Решение № 128 от 05.06.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Свиленград, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100788 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът Г. А. Б. иска от съда да осъди ответника Я. Я. М. да му заплати сумата 3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на извършен спрямо него от страна на ответницата акт на домашно насилие, установен с влязло в сила съдебно решение по реда на Закона за защита от домашно насилие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че по гр. дело № 895/2024 г. по описа на Районен съд - Свиленград било постановено решение, с което съдът приел за установено, че ответникът извършил спрямо него акт на домашно насилие и издал заповед за защита, с която наложил мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Решението било влязло в сила, след като било потвърдено с решение на Окръжен съд - Хасково по възз.гр.дело № 670/2025г. по описа на съда.

В резултат на извършеното домашно насилие, установено по съдебен ред, ищецът претърпял сериозни психически страдания - чувство на страх и несигурност, унижение, срам и накърняване на личното му достойнство. През значителен период от време бил в състояние на постоянна тревожност и безпокойство, което се отразило негативно както върху личния му живот така и върху професионалния му такъв. Животът му след акта на насилие бил белязан от страх и тревожност. Дори в ежедневието си изпитвал чувство на унижение и несигурност, което разклащало основите на личното му спокойствие. С оглед характера и тежестта на извършеното деяние, продължителността на търпените страдания и съдебната практика по сходни дела, ищецът счита, че справедливо би било да получи от ответника обезщетение за причинените му вреди в размер на 3000,00 лв.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител не оспорва иска по основание, но го счита за завишен по размер. Счита за основателен иска до размера от 2500 лв.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

С постановеното по реда на ЗЗДН, Решение № 136/11.06.2025 г. по гр. дело № 895/2024 г. на РС - Свиленград, съдът е задължил ответника Я. Я. М., с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищеца Г. А. Б., с ЕГН **********, като решението е влязло в законна сила на 19.08.2025 г., потвърдено с Решение № 255/19.08.2025 г. по възз. гр. дело № 670/2025 г. на ОС – Хасково. Решението е основано на установения с него акт на домашно насилие, а именно, че на 06.08.2024 г., в около 20,00 часа в гр. Свиленград, в присъствието на общото им дете В. Г.ева Б.а, ответникът Я. Я. М. е извършила спрямо ищеца Г. А. Б. акт на домашно насилие, изразяващо се това, че майката крещяла, че бащата не е баща на В. и да си отива, а в това време съжителят й С. осъществил физическо насилие спрямо бащата, която случка продължила в рамките на не повече от 20 минути, през което време детето В. крещяло „стига, стига”. Видно от мотивите към това решение по ЗЗДН, актът на домашно насилие е установен от съда въз основа съвкупната преценка на събраните доказателства, подкрепящи представената от молителя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Прието е в решението, че молителят Г. А. Б. и ответницата Я. Я. М. от съвместното си съжителство имат родено дете В., което към момента е малолетно и по споразумение между тях живее при майка си, а по отношение на бащата е определен режим на лични отношения, съобразени с обстоятелството, че майката и детето живеят във Великобритания. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля И.Х., полицай в РУСвиленград, който не е очевидец на конфликта, но като полицейски служител има преки впечатления непосредствено след него, тъй като е видял молителя в участъка на полицията „с раздърпани дрехи и по врата е имал зачервено“. От друга страна ,на ответницата е била предоставена възможност за ангажиране на гласни доказателства, от която същата не се е възползвала. В тази връзка и при задълбочен и пълен анализ на събраните по делото доказателства-записи от видео наблюдение, справки от полиция и социални служби съдът е приел, че показанията на ангажираните от молителя свидетели се подкрепят и от декларираното в декларацията па чл.9 ал.2 от ЗЗДН.

Разпитаните по настоящото дело свидетели нямат преки и непосредствени впечатления за този акт на домашно насилие. Настоящият съдебен състав намира обаче, за доказано по несъмнен начин по делото, осъществено от ответника Я. Я. М. спрямо ищеца Г.

А. Б. домашно насилие, на 06.08.2024 г., изразяващо се в психическо и емоционално такова, предвид преценката на посочените по-горе писмени доказателства – решението по ЗЗДН и потвърждаващото го въззивно решение. От тях се установява по несъмнен начин извършването на този процесен деликт от страна на ответника.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.К.Н., И.Й.Р. и С.И.Ш., без родство със страните.

Свидетелят Н.К.Н. посочва, че е дългогодишен приятел на ищеца, с когото редовно контактували. За случката на 06.08.2024 г. свидетелят узнал от ищеца два три дни – покъсно. Когато ищецът му споделил за нея той бил много притеснен. Той продължавал да е притеснен от преживяното и то оставило завинаги една следа у него. И сега говорил с огорчение, че това не е трябвало да се случва пред очите на детето му.

Свидетелят И.Й.Р. посочва, че се е чул по телефона с ищеца непосредствено след случката на 06.08.2024 г. Тогава ищецът бил в много тежко състояние - имал силен шок и стрес. Свидетелят разговарял 2-3 часа след това с ищеца, който му разказал целия случай, при което гласът му треперел, бил разстроен и много стресиран. Ищецът изпаднал в постоянен стрес, който продължил много месеци след това.

Свидетелят С.И.Ш. посочва, че ищеца са приятели от детството и с него се виждали почти всяка седмица или се чували, ако не може да се видят. Свидетелят първоначално въобще не разбрала за инцидента, тъй като ищецът не отговарял на обажданията й. След това й разкарал за случилото се и бил изключително огорчен и унизен, тъй като това се било случило пред детето му. Бил разстроен, а и към настоящия момент така се чувствал.

2

От събраните по делото гласни доказателства е видно, че в резултат на установения акт на домашно насилие ищецът е претърпял емоционално-психически болки и страдания, поради което му се следва обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Обезщетението при непозволено увреждане, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя по справедливост. Съгласно разясненията в задължителната практика на т. II от ППВС 4/68 г.

„Справедливост“ не е абстрактно понятие, а е обусловено от множество съществуващи обективно обстоятелства, които съобразени определят размера на обезщетението. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия.

Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост само тогава, когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия. В този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд, израз на която са Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г., 2 ТО на ВКС, Решение № 172 от 03.12.2012 г. по т.д. 1152/2011 г., 2 ТО на ВКС и др. Приема се, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и каква е медицинската прогноза за заболяването, каква е обществено – икономическата конюктура в страната към момента на увреждането.

В конкретния случай, установените продължителност и сила на стреса и унижението, които ищецът е претърпял, не обосновават присъждане на обезщетение в търсения размер, който според настоящия съдебен състав е завишен. Претендираното обезщетение е в необосновано висок размер и предвид липсата на данни за съществено влошаване на качеството на живот на ищеца - не са установени изолация, социален дискомфорт, проблеми на работното място. Не са налице и данни за необходимост от психологическа и медицинска помощ на ищеца, респ. че е потърсена и получена такава (липсват експертни оценки, рецепти и други медицински документи). В същото време, следва да се отчете и факта, че установените вреди – притеснение, стрес, унижение – са в резултат на случката на 06.08.2024 г., при която ответницата е причинила само психическо и емоционално насилие, но не и физическо такова, отговорен за което е съжителя й С., спрямо когото производството по делото по ЗЗДН е било прекратено. Затова и тъй като вредите трябва да са в пряка причинна връзка с увреждането, а по делото не се изяснява доколко претърпените от ищеца негативни изживявания са в резултат на установения акт на домашно насилие, извършен от ответницата, и доколко - в резултат на установеното в мотивите на решението физическо насилие, извършено от съжителя на ответницата, не следва да се приеме, че всички неимуществени вреди на ищеца, произтичащи от случката на 06.08.2024г., са му причинени единствено от ответницата.

Предвид изложеното, съдът счита, че обезщетение от 1022,58 евро (с левова равностойност 2 000,00 лева) е съобразено с характера на вредите, описани по-горе, интензивността и продължителността на търпените психически и емоционални вреди, които ищецът е преживял. Съдът счита, че така определения размер на обезщетение обхваща всички претърпени неимуществени вреди от ищеца от въпросния деликт - причинените му негативни преживявания и съставлява адекватен и конкретен израз на справедливостта за случая. Ето защо, предявеният иск ще се уважи за сумата 1022,58 евро (2 000,00 лева), а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1533,88 евро (3 000,00 лева) ще се отхвърли като неоснователен.

Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на спора такива следва да му се присъдят, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, по съразмерност. Направените от ищеца разноски се установиха в размер на 777,39 евро, включващи сумата 61,36 евро - за внесена 3 държавна такса, сумата 307,00 евро – възнаграждение за особен представител на ответницата и сумата 409,03 евро – адвокатско възнаграждение. Ето защо, на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 518,26 евро, изчислени по съразмерност.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я. Я. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ************, да заплати на Г. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ************, сумата 1022,58 евро (2 000,00 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на извършен на 06.08.2024 г. акт на домашно насилие, установен по гр. дело № 895/2024 г. по описа на РС – Свиленград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.09.2025 г. до пълното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 1022,58 евро (2 000,00 лева) до пълния предявен размер от 1533,88 евро (3 000,00 лева).

ОСЪЖДА Я. Я. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ************, да заплати на Г. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ************, сумата 518,26 евро – разноски по делото.