Решение № 14619 от 01.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14619 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110143081 по описа за 2022 година

Предмет на делото са обективно съединени искове от Производството по делото е образувано по искова молба от Е. О. Т. с ЕГН **********, украински гражданин, с която са предявени искове по реда на чл. 344 от КТ срещу „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ************.

Предявени са, както следва:

1.Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 00610/02.08.2022г.

2. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност.

3. Иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за посочения период, конкретно: за шест месеца за времето от 03.08.2022г. до 03.02.2023г., чийто размер ищецът претендира да е 24 767,10 лева.

4. Иск по чл. 128 КТ за изплащане в цялост на дължимо трудово възнаграждение – за дните 01.08.2022г. и 02.08.2022г. – в размер на 321,20 лева.

5. Иск по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 12 дни, по 160,60 лева на ден, общо в размер на 1927,20 лева.

Ищецът твърди, че не е извършил посочените в заповедта нарушения, отделно че бил в болничен в момента на уволнението. Моли исковете да се уважат, претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответната страна не оспорва наличието на трудово правоотношение и че то е прекратено с обжалваната Заповед. Сочи, че макар и да има разминаване между посочените дати, на които работникът не се явил на работа, посочени в Искането за писмени обяснения до 1 работника от една страна и от друга – в самата Заповед за уволнение, се касаело до допусната техническа грешка, като било абсолютно ясно, че на посочените в Искането за давана на обяснения ищецът не се явил на работа, а това, че тези дати не фигурирали в Заповедта, е технически пропуск.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът е работил по Трудов договор № 1265/02.10.2020г. като „специалист мултимедия с руски език“, срещу първоначално възнаграждение 2834,19 лева. Има сключено Допълнително споразумение от същата дата относно работа на смесен дистанционен и стационарен режим.

Видно от Заповед № 00610/02.08.2022г. трудовото правоотношение е прекратено за това, че „в периода между 1, 2, 3, 7, 8, 9 и 10 май 2022г. служителят не се е явил на работа /нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ/, както и че са му искани обяснения по чл. 193 КТ с покана от 23.05.2022г., а служителят не е предоставил своите писмени обяснения и не е предоставил основателни причини за своето отсъствие или закъснение от работа – л. 10 – 11 от делото. В същата е посочено бланкетно „на основание чл. 224 КТ на служителя да бъде изплатено обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск“, без конкретизирана сума и брой дни.

Ответното дружество не спори и че ищецът е представил пред него болнични листове, обхващащи период от 26.05.2023г. с прекъсвания, като последният с № Е 20222139949 от 04.07.2022г., който е за 34 дни, т.е. от 31.07.2022г. до 29.08.2022г., е получен в хода на делото, а не преди прекратяване на трудовото правоотношение.

Видно от Покана за писмени обяснения № 837/23.05.2022г. са искани обяснения от ищеца за серия от нарушения в работата му, конкретно: на 5 и 11 май 2022г. системата за отчитане на работата е регистрирала 2 часа и 4 мин отсъствие, на 10 май 2022г. имало регистрирано закъснение от 10 минути в началото на работния ден в 7,00 часа, в същия ден в нарушение на работния график удължил обедната си почивка с 6 минути, без да предупреди прекия си ръководител, както и че на 7, 12, 13, 15, 16, 17 май 2022г. не се появил на работа и не е информирал прекия си ръководител за причината за това – л. 58 – 59 от делото. Със същата е даден срок от три работни дни за даване на обяснения. Изпратена е по ел. адрес на 23.05.2022 в 18,29 часа.

В открито съдебно заседание на 25.04.2023г. ищецът предостави за констатация в оригинал трудовата си книжка, като съдът констатира, че последният запис в нея е за положеният при ответника трудов стаж с отбелязване, че трудовото правоотношение е прекратено на 03.08.2023г. на основание чл. 330 КТ, като след това няма други записвания.

По дадените свидетелски показания от Р.Г. – служител при ответника на длъжност „старши специалист човешки ресурси“ съдът приема следното. На 01.08.2022г. имала разговор с нейн ръководител, че ищецът трябва да бъде освободен и че директорът на 2 отдела Ема Тошкова била наясно със случая. Свидетелката била постъпила на работа дветри седмици преди 01.08.2023г. Проектът на заповедта бил изготвен от свидетелката и друга служителка Д.А., която вече била излязла в отпуск по майчинство. Последната я уверила, че има готови формуляри, включително и за заповед за уволнение във вътрешна система на дружеството. Така била изготвена и занесена за подпис процесната заповед, която изпълнителният директор подписал. В процедурата по уволнението не е участвал юрист.

Преглеждайки работните графици й направило впечатление, че ищецът не се явил на работа от 12-ти до 17-ти май всичките дни, в които бил сложен на смяна, последно до 22-ри май.

Писмените му обяснения не засегнали тези дати обаче, защото били изпратени или изготвени по-рано.

Ищецът не спори, че на 07 май 2022г. не се е явил на работа. Реално не дава писмени обяснения, но е получил поканата за това.

Видно от представената от ответника ведомост за последния отработен от Е. Т. месец април 2022г. основната заплата е била в размер бруто на 2834,19 лева, а след дължимите допълнителни добавки месечното му трудовото му възнаграждение възлиза на 4127,85 лева бруто.

Останалите доказателства по делото, макар и допустими, са ирелевантни за предмета на доказване, поради което съдът не дължи да ги обсъжда.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

При заявените претенции се доказа, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, прекратено на основание чл. 330 КТ считано от 03.08.2022г. В заповедта е посочено основание по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и конкретно, че не се е явил на работа в периода между 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9 и 10 май 2022г. В поканата за писмени обяснения са посочени различни дати и отделни нарушения на трудовата дисциплина: на 5 и 11 май 2022г. системата за отчитане на работата е регистрирала 2 часа и 4 мин отсъствие, на 10 май 2022г. имало регистрирано закъснение от 10 минути в началото на работния ден в 7,00 часа, в същия ден в нарушение на работния график удължил обедната си почивка с 6 минути, без да предупреди прекия си ръководител, както и че на 7, 12, 13, 15, 16, 17 май 2022г. не се появил на работа.

По отделните претенции съдът взе предвид следното.

За законността на прекратяването. В процесния случай работодателят е упражнил правото си на дисциплинарно уволнение като е констатирал тежки нарушения на трудовата дисциплина. Съдът счита обаче, че по разминаването между искането за писмени обяснения – като формално процедурата по чл. 193,ал. 1 КТ е спазена – реално заповедта отразява други нарушения, за които не са поискани обяснения. А и по въведените със заповедта отделни такива: по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ: служителят да е имал три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко 3 от 1 час и другото по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ: служителят да не се е явил на работа в течение на два последователни работни дни, се налага извод, че няма извършени конкретни такива, за които да може да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Противоречието между поканата и заповедта и разминаването в датите формално е достатъчно основание същата да се приеме за незаконосъобразна. Искането за обяснения за едни нарушения и наказването за други е тежък порок на самата заповед, а не техническа грешка, която да може да се поправя. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и предявеният иск за отмяната му се явява основателен. Основателен е иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.

Въпреки че няма въведено подобно твърдение, съдът намира за необходимо за пълнота да посочи, че заповедта страда и от още един съществен порок. Нито в заглавната част на същата, нито в частта при положения подпис, не става ясно кой и в какво качество е подписал същата. Юридическите лица винаги се представляват от длъжностни такива. От съществено значение за валидността на който и да е документ, още повече заповед за уволнение, е това да може да се проследи нейният автор, съответно каква длъжност заема той и дали има съответната власт да уволнява. При надлежно изготвените заповеди се посочва име, длъжност, съставител – ако има, съгласувал и т.н. – неща, които за чужди за работодателя „А.Б.“ ЕООД, но задължителни по Кодекса на труда, ако иска да наема работници в страната. Абсолютно ирелевантно е, че свидетелката по делото дава показания, че дала заповедта на техния изпълнителен директор индиец, който разбирал български, да я подпише. Заповедта следва да отговаря на всички формални изисквания.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Що се касае до иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, съдът съобрази следното. Както бе посочено по-горе, периодът, за който се претендира обезщетение, е от 03.08.2022г. до 03.02.2023г. Констатацията на трудовата книжка бе направена на 25.04.2023г. и се установи, че ищецът не е постъпвал на работа за работа до тази дата, която е след крайната дата на исканото обезщетение. По размер съдът приема иска за основателен за 24 767,10 лева общо, или по 4127,85 лева месечно брутно трудово възнаграждение, който и ще бъде присъден.

По исковете по чл. 128 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.

Съдът намира тези претенции за недоказани. Не се установи нито чрез ССЕ, нито по друг начин какви записи има при ответника по ведомост по отношение на ползван отпуск и дали е изплащано възнаграждение за периода 01.08.2022г. – 02.08.2023г. в размер на 321,20 лева, респективно за неизползван платен годишен отпуск 12 дни по 160,60 лева дневно, или за 1927,20 лева. Ищецът следваше сам да проведе пълно и главно доказване на тези искове, а по предоставените процесуални възможности, той не стори това. Така същите подлежат на отхвърляне.

По разноските

4

С оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски и на двете страни.

Ищецът иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът констатира, че е представен Договор от 03.08.2022г. за правна защита и съдействие, в който е посочено, че са уговорени и 600 лева, са заплатени в брой само 300 лева. Така реално се съдът приема, че сторените разноски са в размер на 300 лева, от които по съразмерност се дължат 230 лева.

Ответникът от своя страна претендира разноски в размер на 3000 лева платено адвокатско възнаграждение. По делото е приложено пълномощно, отделно фактура за плащане на 3000 лева с ДДС с посочено основание процесуално представителство по настоящото дело. Съдът счита, че не е доказано обаче – по липсата на Договор за правна защита и съдействие – колко точно, за кои инстанции и въобще с какъв предмет е била уговорката за процесуалното представителство. Представянето на фактура не замества самия Договор за правна защита и съдействие. Именно при наличието на: Договор с конкретен предмет и доказателства за плащане, съдът присъжда разноски. В случая липсва първото. Ето защо на ответника разноски не се следват.

Така направеното от ищеца възражение за прекомерност не е необходимо да се обсъжда.