез залепване на уведомление, изключва необходимостта от преценка дали лицето има обичайно местопребиваване, респ. мястото на дейност в страната. С редовно от 3 външна страна връчване на заповедта и изтичане срока за възражение същата се стабилизира и липсата на предпоставката по чл. 411, ал.2, т. 4 ГПК може да се релевира единствено чрез възражение пред въззивния по реда на чл. 423 ГПК. Безспорно е, че когато страната, както е в разглеждания случай, за установяване съществуването на оспореното вземане е образувано производство по чл. 422 ГПК, необходимостта от преценка дали оспорената заповед за изпълнение е издадена или не при спазване негативните изисквания по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, отпада. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 150/20.03.2020г. по т.д. № 279/2019г на ВКС, II т.о, в което изрично е посочено, че при образуване на производство по чл. 422 ГПК отпада необходимостта от преценка за спазване на изискването по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК /съответстваща съгласно действащата в момента редакция на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК/. В подобен смисъл определение № 610/14.03.2024г. по т.д. № 1501/2023г, ВКС,

Смисълът на така цитираните разпоредби е да се осигури възможност на длъжника да се защити от издаване в рамките на заповедното производство на акт, който да доведе до принудително изпълнение без спорът за дължимостта на процесните суми да е бил разгледан по същество, а такава възможност му е предоставена при образуване на производство по чл.

422 ГПК.

Ето защо исковете се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По съществото на спора:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 39, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ ., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, като в общото събрание проведено във връзка с това е участвала и ответницата В. Х. видно от приложението № 1 към Протокол от проведено общо събрание на ЕС – л. 41 от делото, подписа на който не е бил оспорен от 4 ответницата.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от ответниците в депозираните от тях отговор на исковата молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното: