Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 222 от 23.06.2023, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 413/2023
Вид
Решение № 222
Подписан
23.06.2023
В сила
23.06.2023
Състав
МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. гр.Велинград, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20235210100413 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск за развод от К. К. Я. с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ срещу К. М. Я..

В съдебно заседание, проведено на 19.06.2023г., страните се явяват лично и изрично заявяват желанието си за прекратяване на брака поради постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като излагат споразумение по чл.51 от СК. Предвид наличието на постигнато споразумение по чл. 51 от СК, с протоколно определение от 19.06.2023г. производството по делото е преобразувано в охранително - по чл. 50 от СК, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ-86, № 061285 от 18.05.1989г. издадено от Община Велинград въз основа на акт за граждански брак № 67/18.05.1989г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на 18.05.1989г., като след брака съпругата е приела фамилното име Я..

Пред съда се изложи споразумеине, с което молителите уреждат въпросите относно ползването на семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име, като предвид липсата на непълнолетни деца, доказана с Удостоверение за съпруг и родствени връзки на К.

Я. с Изх. № 1485/15.06.2023г., издадено от общ. Велинград - споразумението им по чл. 51 от СК отговаря на изискуемото от закона съдържание.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни 1 изводи:

Подадена е молба по чл. 50 от СК по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Молбата, депозирана устно в съдебно заседание, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Изложено е и споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на съпрузитемолители. Същото трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно - да е изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение при съзнаване на последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на съгласието е изискването волята на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е двукратно заявена – веднъж писмено /чрез молбата по чл. 50 от СК/ и втори път устно пред съда в съдебно заседание. В настоящия случай са налице горепосочените условия, доколкото изложените пред съда условия на споразумението се съдържат в съответно подписаните от страните – искова молба и отговор на искова молба по делото. Молителитесъпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, което е заявено чрез представеното споразумение и е потвърдено в открито съдебно заседание пред съда. Съгласно чл. 50 от СК мотивите на молителите за прекратяването на брака им са ирелевантни - не са предмет на издирване от съда. Същевременно не са налице недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено под някакво условие.

Наред с изразеното съгласие молителите са уредили със споразумение последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод въз основа на взаимно съгласие. Допълнено от тях в съдебно заседание - то урежда всички визирани в чл.

51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала. По изложените съображения - следва да бъде утвърдено изцяло.

С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че молбата на К. К. Я. с ЕГН ********** и К. М. Я. с ЕГН ********** се явява основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между двамата да бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 51, ал. 2 СК.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв., която следва да се заплати поравно (по 20 лв.) от двамата молители.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 19.09.2005г. в град Велинград граждански брак между К. К. Я. с ЕГН ********** и К. М. Я., с ЕГН **********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:

1.

Страните се споразумяват да прекратят по взаимно съгласие, без произнасяне по въпроса за вината, сключения между тях на 18.05.1989г. в гр. Велинград граждански брак;

2.

Страните се споразумяват, че семейното жилище в гр. Велинград, на ул. „Кория“ № 5, се предоставя за ползване на К. К. Я. с ЕГН **********;

3.

Страните се споразумяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка един на друг.

4.

Страните се споразумяват след прекратяване на брака К. К. Я. да запази и да продължи да носи фамилното име Я.;

ОСЪЖДА К. К. Я. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Велинград сума в размер на 20 лева, представляваща държавна такса за допускане на развода в съответната част.

ОСЪЖДА К. М. Я. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Велинград сума в размер на 20 лева, представляваща държавна такса за допускане на развода в съответната част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

3