Решение № 446 от 27.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Перник, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500570 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 93/22.05.2023г., постановено по гр.д. № 686/2022 г., Пернишкият районен съд е признал за установено по предявените искове от ищеца “ТоплофикацияСофия” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Красно село, код по БУЛСТАТ: 831609046, срещу ответницата З. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че ответницата дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, инсталация ***/аб. № ***, следните суми: сумата от 2 389.65 лв. /две хиляди триста осемдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.

04.2020 г., сумата от 313.18 лв. /триста и тринадесет лева и осемнадесет стотинки/ лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението - 30.11.2021 г., сумата от 23,15 лв. /двадесет и три лева и петнадесет стотинки/ представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., сумата от 4,87 лв. /четири лева и осемдесет и седем стотинки/- лихва за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., както и законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 30.11.2021 г. до изплащане на вземането.

С решението са отхвърлени като недоказани и неоснователни исковете до пълния им претендиран размер от 3324.36 лева – главница и 39.08 лева – лихва.

1

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от З. Д. К., чрез адв. М. Л., с която се обжалва първоинстанционното решение, в осъдителната част, като се навеждат твърдения, че същото е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Намира, че районния съд е достигнал да неправилни изводи, относно обстоятелството, че К. е собственик на целия процесен иммот, въз основа на което се явява потребител на топлофикационното дружество за целия имот. Допълва, че по от наличните по делото материали не е доказано, че ответницата е 100% собственик на имота, поради което счита, че исковете са неоснователни за 1/2 от претендираните суми. На следващо място сочи, че са неправилни изводите на съда, въз основа на които е постановено, че К. дължи сума в размер на 4.87 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение. Твърди се, че в ОУ на ищцовото дружество няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение, поради което такива биха били дължими едва след покана от кредитора към длижника, съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната му част и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция на дружеството. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна „Топлофикация- София” ЕАД, представлявано от А.С.А. – Изпълнителен директор и И.И.Е. – Председател на УС, чрез процесуален представител Й.Г. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло, като се сочи като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстнционното решение е подробно, точно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и съобразено с константната съдебна практика по този вид правни спорове. Въз основа на изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. дело № 686/2022г. по описа на Районен съд – Радомир е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против З. Д. К., с постоянен адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 283/2022г. по описа на Районен съд – Радомир.

В исковата молба се твърди, че ответницата З. К. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ като ползвател на топлоснабден имот, находящ се в 2

***.

Поддържа се, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо нея. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се още, че съгласно вле0злите в сила ОУ топлопреносното предпиятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32 ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния преиод и към момента на подаване на исковата молба не е заплатила задължението си.

В исковата молба се твърди още, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139А от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138Б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди се, че съгласно чл. 140 ал.

1 т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Тофлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на ТЕ в сградата - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от З. Д. К., чрез процесуалния й представител адв. К.Б. – РАК, с която предявените искови претенции се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответницата оспорва твърдението, че е собственик или ползвател на част или на целия процесен имот и развива подробни съображения за неоснователност на иска за главница и иска по чл. 86 от ЗЗД. Не оспорва обстоятелството, че размерът на осчетоводените като дължими суми за процесния имот отговарят на посочените в исковата молба, включително и размера на мораторната лихва, претендирана за забава, като изрично заявява, че оспорва единствено правното основание за дължимост на исковите претеции. Релевира 3 възражение за недължимост на претендираните вземания поради погасяването им по давност.

Към първоинстанционното производство е приложено ч. гр. д. № 283/2022г. по описа на Районен съд – Радомир, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцовото дружество срещу ответницата за процесните суми, като в изпълнение на дадените от съда указания по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, като във връзка с установяване на правото на собственост върху топлоснабдения имот е представено заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.05.1986г., както и Заповед № ДИ-03-423 от 20.03.1986г. за процесния имот, от които се установява, че процесния недвижим имот е бил закупен от Д.И.К. и Е.З. К.. От приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***том ***, рег. № ***, дело № 1971 от 2007г., се установява, че на 20.11.2007г. Д.И.К. е дарил на дъщеря си З.

Д. К. собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот.

Като доказателство по делото са приети и Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2016г. На ДКЕВР и публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 10.07.2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материално правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършената проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от съдия при Районен съд – Радомир и в рамките на неговата компетентност.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по ч. гр.д. № 283/2022г. по описа на Районен съд – Радомир е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между 4 страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съдържащите се във въззивната жалба оплаквания, очертаващи пределите на въззивната проверка, са свързани единствено с несъгласието на въззивния жалбоподател с приетото от първоинстанционния съд, че ответницата следва да отговаря в пълен обем за задълженията за процесния имот и че същата дължи сумата от 4,87 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение.