Определение № 201 от 30.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 30.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20225001000251 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 130 и чл. 248 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 350 от 07.01.2022 г. от НЗ** /НЗ**/ против определение № 701 от 16.12.2021 г., постановено по т.д.

№ 826 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по същото дело и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № **** от 02.09.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 12574/2019 г. по описа на ПРС, IV бр.с., както и издадения въз основа на същата заповед изпълнителен лист, както и по въззивна частна жалба с вх. № 4717 от 21.01.2022 г. от НЗ** против определение № 79 от 19.01.2022 г. постановено по т.д. № 826 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено предходното определение, като НЗ**, е осъдена да заплати на МЦ "Х." ООД, сумата 1918,50 лв. - деловодни разноски за производството по гр.д. № 962/2021 г. на ПОС.

В частните жалби се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваните определения. В подкрепа на първата жалба се излагат доводи, че тъй като писмената покана по чл. 76а ЗЗО представлява индивидуален административен акт, същата удостоверявала подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - МЦ "Х." ООД и представлявала документ по чл. 417, ал. 1 т.1 ГПК, подлежащ на принудително изпълнение по реда на заповедното производство. Искането е да се отмени обжалваното определение, и делото да се върне на Пловдивския окръжен съд продължаване на съдопроизводствените действия.

В подкрепа на частната жалба против второто определение се излагат 1 доводи, че присъждането на разноски в полза на ответника било преждевременно, доколкото съдебният акт, с който е прекратено производството, не слагал край на спора, както и че доколкото ответникът с поведението си /подаване на възражение по чл. 414 ГПК/ е дал повод за завеждане на делото, разноските не следвало да се присъждат в тежест на ищеца. Затова искането е да се отмени и това определение.

Частните жалба са постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадени са от надлежна страна и са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Производството по т.д. № 826 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по предявен от НЗ** против МЦ "Х." ООД установителен иск за установяване съществуването на следните парични вземания, произтичащи от писмена покана с изх. № ****/**** г. на Директора на РЗ**-П., издадена на основание чл.76а, ал.3 във връзка с чл.76а, ал.1 ЗЗО, в полза на ищеца НЗ** против ответника: сумата 44498,34 лв., ведно с мораторна лихва, считано от 14.05.2019 г. до 29.07.2019 г., в размер 951,85 лв., законна лихва, считано от датата на заявлението 29.07.2019 г. до окончателното плащане, и деловодни разноски за заповедното производство, в т.ч. 909 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.1 ГПК по ч.гр.д.№12574/2019 г. на РС Пловдив, IV бр.с.

За да прекрати производството по делото, Пловдивският окръжен съд е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като задълженията към бюджета на НЗ**, каквито са процесните, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по граждански ред, а по изрично предвидения в чл.

76а и сл. ЗЗО ред. Събирането им се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт (писмена покана по чл.76а ЗЗО), по реда на ДОПК.

Определението е правилно.

Предмет на предявения главен иск е установяване на парично вземане от 44 498.34 лв., в полза на НЗ** против МЦ „Х.“ ООД, получена без правно основание, в нарушение на установените лимити за първото тримесечие на 2015 г., която ответникът, в качеството му на изпълнител на медицинска помощ и договорен партньор на НЗ** е поканен да върне на заявителя въз основа на писмена покана с изх. № ****/**** г. на Директора на РЗ**-П., издадена на основание чл.76а, ал.3 във връзка с чл.76а, ал.1 ЗЗО.

Следователно, предметът на предявения иск по чл. 422 ГПК е свързан с установяването и събирането на неоснователно разходвани публични финанси от бюджета на НЗ**, във връзка с изпълнение на Договор за оказване на извънболнична медицинска помощ, контролът, установяването и събирането на които поначало се осъществява в административно производство, уредено в глава втора, раздел десети от Закона за здравното осигуряване и по реда на АПК и ДОПК. В този смисъл исковата сума 2 представлява публично задължение за възстановяване на разходите, които НЗ** е направила от бюджета си за съответната година, в резултат от допуснато от изпълнителя на СИ** превишаване на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2015 г.

Установяването на това задължение по основание и размер се извършва от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО и по предвидения в същия закон ред, като възстановяването /събирането/ му се извършва въз основа на покана, издадена от управителя на НЗ**, съответно от директора на РЗ**, представляваща индивидуален административен акт, подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК – чл. 76а ЗЗО.

Наличието на описаното специално административно производство за установяване на процесното главно вземане завършва с влязъл в сила административен акт, който е и изпълнително основание - чл. 268 АПК.

Заявените с исковата молба публични вземания по смисъла на чл.162 от ДОПК се събират и изпълняват по реда на ДОПК - чл. 163, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 269, ал. 1 АПК.

От изложеното следва, че предвиденият административен ред за установяване и събиране на процесните вземания изключва както възможността за снабдяването на кредитора с друго изпълнително основание за същото вземане по реда на ГПК, в това число и по реда на заповедното производство, така и възможността за повторно установяване по общия исков ред на съществуването на вече установеното с административен акт и подлежащо на изпълнение публично вземане. Искова защита в тези случаи е предвидена като способ за защита единствено за трето за изпълнителното производство лице – арг. чл. 269 ДОПК, както и за длъжника, в хипотезата на чл. 292 и чл. 293 АПК – хипотези, в които процесният случай очевидно не попада.

Предвид изложеното, съдът приема, че за ищеца не е налице правен интерес, нито процесуално-правна възможност за предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което същият е недопустим.

Постановеното в същия смисъл обжалвано определение № 701 от 16.12.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, е правилно и следва да се потвърди.

Правилно е и последващото определение на същия съд, с което са присъдени разноски в полза на ответното дружество.

Задължението на съда да се произнесе за дължимите на страните разноски в производството произтича от изричната разпоредба на чл. 81 ГПК и от правните последици на постановения съдебен акт, с който се приключва делото на тази инстанция.

Неоснователно е и другото, поддържано в частната жалба от НЗ** срещу това определение възражение, че не ищецът, а ответникът, с подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, е дал повод за 3 предявяване на иска. Началната недопустимост на заповедното производство, инициирано от ищеца, прераснало в исково след възражение по чл. 414 ГПК, на практика е въвела принудително ответника в един безпредметен спор и съответно - в излишни разходи. В случая, правото за ответника на разноски произтича от друга изрична разпоредба – тази на чл. 78, ал. 4 ГПК. Изводът е, че и второто обжалвано определение № 79 от 19.01.2022 г., което допълва първото в частта за разноските, е правилно и следва да се потвърди.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 701 от 16.12.2021 г., постановено по т.д. № 826 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд и допълващото го в частта за разноските определение № 79 от 19.01.2022 г., постановени по т.д.

№ 826 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4