Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18773 от 26.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 8357/2022
Вид
Определение № 18773
Подписан
26.05.2023
В сила
26.05.2023
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18773 гр. София, 26.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20221110108357 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415 ГПК.

Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение.

С разпореждане от 09.02.2023г., постановено по настоящето дело, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като е указал и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай определението, с което на заявителя се указва да предяви иск за установяване на вземането си, е връчено на последния на 27.02.2023г. С оглед това, при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 27.03.2023г. Във визираният срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.

Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията 1

(един и същ конкретен съд) по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в определения месечен срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2022г., издадена по ч.гр.д. № 8357 по описа за 2022г. на Софийския районен съд, с която е разпоредено А. П. К., с ЕГН ********** да плати на "*********" ЕООД, с ЕИК *********, сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница по цедиран договор за издаване на револвираща международна кредитна карта от 07.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 657,39 лева (шестстотин петдесет и седем лева и 39 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 07.12.2012 г. до 07.12.2014 г., както и държавна такса в размер на 33,15 лева (тридесет и три лева и 15 стотинки), на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийския градски съд.

2

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3