Решение № 41 от 07.04.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Петрич, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божана Цв. Манасиева при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно наказателно дело № 20211230200922 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.96г,ал.1,пр.2 от Закона за автомобилните превози и е образувано по жалба на „Е.т. “ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление -град П.,ул.“Г. У. “№*,бл.

*,ет.*,ап.*, представлявано от Е.С.К., чрез пълномощника адв.В. КР. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-00025 29/01.10.2021г. на Директора на РД „АА“ – София.

С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление,поради нарушение на чл.42 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН,тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление липсва посочване в пълнота на конкретни данни и факти,които да обосноват извод за състав на административно нарушение,както и не се установява ясно и категорично начина,по който АНО е констатирал това нарушение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 42-0002529/01.10.2021г. на Директора на РД „АА“ - София .

В съдебно заседание за оспорващото дружество се явява процесуален представител-адв.К.,която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.Представя писмено становище,в което доразвива съображенията 1

,изложени в жалбата и иска НП да бъде отменено.Счита за незаконосъобразно издаденото НП,тъй като противоречи на чл.5,параграф 1,член 7,параграф 1,б.“а“ и параграф 3,б.“а“ и Приложение III от Директива 2006/126/ЕО,която е задължителна за държавите членки.

За ответника по жалбата – Директора на РД“Автомобилна администрация“ София ,представител не се явява.

За ТО-Петрич при РП-Благоевград,в качеството й на заинтересована страна, представител не се явява.

По делото са събрани писмени доказателства.Разпитани са свидетелите В.

Ж. Г. и КР. Б. Р..

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от фактическа страна следното :

Със заповед №РД-1976/30.08.2021г на директора на РД“АА“-София било възложено на инспекторите В.Г. и К.Р. извършването на тематична проверка на превозвача „Е.т.“ ООД,ЕИК:***,със седалище и адрес на управление-град Петрич,ул.“Г. У. “№*,бл.*,ет.*,ап.*,представлявано от Е.С.К..За целта, до управителя на дружеството е изпратено уведомително известие за извършване на проверка на 30.08.2021г, в което са отразени документите,необходими за представяне по повод на тази проверка.

Съгласно събраните гласни и писмени доказателства, при извършената тематична проверка е констатирано,че превозвачът „Е.т.“ООД,притежаващ Лиценз на ЕО №19898/05.10.2018г за международен автомобилен превоз на товари в Общността ,е допуснал до управление водача Р.И.Т., ЕГН:*** за периода от 25.11-30.11.2020г да извършва международен превоз на товари с МПС седлови влекач МАН тгх от категория N3 с рег.№***,оборудван с дигитален контролен уред за регистриране на данните за движението на автомобила и работа на екипажа /тахограф Continental тип 1381.10 с фабр.

№3940178,собственост на превозвача/ по маршрут Р Гърция-Р Италия,без валидно издадено удостоверение за психологическа годност за превоз на товари.Международният превоз е извършен с МПС седлови влекач МАН тгх от категория N3 с рег.№***,видно от записите от дигиталната карта,който факт е констатиран в съставения от същата дата констативен протокол,препис от който е връчен на упълномощен представител на дружеството.Приложени 2 са и разпечатки от дигиталния тахограф за проверявания период.

Съгласно направена справка в регистъра за психологически изследвания на водачите на явяване на психологическо изследване е видно,че на водача Р.И.Т. е издадено удостоверение за психологическа годност на 23.11.2017г,валидно до 23.11.2020г.След което е издадено такова на 02.12.2020г със срок на валидност до 02.12.2023г.Тоест,за периода от 24.11.2020г до 01.12.2020г последният не е притежавал удостоверение за психологическа годност.

Така в резултат на установените по-горе факти за допуснато нарушение на чл.57,ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС е съставен АУАН от 30.08.2021г. в присъствието на упълномощения представител на дружеството А.Д.М.,която е отразила,че има възражения.Препис от акта е връчен по силата на приложеното по делото пълномощно с рег.номер от 16.01.2020г ,в което е отразено и това право на пълномощника.

Въз основа на АУАН, административно-наказващият орган -директорът на РД „АА“ - София е издал атакуваното НП № 42-0002529/01.10.2021г.,в което е отразена същата фактическа обстановка,въведена в акта и е направен извод за осъществяване на фактическия състав на чл.57,ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС,за което на осн чл.96г,ал.1,пр.2 Закона за автомобилните превози на нарушителя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.Описаното НП е връчено на пълномощник на 05.11.2021г,като жалба срещу него е изпратена чрез „Български пощи“ЕАД на 12.11.2021г.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното постановление) и в законоустановения 7-дневен срок. Поради това жалбата е допустима.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен превоз на товари , лицата по чл.2,ал.1 от ЗАвтП (всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице) са длъжни да допускат до управление на 3 превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Т.е., за да се осъществи състава на това нарушение от обективна страна, следва посочените в чл. 2, ал.1 от Наредбата субекти, да са допуснали до управление на пътно превозно средство, предназначено за международен транспорт водач, който не е психологически годен.

По делото между страните не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят попада в кръга лица, визирани в чл. 2, ал.1. Наличието или липсата на психологическа годност, се удостоверява със съответно удостоверение.

Такова посочения в АУАН и НП водач на МПС – Р.И.Т.,с ЕГН:*** не е притежавал за периода от 25.11.2020г до 30.11.2020г,когато са извършвани международни превози, съгласно посоченото от свидетелите по делото и разпечатка от регистъра за извършването на посочената справка.Този факт е отразен и в ПИП,препис от който е връчен на упълномощен представител на дружеството.

Същевременно, доказа се от АНО и извършването на международен превоз въз основа на приложените разпечатки от контролния уред за регистриране на данните за движението на автомобила и работа на екипажа /тахограф Continental тип 1381.10 с фабр. №3940178,собственост на превозвача/, видно от който е,че водачът Р.И.Т., ЕГН:*** за периода от 25.11-30.11.2020г е извършвал международен превоз на товари с МПС седлови влекач МАН тгх от категория N3 с рег.№*** по маршрут Р Гърция-Р Италия.

Ето защо е безспорно,че дружеството-превозвач „Е.т.“ООД е допуснало водачът Р.Т. да извърши международен автомобилен превоз на товари без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност съгласно чл.

57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.Превозвачите са длъжни да допускат до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни, а това обстоятелство се установява, чрез провеждане на психологическо изследване, като при положително заключение се издава удостоверение за психологическа годност.

В случая по несъмнен начин се установява, че за водачът Р.Т. за посочения в АУАН и НП период /25.11.-30.11.2020г/ не е притежавал удостоверение за психологическа годност и допускайки го да извърши посочения 4 международен превоз, оспорващото дружество е извършило цитираното нарушение,поради което следва да понесе административнонаказателна отговорност за това.

Наложената имуществена санкция е в предвидения от закона фиксиран размер, поради което липсва основание за нейното намаляване.

Съдът счита за неоснователно направеното възражение от процесуалния представител за незаконосъобразност на издаденото

НП,поради противоречието му с Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 201.12.2006г ,тъй като посочената директива касае хармонизиране на законодателствата на държавите членки по отношение на реда за издаване и валидността на свидетелствата за управление на превозни средства, който ред няма връзка с удостоверението за психологическа годност за превоз на товари,изисквано в настоящия казус.Цитираната директива също поставя минимални стандарти /правила/,установяващи съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минимални стандарти за физическа и психическа годност за управление на превозното средство. В случая, отговорността на превозвача е ангажирана за това , че е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да извършва обществен международен превоз на товари като водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност.Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване на СУМПС, издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но в случая задължителното изискване водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари да имат издадено удостоверение за психологическа годност е спрямо лицензирания превозвач, който ги е наел, т. е. оспорващото дружество, и това е видно от текста на нормата, а не спрямо водача.

В случая по делото няма спор, че „Е.т.“ООД притежава качеството на превозвач.От друга страна по категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, се установява, че превозвачът е допуснал водача Р.Т. да извърши международен превоз на товари от името на и за сметка на превозвача за периода от 25.11.2020г до 30.11.2020г. без последният да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.Същият е притежавал такова,но срокът му на валидност е изтекъл на 5

23.11.2020г,т.е преди да предприеме от името и за сметка на дружеството извършването на международен превоз .Следва да се отбележи,че липсва и спор по тези факти.

Не са налице и основания за приложението на чл.28 ЗАНН,тъй като процесният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения,нито са налице такива смекчаващи вината обстоятелства,които да мотивират съда да приложи сочената разпоредба.

Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е формално - на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици. Отделно от това,самото нарушение касае дейност, строго регламентирана и от международното право, имаща за цел осигуряване безопасността на движението по пътищата. Нарушените норми са предвидени с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения.

Неоснователни са и възраженията за нарушение на чл.57,ал.1 от ЗАНН,тъй като описанието на деянието по чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН е пълно, като в обстоятелствата органът е посочил време, място на извършване, фактите от обективната страна, които определят деянието като административно нарушение именно по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г., респективно индивидуализиращите белези за субекта на отговорността.

Спрямо тях е приложил и съответната санкция – по чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвтПр.

Водим от горната аргументация,Съдът счете,че издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора,претенцията за разноски от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ,ал.2,т.5 и ал.9,във вр. с чл.58д,т.1 ЗАНН,във вр. чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвтПр,Съдът