Решение № 40 от 26.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Кюстендил, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева при участието на секретаря Т.а С. Димитрова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Гражданско дело № 20201500100423 по описа за 2020 година

Производството е образувано по подадена от Р. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, представляван от процесуалния представител по пълномощие адв. Т. Р. П. от САК, със съдебен адрес: *** срещу С. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** и К.

Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД с искане за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца сумата от 13 800.00 евро, с левова равностойност 26 990. 45 лева, представляваща заплатена от ищеца на 07.07.2008 г., 31.07.2008 г. и 20.08.2008 г. и получена от ответниците сума във връзка със сключен между страните договор за поръчка.

Ищецът твърди, че притежава автокъща в гр. Р. като основната му дейност е продажба на автомобили. С ответниците С. М. С. и К. Л. К. се познавали от 2005 г., откогато последният започнал да намира и доставя автомобили от Република Италия на ищеца, след предварително негово одобрение.

В началото на техните отношения ищецът А. пътувал често до Република Италия като капарирал или плащал на място автомобилите, които К. К. му намирал в Република Италия.

От 2005 г. до средата на 2008 г. техните отношения били нормални, нямало никакви спорове, работата вървяла гладко и се изградило значително доверие между А. и К., поради което ищецът А. започнал да пътува все по - рядко до Република Италия и се доверявал изцяло на своя приятел К. К. относно преценката за качество и цена на закупуваните автомобили.

Не бил уговарян конкретен срок за изпълнение на поръчката, нито и каква дейност в мандатните отношения да изпълнява всеки от ответниците. Последната била тяхна лична 1 организация. Предвид изграденото през годините доверие между ищеца и ответника К. К., двамата договаряли винаги устно поръчките за автомобилите, като писмени договори не са били подписвани между тях.

Уговорките с ответника С. М. С., на когото ищецът превеждал парите, които С. предавал на К. К., който е следвало да намери, закупи и достави автомобили на Р. А., също били устни.

Постигната била уговорка между ищеца и втория ответник, според която А. предварително да превежда всички суми за покупката на автомобилите на К. К. чрез банкова сметка на дългогодишния приятел на К., а именно по сметката на ответника С. М.

С., който от своя страна да предава реално парите на К. К. и последният да закупува автомобилите и да ги транспортира от Република Италия за Република България с автовози до автокъщата на Р. А.. Този начин на плащане бил уговорен между тримата, тъй като с него спестявали пари от такси за междубанкови преводи. Всички получени пари по сметката на С. С., последният следвало да предава на К. К.. По този начин тримата осъществявали отношенията си до 2008 г., като през този тригодишен период ответникът К. е купувал и доставял автомобили след предварително им одобрение от страна на ищеца А. срещу изпратените от последния пари за тази цел по описания начин.

Твърди се, че на 07.07.2008 г. Р. Г. А. превел по банковата сметка на С. М. С. в ТБ ***, по IВАN *** сумата от 2 000,00 евро /две хиляди евро/. На 31.07.2008 г. по същата сметка били преведени още 3 800,00 евро /три хиляди и осемстотин евро/ от ищеца, а на 20.08.2008 г., Р. А. отново по сметката на С. М. С. превел и сумата от 8 000,00 евро /осем хиляди евро/.

Предвид трайната и установена практика и постигната уговорка между тримата, К. К. е следвало да намери различни автомобили за тези пари, след което да се консултира с Р. Г.

А., който е трябвало да потвърди, че иска да получи съответните автомобили, след което К. да ги закупи и достави на Р. А..

Изминали няколко години, след като Р. А. бил превел горепосочените суми на С. М.

С., който е следвало да ги предаде на К. Л. К. и последният да намери и закупи автомобили след предварително потвърждение от страна на ищеца. През тези години били провеждани разговори между страните, но ищецът не получавал конкретен отговор кога и дали К. е намерил някакви автомобили.

През периода от 2008 г. до 2015 г. ищецът и ответникът К. се срещали няколко пъти, когато А. отправял искания до ответника или да му възстанови процесиите суми, които бил превел на С. С. или К. да намери и достави автомобили за тези пари. Ищецът всеки път получавал уклончиви отговори и обещания, на които се доверявал безрезервно, предвид дълготрайните им отношения. К. поел ангажимент да изпълни задълженията си към А. по един от двата начина.

Независимо от многократните разговори между страните относно избор, дата и време на доставка на автомобилите, към 2015 г. все още на ищеца А. не били предоставени 2 никакви оферти за одобрение и не били закупени автомобили за процесиите суми, които превел на С. С.. През 2015 г. окончателно станало ясно, че ответниците са изпаднали в невъзможност да осъществят основанието, тоест да изпълнят поръчката като намерят, закупят и доставят на Р. А. автомобили, за които той им превел процесната сума по сметката на С. С..

Предвид факта, че през 2015 г. Р. А. вече не можел да осъществи никакъв контакт нито с К. К., нито със С. С., за да поиска някакво логично обяснение какво се е случило с преведената от него сума от 13800,00 евро, за ищеца станало ясно, че няма да получи никакви автомобили и решил по наказателноправен ред да защити признатите му и гарантирани от закона права и да потърси наказателната отговорност на настоящите ответници като пуснал жалба срещу С.С. и К. К. в Районна прокуратура Русе, с цел извършване предварителна проверка за наличие на съставомерност на деянията на двамата ответници и евентуално извършени престъпления от общ характер по смисъла на чл. 206 НК или чл, 209 от НК.

Пред компетентните органи били снети обяснения както на К. К., така и на С. С.. К.

К. потвърдил в обясненията си пред компетентните държавни органи, че познавал лицето Р.

А. и в продължение на няколко години имал отношения от търговски тип с него, като му доставял автомобили от Република Италия. За целта Р. А. превеждал парите на С. С., за да се избегнат таксите при междубанковите преводи. К. К. заявил, че всички суми преведени по сметката на С. са му били предавани от последния. В обясненията си пред прокуратурата С. С. заявил, че потвърждава, че през 2008 г. предоставил банковата си сметка на Р. А. и по същата били преведени няколко суми от Р. А., но не помнел точно какви. След това заявява, че ги бил предоставил на К., чрез момче на име Х., който всяка седмица пътувал с микробус до Република Италия.

Видно от събраните в хода на прокурорската проверка писмени данни сумата действително била получена от С. М. С. по негова сметка, който я предал на К. К..

Последният не отричал, че е получил сумата, но не успял да намери, закупи и достави автомобили на Р. А. по неустановени причини. К. обещал, че ще предприеме действия по възстановяване на сумата, но същата все още не била възстановена на ищеца А.. Потвърдено било от предварителната проверка, извършена от прокуратурата, че действително Р. А. и К.

К. са се срещали лично няколко пъти за периода от 2008 г. до 2015 г., като А. му изисквал или да му възстанови процесиите суми, които бил превел на С. С. или да му достави автомобили за тези пари.

С постановление от 13.01.2016 г. по преписка № 3345/2015 г. Районна прокуратура Русе отказала да образува досъдебно наказателно производство срещу С. М. С. и К. Л. К. като основанието за отказа е липсата на достатъчно данни за извършени престъпления, поради неналичие на обективни и субективни признаци за извършени престъпления по чл.

206 НК, чл. 209 НК или друго престъпление от общ характер. Постановлението било обжалвано пред Окръжна прокуратура -Русе, която с постановление от 22.02.2016 г. по преписка № 644/2016г. потвърдила акта на Районна прокуратура — Русе в частта досежно 3 липсата на достатъчно данни за престъпление по чл. 209 НК и уважил жалбата в частта досежно наличието на достатъчно данни за престъпление по чл. 206 НК и постановил преписката да бъде изпратена по компетентност на Районна прокуратура — Дупница, която на свой ред с постановление по преписка № 484/2016 г, от 30.03.2016 г. отказала да образува досъдебно производство срещу С. М. С. и К. Л. К.. Постановлението било обжалвано пред погорестоящата прокуратура. С постановление от 14.06.2016г. по преписка с вх. № 1099/2016 г. Окръжна прокуратура — Кюстендил потвърдила постановлението на Районна прокуратура Дупница от 30.03.2016 г., с което е отказано образуването на досъдебно производство срещу С. и К..

Ето защо ищецът поддържа искане за солидарно осъждане на двамата ответници да му заплатят процесната сума поради неизпълнение на договорно задължение.

Ответникът С. М. С., в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Сочи, че доколкото в исковата молба не се оспорва обстоятелството, че е предал сумите на ответника К. К. както и, че ищецът нямал с него никакви уговорки, касаещи други задължения, освен тези да предава на ответника К., превежданите от ищеца суми, то спрямо него неоснователно се претендира връщане на процесната сума като солидарен длъжник. Излага становище за нередовност на исковата молба, тъй като в същата липсвала конкретизация кога е падежа на процесните суми, както и срока за изпълнение на поетите задължения. Прави възражение за настъпила погасителна давност относно претендираното вземане. Поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция предявена спрямо него.

По делото, в срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор по иска от страна на ответника К. Л. К.. Оспорва исковата молба по основание и по размер. Не отрича, че в периода месец юли 2008 г. – месец август 2008 г. е получил сумата от 13 800 евро с поръчка да достави автомобили до автокъщата на ищеца А. в град Р.. Парите му били предадени от втория ответник – С. С., който не участвал в доставката на закупени автомобили. След получаването на процесната сума К. в рамките на 2-3 месеца намерил подходящите автомобили, закупил ги и ги транспортирал за България до гр. Р. за автокъщата на А..

Оспорва твърдението на ищеца, че след превода на сумите същият не бил получил никакви автомобили. В потвърждение на довода за продължили и след това между него и ищеца търговски взаимоотношения, представя две фактури първата с № ***. и втората с № ***, за закупени от К. автомобили, след одобрение от страна на ищеца А. и издадени на името на търговското дружество на ищеца. Прави възражение за настъпила погасителна давност за процесното вземане.

В уточнителна искова молба ищецът твърди, че предвид утвърдената между ищеца и ответниците дългогодишна търговска практика и начин на работа от 2005 г. до средата на 2008 г., когато техните отношения били нормални и нямало никакви спорове, се изградило значително доверие между двамата, поради което конкретни срокове за изпълнение на поръчките не били уговаряни. В процесния случай не била уточнявана и конкретна цена за услугата, тъй като не се е стигнало до този етап от изпълнението на поръчката. Нито са били 4 намерени автомобили, нито е отправено конкретно предложение за конкретни автомобили от страна на К. към Р. А.. Утвърденият между страните принцип бил следния: Когато К. намирал и посредничил за закупуването на автомобилите, същият е уговарял пазарната цена директно със собствениците на автомобилите в Италия. Посредничеството между италианските собственици и Р. А. било осъществявано от К. К., който слагал надценка на всеки закупен автомобил, след предварителна уговорка и одобрение за размера на надценката с Р. А.. Тази надценка имала роля на цена на услугата. Такава била уговорката с Р. А., който бил съгласен К. К. да си определя сам сума за него, която да е горница на пазарната цена за всеки автомобил. Тази горница на цената на конкретния автомобил била уговаряна от К. и Р. А. едва, когато бъде намерен определен модел автомобил и бил одобрен от ищеца. Конкретизира, че при процесния случай не се е стигнало до намиране и отправяне на предложение за автомобили от К. К. до Р. А.. Отношенията са били на етап преведена авансова сума за бъдещите автомобили. Процесната сума, която е преведена на три транша през 2008 г. е усвоена от ответниците /С. С. е получил парите и твърди, че ги е предал на К.