Решение № 372 от 12.05.2025, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Д., 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20233230101529 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Постъпила е искова молба от Ц. Б. Ц. с ЕГН **********, от ***, подадена чрез адв.

Д.Т., с която срещу Г. Т. Г. с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „***- Г- - Г. Г.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, е предявен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ, за заплащане на сумата от 1 143,24 лева /хиляда сто четиридесет и три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща рента за стопанската 2021/2022г. по договор за аренда от 18.07.2013г. вписан в Служба по вписванията -Г.Т. под № 277, том IV, вх.рег. № 2762/22.08.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска до окончателното й изплащане.

Твърдения в исковата молба: С нотариален акт за дарение с вх. per. № 3011 от 12.11.2019г., акт № 10, том VII дело № 1013/2019г., дело №1013 на СВ Г-Т., ищецът придобил правото на собственост върху следните имоти:

-Поземлен имот с идентификатор *** /***), с трайно предназначение на територията:

Земеделска и начин на трайно ползване: НИВА с площ от 4290 кв.м. находящ се в местността „***“ с. Р., общ. Г-Т..

-Поземлен имот с идентификатор *** /***/ с трайно предназначение на територията:

Земеделска и начин на трайно ползване: НИВА с площ от 5239 кв.м., находящ се в местността „***“, с. Р., общ. Г.Т..

За същите имоти е сключен договор за аренда от 18.07.2013 г., вписан в Служба по вписванията -Г.Т. под № 277, том IV, вх.рег. № 2762/22.08.2013г. със срок от 10 стопански години от дарителя К. И. Г.. К. И. Г. починала през *** г., с което се прекратило учреденото при дарението право на ползване върху имотите. През изминалите стопански години, след придобиването на имотите арендатора изплащал рентата в срок.

За стопанската 2021/2022г., въпреки многократните разговори с арендатора, рентата все още не е изплатена. Съгласно договора същата се равнява на 35 % от сеитбооборота на фирмата от съответното землище, след реализацията на продукцията. Ищецът смята, че рентата е в размер на 120лв./дка, тъй като същата е заплатена на други арендодатели от същия арендатор. Ответникът не е погасил дължимата сума в срок съгласно чл. 8, ал. 5 от 1

Закона за арендата в земеделието.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна депозира отговор. Счита иска за недопустим поради липса на правен интерес от предявяването.

Не се спори, че относно посочените имоти е сключен договор за Аренда на земеделска земя на 18.07.2013г. за срок от десет стопански години от дарителката на процесиите имоти - нотариално заверен и вписан в Службата по вписвания по местонахождение на имотите. Цената по този договор за аренда е опредЕ. в размер на 35%, т.е. размерът е обвързан с обема на добива от наетите имоти, за които има сключен споразумителен протокол за комасация.

За стопанската 2021/2022год. ЕТ”***-Г--Г. Г.“' предоставя със Договор-Споразумение за комасация процесиите имоти на земеделски производител- ЕТ“***-Г. Г.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Т.. Дружеството ЕТ“***-Г. Г.“ е наемател и на други земеделски имоти, собственост на ишеца Ц. Б. Ц.. С Договор за наем №14/ 14.05.2021год., сключен между Ц. Б. Ц. и ЕТ“***-Г. Г.“, ЕИК *** ищецът предоставя за временно възмездно ползване земедеслка земя- нива в с.П., общ.Б., област Д. с ***, с площ 57,506 дка и земедеска земя в с.

С., общ. Б., област Д. - имот с *** с площ 19,749дка.

За стопанската 2021/2022 год. между ишеца Ц. Б. Ц. и ЕТ“***- Г--Г. Г.“, ЕИК ***, представляван от Г. Т. Г. има действащ Договор за аренда, вписан под №277, том IV/22.08.2013г. на Сл.по вписванията - гр.Г.Т., сключен с наследодателя на ищеца- К. И. Г., за десет стопански години. С този договор Арендодателят предоставя следните земеделски имоти: Нива с площ 4,289дка, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с.Р.. общ.Г.Т., област Д. и Нива с площ 5,238дка. представляваща имот №***, находяща се в землището на с.Р., общ.Г.Т., област Д.. За тези земеделски земи има сключен ДоговорСпоразумение за комасация между ЕТ“***-Г. Г.“ и ЕТ“***-Г--Г. Г.“ за стопанската 2021/2022год. Договор-Споразумение за стопанската 2021/2022г има и между ЕТ“*** -Г. Г.“ и ЕТ“***-****** Т.“ за имот с кадастрален №*** -5.833дка по плана на земеразделяне на с.Б.,Общ.Б.,Обл.Д.. Невъзможно е всеки ползвател да обработва земеделските земи, за които има правно основание, в реални граници и в тази връзка всяка година се изготвят такива протоколи- споразумения за доброволна комасация между ползвателите.

Ищецът притежава общо 92,610 дка.Всички имоти на ищеца по силата на така посочените Договори-Споразумения се обработват за стопанската 2021/2022г. от ЕТ“***-Г.

Г.“.Същият е изплатил на собственика сумата от 9260,00лв/Девет хиляди двеста и шестдесет лв/, представляваща рента и наем равняващ се на по 100 лева на дка. Прилагат се и 3 /три/ бр. Протоколни решения за това плащане.

В тази връзка ползвател на земеделските земи на ищеца Ц. Б. Ц. за стопанската 2021/2022 година е ЕТ“***-Г. Г.“. Посочените по- горе имоти са, както следва: имот №***5.833дка; имот № *** - 57,506 дка; .№ ***-19,749дка; № *** - 4.289дка; №*** - 5,238дка. или общо 92,610дка.

С платежно нареждане, с наредител ЕТ“***-Г. Г.“, от 12.02.2023г. по сметката на ишеца Ц. Б. Ц. е преведена сумата от по 9 260.00лв./Девет хиляди двеста и шестдесет лева/, представляваща рентното плащане за стопанската 2021/2022год., което възлиза на сумата от 100/сто/ лева на декар за всички имоти ,който той притежава.

От всяка сума, допълнително над така формираната рента на декар, се ползват собствениците на земеделски земи, продължаващи договорните си взаимоотношения с наемателя. Това решение той е взел като едноличен собственик на фирмата, която представлява и за което прилагам протоколно решение.

При горните твърдения и доводи ответната страна счита, че искът е неоснователен, защото ищецът е получил наемно възнаграждение за стопанската 2021/2022г., видно от посочените и приложени в отговора документи.

Д.кият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, 2 приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно представения нот.акт№ 159, том VI, нот. дело№ 564/12.11.2019г. на нотариус рег.№ 313 на НК, ищецът е собственик въз основа на дарение от К. И. Г. на следните поземлени имоти:

-Поземлен имот с идентификатор *** /***), с трайно предназначение на територията:

Земеделска и начин на трайно ползване: НИВА с площ от 4290 кв.м. находящ се в местността „***“ с. Р., общ. Г-Т..

-Поземлен имот с идентификатор *** /***/ с трайно предназначение на територията:

Земеделска и начин на трайно ползване: НИВА с площ от 5239 кв.м., находящ се в местността „***“, с. Р., общ. Г.Т..

Дарителката си запазва пожизнено правото да ползва дарените имоти.

За същите имоти е сключен договор за аренда от 18.07.2013 г., вписан в Служба по вписванията -Г.Т. под № 277, том IV, вх.рег. № 2762/22.08.2013г. със срок от 10 стопански години от дарителя К. И. Г.. Съгласно чл.4 от договора арендното плащане е в размер на 35 % от сеитбооборота на фирмата от съответното землище, след реализацията на продукцията.

К. И. Г. починала на 02.01.*** г., съгласно удостоверение за наследници№ 118/07.01.***г. на община Д..

По делото е представен Договор-Споразумение от 03.09.2021г. за комасация процесиите имоти на земеделски производител за стопанската 2021/2022год. ЕТ”***-Г--Г.

Г.“' предоставя процесиите имоти на земеделски производител- ЕТ“***-Г. Г.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Т.. Съответно ЕТ“***-Г. Г.“предоставя на ЕТ”***-Г--Г. Г.“ друг имот за обработване.

Дружеството ЕТ“***-Г. Г.“ е наемател и на други земеделски имоти, собственост на ишеца Ц. Б. Ц..

С платежно нареждане, с наредител ЕТ“***-Г. Г.“, от 12.02.2023г. по сметката на ишеца Ц. Б. Ц. е преведена сумата от 9 260.00лв./Девет хиляди двеста и шестдесет лева/, представляваща рентно плащане за стопанската 2021/2022год. Приложено по делото е потвърждение за плащане на „Прокредит Банк“ АД за преведената сума.

Ответната страна признава, че е ползвала процесните имоти, макар, че по силата на договори за комасация с трети лице, обработващи земеделски земи не е било реално и на място ползването.

По делото е представено актуално състояние на ответния едноличен търговец, съгласно отбелязванията в което, търговеца е с основна дейност по НКИД-отглеждане на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури.

Представено е и решение на едноличния търговец, дължимата рента за 2021/2022г. за собственици, които не продължават договорите си да е в размер на 100лв.

По делото е представено извлечение от обявеното на сайта на Областна дирекция Земеделие споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2021/2022г. от което се установява, че ***-Г--Г. Г. ЕТ е участвало с имоти, ползвани на правно основание с площ от 9.448 дка, които са му предоставени за ползване в поле 17-3. Имот с идентификатор *** е предоставена за ползване на „АГРИ.СС“ ЕООД, а имот с идентификатор *** е разпределен за ползване между „АГРИ.СС“ ЕООД и „К.А.-89“ ЕООД.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно счетоводна експертиза вх.№ 3359/19.02.2025г. със задача да изчисли размера на дължимото арендно плащане по договора за аренда от 18.07.2013 г., съобразно критериите на чл.4 от договора. След извършената проверка на приложените по делото материали и в съответствие с отразеното в констативно-съобразителната част, експертизата дава заключение, че ответния търговец е водил аналитична отчетност на добита и реализирана продукция по зем.култури, не по землища за процесната стопанска година, позволяваща проследимост на съставените стопански операции. Реално прилагането на комасацията изключва възможността за реална обработка на договорените имоти. Води се обща отчетност по култури, независимо в кое 3 землище са отглеждани. Вещото лице изчислява средното арендно плащане по договора за аренда от 18.07.2013 г., съобразно критериите на чл.4 от договора, за процесиите 9,527 дка земеделски земи, за стопанската 2021/2022 г., е в размер на 626,58 лв. или по 65,77лв на дка / таблица 4/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Паричните осъдителни искове за плащания въз основа на арендните договори са с правна квалификация чл.8, ал.1 от ЗАЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД.

В случая от представените с исковата молба доказателства се установява възникването и съществуването на договорно правоотношение между Ц. Б. Ц. с ЕГН **********, в качеството на наследник на К. И. Г., и Г. Т. Г. с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „***- Г- - Г. Г.“ с ЕИК *** .

Облигационното правоотношение е породено от договор за аренда от 18.07.2013 г., намиращ специалната си уредба в Закона за арендата в земеделието с оглед предмета на договора и неговите специфики, каквито са обективирани във формата и съдържанието на процесния договор и договор за наем. Договорът за аренда е облигационен договор по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане. Договорено е /т.4 от договорите/ задължение на арендатора за ползването на процесната нива да заплаща арендно възнаграждение в размер на 35% от сеитбооборота на фирмата за съответното землище.

Страните по едно арендно правоотношение, каквото е процесното, според чл. 9 от ЗЗД, могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона. Постигнатата в чл.4 от договора договорка не е в отклонение от императивните правила, установени в ЗАЗ, в частност с нормата на чл.8, ал.4 от ЗАЗ от ищеца, уреждаща възможност арендното плащане да се договори в пари и/или в земеделска продукция. В случая е налице договорена парична престация, а размерът и е определяем. Принципно за да възникне задължението не е нужно то да бъде определено до тази степен, която е необходима за изпълнението му. Достатъчно е престацията /съдържанието на задължението/ да бъде опредЕ. по начин, който позволява по-късното и пълно конкретизиране към момента на изпълнението. Т.е. за да бъде изпълнено едно задължение, то трябва да бъде определено, но за да възникне е достатъчно да бъде определяемо.