Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 13.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 112/2021
Вид
Решение № 40
Подписан
13.04.2023
В сила
01.04.2025
Състав
Надя Узунова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Благоевград, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20211200900112 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по предявен иск от "Ю.Б." АД за признаване за установено, че ответниците Б. Я.

С. и „К.“, ЕООД й дължат солидарно по Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 419/R/2007 г., сключен на 14.03.2007 г. и 5 анкеса към него, при условията на предсрочна изискуемост на кредита, настъпила на 03.11.2016 г. на сумите 142 278.11 евро –главница; 41 737.96 евро - възнаградителна лихва за периода от 14.01.2016 г. до 03.09.2018 г.

(вкл.); 31 964.74 евро - наказателна лихва за забава за периода от 20.01.2016 г. до 24.07.2019 г. (вкл.); 2 535.17 евро- годишна такса за периода от 14.03.2016 г. до 14.03.2016 г. (вкл.); 2 838.45 евро - разноски за застрахователни премии и 72.00 лева - такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение и такси за подновяване на ипотека, с правно основание чл чл.430 ТЗ във вр.с чл.79 ЗЗД.

Ищецът сочи, че сумите се дължат по сключен с ответниците Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 419/R/2007 г., сключен на 14.03.2007 г. и 5 анкеса към него, при условията на предсрочна изискуемост на кредита, настъпила на 03.11.2016 г. Затова претендира главница, 1 наказателна и възнаградителна лихва, такси, застраховки и разноски за връчената им нотариална покана и за подновяване на ипотеката. Подробни съображения са изложени в исковата молба и в писмени бележки.

Ответниците оспорват исковете като неоснователни. Позовават се на Закона за защита на потребителите. Правят възражения за погасяване на част от вземанията по давност.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 14.03.2007 г. е сключен договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека между "Б.П.Б." АД от една страна и от друга К.И.С. и Б.Я. С., първият като кредитополучател, а втория като съкредитополучател, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя многоцелеви кредит в размер на 160 000 евро.

Договорено е с чл. 5, ал.1 погасяването на кредита да се извършва на 240 месечни вноски, включващи в себе си част от главницата и начислената за съответния период лихва, като размерът на месечната вноска е 1591 евро, платима по предварително уговорен от страните ден от месеца.

Уговорено в чл. 9, ал. 1 за ползвания кредит кредитополучателят да заплаща годишна лихва, която се формира от тримесечния

SOFIBOR/EURIBOR плюс надбавка от 6,65%.

В следващата алинея 2 на чл. 9 е уговорено, в случай на забава в плащането на някоя от вноските по чл. 5, по каквато и да е причина, както и при предсрочна изискуемост на кредита банката да олихвява просрочената част от главницата с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10%.

Според чл. 10 стойността на тремесечния SOFIBOR/EURIBOR за целите на чл. 9 се актуализира като се прилага стойността му, установена през първия работен ден на съответното тримесечие.

В чл. 21 от договора е уговорена възможността кредитът да се обяви за предсрочно изискуем едностранно от банката преди края на уговорения срок, без да е необходимо уведомление или покана до кредитополучателя от датата на настъпване на поне едно от посочените събития от б "а" до б."з" на чл. 21.

Измежду тези основания е и кредитополучателят да не е погасил в срок, която и да е от дължимите вноски по договора – б. „в“, или да не е изпълнил, което 2 и да е задължение по договора за банков кредит - б. “д“.

Към първоначалният договор за кредит са сключени 5 анекса съотв. анекс № 1/14.04.2011 г.; анекс № 2/10.11.2011 г., анекс № 2 и № 3 от 10.11.2011 г.; анекс № 4/5.03.2013 г. и анекс № 5/27.01.2014 г. във връзка с изпадане на кредитополучателите в просрочие на задълженията си, с изключение на анекс 2, с който е уговорена солидарната отговорност по смисъла на чл. 121 -123 от ЗЗД между Банката и К. ЕООД в качеството му на солидарен дължник, като дружеството се задължава спрямо банката да отговоря за изпълнението на кредитополучателя по договора за банков кредит № 4198R/2007 г. и анексите към него.

С анекс 1 страните са преуредили отношенията си, както относно размера на главницата, така и по отношение на договорната лихва и начина на формирането й. Съгласили са се с чл. 1, ал. 1 от Анекса, че кредитополучатеят към датата на подписването му - 14.4.2011 г. е в просрочие на задължения в размер на 1680, 86 евро, включваща просрочена главница, лихви, такси и комисионни; като с ал. 2 са се съгласили общата сума на просрочените задължения по чл. 1 и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по настоящия Анекс да се прибавят към редовната главница по догова, като общата сума на главницата по отпуснатия кредит се изменя на 153 102. 38 евро.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Анекса договорната лихва е определена на 11.

401 %, образувана от базовия лихвен процент на банката от 5. 75 % плюс надбавка от 5. 651 %, като в чл. 2, ал. 5 кредитополучателите се съгласили, банката да има право едностранно да променя лихвения процент в неговата цялост и/или всеки от компонентите му в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс обуславят такава промяна, или при наличие на предпоставките, посочени в Общите условия, които кредитополучателят и солидарните длъжници в чл. 12 от същия Анекс са приели "без възражения".

С Анекс № 2 към договора за кредит, подписан на 10.11.2011 г. дружеството "К." ООД е приело да отговаря солидарно за задълженията по процесния договор за кредит.

С Анекс № 3 към договора за кредит, подписан на 10.11.2011 г. страните в чл. 1, ал. 1 след като се повторили вече уговореното в чл. 2, ал. 1 от Анекс 2 /договорната лихва е определена на 11. 401 %, образувана от базовия лихвен 3 процент на банката от 5.75 % плюс надбавка от 5. 651 %/ е уговорено в ал. 3 на чл. 1, че погасяването на главницата ще започне да се извършва след изтичане на гратисен период от 6 месеца, през който ще се дължат само лихви, такси, комисионни като според чл. 2 кредитът ще бъде изплащан на 198 равни месечни вноски. В чл. 1 ал. 4 е повторена уговорката от чл. 2, ал. 5 от Анекс 1 съотв. в чл. 6 е повторена уговорката от чл. 9 от Анекс 1 касаеща правото на банката да обяви кредита едностранно за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателя не изпълнява свое задължение по този или друг договор с банката и/или по друг договор на кредитополучателя със сввъзано на банката дружество.

С Анекс № 4 към договора за кредит, подписан на 05.03.2013 г. се уговаря, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 152 212. 69 евро, като се формира от дължимата по договора за кредит главница, заедно с лихвата, дължима през периода с по-ниска лихва по същия Анекс. В чл. 2 е уговорено, като е повторено, че договорната лихва е определена на 11. 401 %, образувана от базовия лихвен процент на банката от 5.75 % плюс надбавка от 5.651 %.

Уговорен е двумесечен период, в който лихвата ще бъде 6. 80%. Уговорено е още, че банката има право едностранно да променя лихвения процент в неговата цялост и/или всеки от компонентите му при посочени в Анекса условия.

С Анекс № 5 към договора за кредит, подписан на 27.01.2014 г., страните и в него са посочили, че договорната лихва е определена на 11.401 %, образувана от базовия лихвен процент на банката от 5. 75 % плюс надбавка от 5. 651 %.

Уговорено е още, че банката има право едностранно да променя лихвения процент в неговата цялост и/или всеки от компонентите му при посочени в Анекса условия. Уговорен е шестмесечен гратисен период за заплащане на главницата. Уговорено е кредитът да бъде върнат на 165 равни вноски.

Поради неизпълнение от ответниците на задълженията по Договора за предоставяне на многоцелевия кредит и Анексите към него банката подаlа заявление пред РС-Благоевград за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. 2010 82019 г. и е издадена заповед № 8284/5.9.2019 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на 4 документ по чл. 417 ГПК за следните суми: 142 278.11 евро -главница съгласно чл. 1, ал. 1, Раздел I от Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 419/R/2007 г., сключен на 14.03.2007 г.; 41 737.96 евро възнаградителна лихва съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за периода от 14.01.2016 г. до 03.09.2018 г. (вкл.); 31 964.74 евро - наказателна лихва за забава съгласно чл. 9, ал. 2 от Договора за периода от 20.01.2016 г. до 24.07.2019 г. (вкл.); 2 535.17 евро- годишна такса съгласно чл. 12 „в“ от Договора за периода от 14.03.2016 г. до 14.03.2016 г. (вкл.); 2 838.45 евро разноски за застрахователни премии, дължими съгласно чл. 4.2, Раздел IV от Общите условия на „Б.П.Б." АД и 72.00 лева - такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение и такси за подновяване на ипотека на кредитополучателите и солидарният длъжник, дължими съгласно чл. 4.2, Раздел IV от Общите условия на ..Б.П.Б." АД; ведно със законна лихва върху неизплатената главница, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

Поради постъпили в заповедното производство възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК от „К.“, ЕООД и от Б. С., които са в законоустановения месечен срок, визиран в чл. 414, ал. 2 ГПК, предвид изпращането им по пощата на 30.03.2021 г., считано от връчената им заповед за изпълнение от ЧСИ на 1.3.2021 г. по изп.д. № 971/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 890 - е образувано настоящото исково производство по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК.

Спазен е и месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на иска предявен е на 16.7.21 г., считано от даденото на ищеца за целта указание от заповедния съд, връчено му на 16.6.21 г.

С предявения иск Банката претендира да се признае за установено спрямо ответниците, съществуването й на вземания вследствие на неизпълнени от тях задължения по Договора за предоставяне на многоцелевия кредит и Анексите към него, като твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 3.9.2016 г. По делото е депозирана на 25.7.2019 г. уточнителна молба от ищеца по отношение на периодите на вземанията.

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

5

Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.

Ответниците оспорват предявените от банката искове като неоснователни. Считат, че формирането на дълга им е въз основа на незаконосъобразните преоформяния към главницата на несъществуващи просрочия въз основа на противоправно увеличаване на възнаградителната лихва и капитализирането й към главницата, въз основа на увеличаване на главния дълг в нарушение на принципната забрана за анатоцизъм, осъществени чрез нищожни допълнителни споразумения, с които страните са предоговаряли размера на дълга.

Сочат, че в отношенията им с кредитора е внесено неравноправие по см. на чл. 143 и сл. от ЗЗП чрез договорни клаузи, даващи право на банката да увеличава едностранно цената на кредита чрез плаващата величина на договорната лихва, определена като базов лихвен процент Видно е, че правоотношенията между страните са възникнали от договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на физически лица Красимир и Красимира Спирови - кредит. Поради това, че липсват ангажирани от Банката доказателства кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност и предвид обстоятелството, че същият е предоставен от търговец по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗПотр, то съдът счита, че получилите го физически лица имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗПотр. и следователно единият от тях /съкредитополучателя/, който е ответник по настоящото дело – Красимира С. се ползва със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в гл. шеста на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Уговарянето с анекс 2 на солидарната отговорност и на друг длъжник – тази на ответното дружество - на К. ЕООД не е основание за друг извод, защото липсват доказателства, че кредитът е предоставен за търговска или професионална дейност на кредитополучателя Красимир Спиров и съдлъжника Красимира С. и защото солидарната отговорност на дружеството е договорена впоследствие т.е. не е достатъчно логично да се обвърже предоставянето на кредита с търговската дейност на дружеството единствено и само от договора и последващите анекси, при отчитане, че нито 6 в първоначалния договор, в който дружеството не участва, нито в анексите след него има информация за целта на кредита.