Решение № 174 от 23.07.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. М., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500155 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е въззивна жалба на Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № **, представлявана от дружество, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител адв. К. С., САК, против Решение № 581/06.12.2024 год., по гр.д. № 1770/2024 год. по описа на РС М..

С посоченото Решение съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422 ГПК от Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв.Х., ул.Х № **, представлявана от дружество, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. Г. № **, етаж *, ап. *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че към 26.01.2024 г. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ, дължимо от Т. П. Д., от гр. М., ул.

,,И.“ № 19, ап. З, представляващи вноски във фонд „Ремонт и обновление на сградата“, в периода от месец януари 2021 г. до месец декември 2023 година, в размер на 120 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.01.2024 г. до изплащане на вземането, КАТО е ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск с правно основание чл.

6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата в размер общо на 305.88 лева, представляваща сбор от месечни вноски от по 6.83 лв. всяка за 1 управление и поддържане на общи части на етажната собственост за периода месец януари 2021 г. - месец декември 2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението се обжалва в отхвърлителната си част от ищец а Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № **, представлявана от дружество, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК *** с твърдения, че е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните доказателства.

Твърди, че разпределението на доказателствената тежест възприето в решението е различна от указаната на страните с доклада на съда и така едва с решението било прието, че в тяхна тежест е да докажат, че в процесния период имотът е бил обитаван.

Моли съда да обяви за отмени атакуваното съдебно решение в обжалваната част и да уважи в цялост – с още 305,88 лв. предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Т. П. Д. от гр. М..

Въззиваемата поддържа, че жалбата е неоснователна, счита, че не са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест, поради което и е неоснователно искането за допускане на доказателства пред въззивната инстанция и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

С Определение № 131/29.01.2025 год., в производство по реда на чл.

248, ал. 1 и чл. 250 ГПК, съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на отв. Т. П. Д., от град М., за допълване на Решение № 581 от 06.12.2024 година, постановено по гражданско дело № 1770/2024 година на Районен съд – М. в частта за лихви и разноски, с доводи за недължимостта им, с оглед признанието на иска и недаване повод за завеждане на делото и е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕТО на страната за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 581 от 06.12.2024 година, постановено по гражданско дело № 1770 по описа за 2024 година на Районен съд – М., в частта за разноските, като НЕДОПУСТИМО.

Срещу това определение е подадена частна жалба от отв. Т. Д. с доводи, че неправилно съдът е отказал да допълни решението си в частта за лихви и разноски, тъй като те били част от спорния предмет, а липсва произнасяне по възражението на страната, че не е дала повод за завеждане на делото.

Определението се обжалва и в частта, с която е оставено без разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските като недопустимо поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК отново със същите доводи – че не е дала повод за завеждане на делото и затова не следва да дължи разноски и именно в тази насока е било възражението й пред първата инстанция.

Моли за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество, като съдът да приеме, че не е дала повод за завеждане на делото и 2 поради това не дължи разноски. Евентуално да бъде изменено решението, като присъдените в полза на ищеца разноски бъдат намалени от 457,25 лв. на 26,20 лв.

Претендира разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 и чл. 250, ал. 2 ГПК насрещната страна по въззивната частна жалба, Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № **, представлявана от дружеството, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощника си адв. К. С. САК оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3, респ. чл. 250, ал. 3 ГПК, от лице, имащо правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.

Жалбоподателят Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № **, представлявана от дружество, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител адв. К. С., САК поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на МРС в обжалваната част. Оспорва частната жалба като неоснователна и счита обжалваното определение за правилно. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна Т. П. Д. се явява лично. Оспорва въззивната жалба, като счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа частната жалба срещу определението за изменение/допълване на решението в частта за разноските, като поддържа с изложените и пред РС М. и в частната жалба съображения, че не дължи разноски. На свой ред претендира такива и представя списък по чл. 80 ГПК.

МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред РС – М. е бил предявен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца към него в размер на 615,16 лв., представляваща такси за управление на входа и такса за фонд „Ремонт и обновяване“ от м. Септември, 2019 год. (включително) до м. Декември, 2023 год. (включително) по 11,83 лв. на месец, съгласно Решение на Общото събрание на етажната собственост от 16.01.2015 год., ведно с лихва за забава, начислена върху главницата за 3 периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (26.01.2024 г.) до окончателното изплащане, за което има издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1361/2024 год. на РС М..

След оспорване от страна на длъжника на вземането по издадената по ч.гр.д. № 1361/2024 год. на МРС Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК№ 821/31.05.2024 год., заявителят е предявил установителния си иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В отговора си в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. Д. оспорва исковете като неоснователни, с твърдения, че: 1/ от м. Септември, 2019 год. никой не живее в апартамента, намиращ се в сградата-етажна собственост, поради което и съгласно решението на общото събрание на етажната собственост, на което се позовава ищеца евентуално дължи сума за фонд „Ремонт и обновление“, но не и за управление на входа. 2/ въвежда възражение за погасяване по давност на задължението за 2019 и 2020 год. 3/ твърди, че многократно е разговаряла с професионалния управител с настояване за информация относно начина на определяне на задължението и с искане за посочване на банкова сметка, по която да извърши плащане, ако прецени, че задължението е основателно.

За да уважи частично предявените искове, МРС е приел, че ответникът дължи заплащане на разходи за ремонт и вноски за „Фонд „Ремонт и обновление“, но не и тези, свързани с управление на етажната собственост, тъй като в процесния период имотът въобще не е бил обитаван нито от собственика, нито от друг ползвател. Приел е, че управителят на етажната собственост разполага с възможност сам да събере както информация за собственика или ползвателя. В случая решенията на ОС на етажните собственици от 16.01.2015 год., 10.05.2022 год. и 15.05.2022 год. са влезли в сила и установяват размера на дължимите вноски към фонд „Ремонт и обновление“, но не и тези за управление и поддръжка на общите части на сградата.

От доказателствата по делото се установява, че по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.01.2024 год. в полза на „П., ЕООД, ЕИК ***, професионален домоуправител на Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № **, по ч.гр.д. № 1361/2024 год. на РС М. е издадена Заповед № 821/31.05.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. П. Д. от гр. М., неизплатени суми за месечни такси за управление на входа и към фонд „Ремонт и обновление“ в общ размер от 615,16 лв. – съгласно решение на ОС на етажната собственост от 16.01.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението, както и разноски в общ размер на 528 лв. В т. 10 на Заявлението, „Обстоятелства от които произтича вземането“ е посочено, че се претендира месечна такса от 11,83 лв., формирана като сбор от 5 лева за фонд „Ремонт и обновление“ и 6,83 лева за управление на входа. Заповедта е връчена на длъжника на 04.06.2024 год. и в срок, на 25.06.2024 год. тя е възразила срещу нея. С Разпореждане № 2323/25.06.2024 год. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е получено на 02.07.2024 год.

4

Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В исковата молба е уточнено, че претендираната сума от 615,16 лв. представлява такса от по 5 лева месечно за фонд „Ремонт и обновление“ и по 6,83 лева месечно такса за управление на входа, или месечна такса от по 11,83 лв. за периода от м. Септември, 2019 год. до м. Декември, 2023 год. включително.

Иска се от съда да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника в размер на 615,16 лв. представлява месечна такса от 11,83 лв., формирана като сбор от 5 лева за фонд „Ремонт и обновление“ и 6,83 лева за управление на входа за периода от м. Септември, 2019 год. до м. Декември, 2023 год. включително, съгласно решение на ОС на етажната собственост от 16.01.2015 год., ведно с лихви за забава върху вземането от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

В отговора си, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отв. Т. Д. е въвела следните основни възражения: 1/ че не е ясно как е формирана сумата на претендираната месечна такса, но признава, че евентуално дължи само такса за фонд „Ремонт и обновление“ – 5 лева месечно, но не и по 6,83 лв. месечно такса „поддръжка“, тъй като не е живяла никога в това жилище, а до началото на м. Септември, 2019 год. то е било ползвано от дъщеря й, но за целия исков период имотът бил необитаем. 2./ възражение за изтекла погасителна давност за четирите месеца на 2019 год. и цялата 2020 год. 3./ че не дължи разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на делото и признава частично иска.

С Определение по Протокол № 840 от откритото съдебно заседание по гр.д. № 1770/2024 год. на МРС, проведено на 08.11.2024 год. съдът е допуснал изменение на предявените искове, като е приел заявеният от ищеца частичен отказ от иска – за претендираните месечни вноски за периода от м.