Решение № 2446 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2446 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Мечева при участието на секретаря С. М. Г.а като разгледа докладваното от Е. Мечева Гражданско дело № 20263110100222 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Я. Й. К., ЕГН **********, с адрес: **************, чрез процесуалния й представител адв. И. Г., срещу ЗД „Б. И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 293.80 евро /574.62 лв./, след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение в размера на исковата претенция вместо първоначалния за сумата 25.56 евро /50 лв./, частичен иск от целия в размер на 2440.25 евро /4772.72 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомибил марка „Ф.“, модел „Г. 4", с рег. № *****, настъпили в резултат на реализирано на ****** ПТП в гр. В. причинено по вина на водача на л. а. марка „Т.“, модел „А.", с рег. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня с отвори и датчици парктроник - боя, панел заден ляв калник 5 вр. - боя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.01.2026 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищцата Я. Й. К. твърди, че на ****** около 08:45 ч. паркираният й на паркинг в гр. В. собствен л.а. „Ф.“, модел „Г. 4", с рег. № *****, бил блъснат от л.а. марка „Т.“, модел „А.", с рег. № *****, управляван от Г. И. Г., при извършване на маневра. При удара по автомобила, собственост на ищеца, настъпили имуществени вреди. За процесното ПТП бил съставен двустранен констативен протокол /ДКП/ от ****** Доколкото към датата на инцидента автомобилът на виновния водач бил застрахован при ответното 1 дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, на ****** ищецът завел щета № *****. По заведената щета, застрахователят извършил описзаключение с отразени увреждания - облицовка задна броня с отвори и датчици парктроник - боя, панел заден ляв калник 5 вр. – боя. В полза на ищеца било определено и заплатено обезщетение в размер на 227.28 лв., което страната намира за крайно недостатъчна сума за възстановяването на настъпилите вреди по автомобила му. Счита, че реалната сума за възстановяване на имуществените вреди по автомобила му възлиза на 2556.46 евро /5000 лв./, от която сума следва да бъде приспаднато вече изплатеното му обезщетение от 116.21 евро /227.28 лева/.

По изложените съображения се моли за уважаване на така предявения иск и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Б. И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за нейната допустимост, но неоснователност. Не се оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. с рег. № *****, сключена със ЗД „Б. И.” АД и завеждането на щета по същата от ищеца. Твърди се, че не са налице изискуемите законови предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното дружество. Не било доказано виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Т.“, модел „А.", с рег. № *****, както и причинноследствена връзка между процесното ПТП и настъпилите за ищеца вреди.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорва се и ДКП за ПТП, като сочи, че същият представлявал частен свидетелстващ документ, неподписан от представител на застрахователя и поради това нямал доказателствена стойност за установените в него факти. Същият не съдържал безспорни данни за механизма на настъпване на ПТП и не установявал вината на водача на л.а. марка „Т.“, модел „А.", с рег. № *****, доколкото счита, че същият не е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. В условията на евентуалност, при установяване вината на водача на л.а. „Т.“, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50 %, като твърди, че той също е нарушил правилата за движение по пътищата и е бил паркирал неправилно своя автомобил. Твърди се, че ищецът е бил паркирал извън очертаните паркоместа, на платното за движение, в зоната за маневриране, с което била ограничена видимостта и възможността за безопасно преминаване на останалите участници. С посочените действия ищецът бил нарушил чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Сочи, че правилно било определено изплатеното обезщетение от 227.28 лева. Доколкото не бил ясен механизма на настъпване на ПТП, не можело да се установи дали нанесените вреди по автомобила на ищеца са пряка и непосредствена последица от инцидента или са били налични към този момент. Счита, че претендираната сума не била съобразена със средните пазарни цени за отстраняване на вредите към момента на събитието, като следвало да бъде отчетена и годината на производство на автомобила и че са изминали повече от 13 години от първата му регистрация. В тази връзка намира, че не са налице обстоятелства за отремонтиране на автомобила в официален сервиз. Претенцията на ищеца била силно завишена и не съответствала на реално необходимата за отстраняване на повредите по автомобила.

Поддържа искане за отхвърляне на претенцията, поради нейната 2 неоснователност, както и на акцесорния иск за заплащане на законна лихва.

Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.

В проведеното по делото открито съдебно заседание всяка от страните депозира нарочна молба, в която поддържа становището си по съществото на спора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата ****** е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. марка „Т.“, модел „А.", с рег. № *****, в резултат на което е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено нейно собствено моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. марка „Т.“, модел „А." с рег. № *****, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – *******. с ответното дружество, че при застрахователя е образувана преписка по щета във връзка с настъпилото ПТП на ******, както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 116.21 евро /227.28 лева/.

От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от ****** и от заключението на вещото лице Г. Д. по приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният – увреждане в задна лява част на процесния лек автомобил „Ф. г.“, с рег. № *****, от удар в тази зона от извършващия маневра на заден ход от лявата му страна автомобил „Т. А.“, с рег. № ***** – с предната си дясна част.

От съприкосновението щетите за лек автомобил „Ф. г.“, с рег. № ******, са понесени от лявата му задна част – общо 2 позиции, записани в опис на претенцията, със степен на увреденост при огледа при застрахователя – облицовка на задна броня и заден ляв калник. Мястото на удара е било в зоната пред вх. А, пред бл. 1, в ж. к. „Т.“ в гр. В. ******, като процесният автомобил „Ф. г.“, с рег. № *****, е бил паркиран пред входа на блока.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Г. И. Г., съгласно които, с цел да обърне управлявания от него автомобил, минал покрай паркирания паралелно пред блока автомобил на ищцата, като направил място на инвалид с количка да мине, при което не преценил добре разстоянието и одрал задната броня на Голфа на госпожата.

Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек автомобил „Ф. г.“, с рег. № *****, е собственост на ищцата Я. Й. К..

3

Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗД „Б. И.” АД, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и изготвен снимков материал. Констатирани са настъпилите увреждания, коментирани вече по-горе в експертизата.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Г. И. Г., управлявал лек автомобил „Т. А.“, с рег. № ******, който при извършване на маневра на заден ход ударил паркирания автомобил на ищцата.

Вследствие на настъпилия удар по моторното превозно средство на ищеца са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, като изрично в експертизата е посочено, че констатираните щети съответстват на описания механизъм за констатираното събитие за мястото и за засегнатата зона.

Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 227.28 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.

Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Съгласно приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, щетите по автомобила, причинени при ПТП на ******, стойността на същите 4 поотделно и като обща сума по средни пазарни цени /включително средната пазарна цена на труда, определена при справка в поне 10 автосервиза на територията на гр. В., работещи на различни цени, като половината от тях да притежават и европейски сертификат за качество/ към датата на събитието, се равнява на 801.90 лв. /410 евро/.