Разпореждане № 3197 от 30.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3197 гр. Кюстендил, 30.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно гражданско дело № 20261520101637 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Инициирано е въз основа на заявление, подадено от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и П. В., чрез пълномощника юрк. П. Ц.. Със заявлението се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника И. К.

С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, общ. ***, обл. ***, ж.к. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. * за следните суми: 306,78 EUR /триста и шест евро и седемдесет и осем цента/ евро главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 08.04.2021 г. между „Стик Кредит“ АД и И. С., вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г. на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД; 189,34 EUR /сто осемдесет и девет евро и тридесет и четири цента/ евро – дължима мораторна лихва за периода от 09.05.2021 г. до 25.03.2026 г.; 9,20 EUR /девет евро и двадесет цента/ евро договорна лихва начислена за периода от 08.04.2021 г. до 08.05.2021 г.; 535,56 EUR /петстотин тридесет и пет евро и петдесет и шест цента/ евро неустойка съгласно Договора за потребителски кредит; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда (28.04.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски – 17,69 евро държавна такса и 100,00 евро юрисконсултско възнаграждение.

Депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е допустимо - с него се иска присъждане на сума, не по-голяма от 25000 лева, внесена е дължимата държавна такса, представено е пълномощно в полза на процесуалния представител на заявителя.

Заявлението по чл. 410 от ГПК е попълнено надлежно - посочени са 1 индивидуализиращите белези на кредитора и длъжника, посочени са дължимите суми и основанията, въз основа на които всяка една от тях се претендира. Към заявлението са приложени преписи от Договор за паричен заем №583623, сключен на 04.12.2019 г., общи условия, погасителен план и стандартен европейски формуляр. Приложено е и пълномощно в полза на юрисконсулта.

Относно претенцията в размер на 535,56 евро представляващи неустойка съгласно чл. 23 от Договора за потребителски кредит 683208/08.04.2021 г., съдебният състав приема, че се основава на неравноправни клаузи и че искането длъжникът да бъде задължен да ги плати е в противоречие със закона и с добрите нрави, поради което не следва да се издава заповед за изпълнение за тях.

Съображенията за това са следните:

В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон. В чл. 13 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава на основание чл.23 от ЗЗД в срок до 3 дни от получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик кредит“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на Стик кредит АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 21 от Общите условия на договора третото лице (поръчител, солидарен длъжник) следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг (договор за поръчителство), с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно с кредитополучателя за връщането на всички дължими суми по договора. Със сключването на посочения договор, задължението на кредитополучателя се счита изпълнено.

В чл. 20, ал.3 от Общите условия на договора е посочено, че третото лице-поръчител подлежи на предварителна проверка от страна на кредитора с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните се договарят, че третото лице-поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: минимален осигурителен брутен доход - 1500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минумим 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в „Стик кредит“ АД; служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя да осигури обезпеченията, 2 води до дължимост на претендираната от кредитора неустойка.

От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че при оценката на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя в полза на кредитора обезпечение по кредита. Съгласно чл. 13 от ОУ за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен, потребителят може да предложи едно от следните обезпечения: физическо лице- поръчител или банкова гаранция. Предложеното от потребителя обезпечение не задължава кредитора да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от потребителя кредит.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство,залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа 3 заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С конкретната договорна клауза е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер, по-висок от размера на заетата сума. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.

Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 535,56 евро.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 100,00 евро, настоящият съдебен състав приема, че същото следва да бъде намалено до 40,90 евро, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Съобразно уважената част от претенцията, заявителят има право и на съдебни разноски в размер на 8,59 евро - държавна такса и 19,86 евро юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА подаденото заявление от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, общ. ***, обл. ***, ж.к. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, за следните суми: 306,78 EUR /триста и шест евро и седемдесет и осем цента/ евро главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 08.04.2021 г. между „Стик Кредит“ АД и И. С., вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на 4 вземания (цесия) от 12.07.2023 г. на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД; 189,34 EUR /сто осемдесет и девет евро и тридесет и четири цента/ евро – дължима мораторна лихва за периода от 09.05.2021 г. до 25.03.2026 г.; 9,20 EUR /девет евро и двадесет цента/ евро договорна лихва начислена за периода от 08.04.2021 г. до 08.05.2021 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда (28.04.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски – 8,59 евро държавна такса и 19,86 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми: 535,56 EUR /петстотин тридесет и пет евро и петдесет и шест цента/ евро неустойка съгласно Договора за потребителски кредит;