Решение № 563 от 30.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Пазарджик, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220102061 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано след като с Определение № 1432 от 02.06.2023 г., постановено по гр. д. № 530/2023 г. по описа на РС Пазарджик, на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК производството по предявения от „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Т.“ бул. „В.“ № 81, ет. 3, ап. 10, представлявано от Р. Н. Т. против М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул.

********“ № 4 насрещен иск с вх. № 9157 от 19.04.2023 г. е отделено от разглеждането по гражданско дело № 530/2023 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба, уточнена в молба с вх. № 17371/14.07.2023 г., се твърди, че между страните е сключен индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00070197 от 10.11.2022 г., по силата на който ищецът в качеството на кредитодател предоставил на ответницата в качеството й на кредитополучател сумата от 500 лева със задължение за връщане на сумата съгласно погасителния план на пет месечни погасителни вноски в размер на 149,60 лева всяка. Сумата била реално предоставена на кредитополучателя чрез системата за плащане Изи Пей. В договора бил уговорен ГЛП в размер на 32,08 % и ГПР в размер на 37,24 %, а крайният срок за изпълнение на задълженията по договора бил 10.04.2023 г. Общият размер на плащанията съгласно уговореното в договора възлизал на сумата от 748 лева. Размерът на дължимата договорната лихва за срока на договора бил 40,81 лева. Сочи, че съгл. чл. 11 от договора ответницата дължи и сума в размер на 82,88 лева, представляваща „такса за експресно разглеждане“, която сума била разсрочена помесечно и включена в съответната погасителна вноска съгласно погасителния план.

1

Твърди, че ответницата дължи и сума в размер на 105 лева, представляваща сбор от такси за просрочие, начислени съгласно Тарифата за услугите и разходите, събирани от „Кредито“ ЕООД, която съгл. чл. 40 от договора страните са се съгласили да се прилага помежду им, както и сума в размер на 124,31 лева, представляваща неустойка по договора.

Твърди се, че ответницата не е извършвала плащания по кредита.

Поради забава в плащанията претендира и сума в размер на 5 лева обезщетение за забава за периода от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г.

По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 853 лева, която включва следните суми:

500 лева главница, 40,81 лева договорна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 10.04.2023 г., 82,88 лева, представляваща „такса за експресно разглеждане“, 124,31 лева, представляваща неустойка, 105 лева, представляваща сбор от такси за просрочие, начислени съгласно Тарифата за услугите и разходите, събирани от „Кредито“ ЕООД, които суми са дължими по договор за потребителски кредит № 0L00070197, сключен на 10.11.2022 г. между страните, ведно със законната лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 5 лева обезщетение за забава за период от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г.

В условията на евентуалност посочените суми /съвкупно и по пера/ се претендират като получени поради липса на основание.

С влязло в сила определение № 2256/07.09.2023 г. производството по делото е прекратено в частта, с която са предявени в условията на евентуалност искове по чл. 55, ал.

1 от ЗЗД за сумите от 40,81 лева, представляваща лихва по редовен дълг за периода от 10.11.2022 г. до 10.04.2023 г. ; 82,88 лева, представляваща „такса за експресно разглеждане“;

124,31 лева, представляваща неустойка за забава; 105,00 лева, представляващи наказателни такси за забава, както и в частта, с която е предявен иск по чл. 86 от ЗЗД.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат Т. К. от САК като поради направен от ищцовото дружество отказ от част от исковите претенции производството по делото е прекратено за задълженията на ответницата, както следва: за сумата от 82,88 лева, претендирана като такса „експресно разглеждане“ и за сумата от 124,31 лева, претендирана като неустойка - задължения по Договор за потребителски кредит № OL00070197 от 10.11.2022 г. Моли съда да уважи исковата претенция за останалите предявени суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Й. Г. чрез пълномощник – адв. Х. Й. от САК депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Нарушено било изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт не по – малък от 12. Въвежда 2 възражение за нищожност на процесния договор и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от негово съдържание, а именно ГПР по кредита. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи водели до различен от посочения в договора размер на ГПР. Действителният размер на ГПР бил в пъти по- висок от посочения и надвишавал максимално установения праг на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР и целият договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Счита за нищожна по изложени съображения и клаузата в договора, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане“.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ответницата не се явява представител.

Постъпило е становище, с което моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са сключили договор за потребителски кредит № OL00070197 от 10.11.2022 г., с който на ответницата е предоставен паричен заем в размер от 500 лева, при ГПР- 37,24 %, лихвен процент по кредита – 32,08 %, такса експресно разглеждане – 82,88 лева, неустойка – 124,31 лева и общо дължима сума в размер на 748 лева. Уговорено е, че срокът на договора е 5 месеца и с размер на погасителната вноска 149,60 лева. Видно от погасителния план към договора в погасителната вноска са включени суми за главница, лихва, неустойка и такса.

Между страните не е спорно, че сумата от 500 лева е получена от ответницата.

От представената по делото справка от 18.04.2023 г. за състоянието на дълга по договор за кредит № OL00070197 е видно, че задълженията по същия възлизат на сума в размер на 853 лева, от които 500 лева главница, 40,81 лева лихва, 105 лева наказателни такси за забава, 124,31 лева неустойка, 82,88 лева такса „експресно разглеждане“.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

РС Пазарджик е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД. В условията на евентуалност иск за връщане на дължимата главница с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото съществуването на валидно облигационно 3 правоотношение между страните по договор потребителски кредит и предоставяне на заемната сума на ответницата.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № OL00070197 от 10.11.2022 г., съгласно който „Кредито“ ЕООД е предоставил на ответницата заем в размер на 500 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит съдът може да направи извод, че същият противоречи на императивни правни норми.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1 , т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Общият разход по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР. Посочено е, че ГПР е 37,24 %, а възнаградителната лихва – 32,08%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от договора за кредит страните се споразумяват, че в деня на подписване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му, кредитополучателят следва да предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица - солидарни длъжници, които трябва да отговарят на подробно посочените в договора условия, а съгласно чл. 26, ал. 2 от договора за кредит в случай, че в деня на сключване на договора кредитополучателят не представи обезпечението по ал. 1, той дължи неустойка в размер, посочен в т. 5 от условията и параметрите на договора, а именно: 124,31 лв. Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, видно от приложения погасителен план, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към всяка от месечните вноски за тази 4 неустойка се прибавя сумата от 25,44 лева, а към последната вноска сумата е 22,55 лева.